Tuesday, 2-January-2018
част:34 - Финландия, през погледа на един габровец
Нова година във Финландия. Предполагам, засягал съм казуса “новогодишни празници” и преди както и за това как празнуват уважаемите. Мисля да обеля няколко портокала, пардон думи по този въпрос и сега, но първо малко относно магазинната част. Интересното през тази е, че за близо 8 години и горница преки наблюдения едва тази на 1-ви янувари ще има отворени магазини. Какво пък толкова е интересното ще попитате? То у нас..
Wednesday,11-December-2013
Амстердам 2013
При желание за изтегляне на цялата история
Всеки знае фразата „veni, vidi , vici” /отидох, видях , победих/ , но предполагам в моя случай би било по логично – „non fumant, non futuis,sed videre” - /не пуших,не еб*х , но видях/. Ladies and gentlemen, и ти бабо Куно – вилкомен ди Амстердам или едно пътуване в края на 2013.
Очаквах, че дъждовното и сиво време на финската земя ще си остане на финска земя но за мое леко разочарование явно еврозоната понякога не е само валутна. Летище – Shithole (бг.- лайняна дупка) пардон – Schiphol (бг-летището на Амстердам) ме посрещна с начумерено леко влажно време и тогава леко съжалих за избора си на сезон за посещение, но тъй като повода бе среща със стар приятел с който доста години не се бяхме виждали , то тогава може би трябва да избегна страната на детайлите.
[Read More…]
Friday, 5-March-2010
част:33 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 33
Синьо лято – Някой помни ли това забавно испанско сериалче. Аз да. Помня също и че по-принцип лятно време трябва да е топло, слънчево с прохладни вечери. Така е в родината но тук в момента вали като из ведро трети ден, духа вятър но поне е „жега” или около +15 до +18. Всъщност в края на месец Май ненадейно се пръкна +25 и всички наизскачаха по къс ръкав, дори имаше фенове на първите опити за плуване в морето. Но.. това остана за не повече от 2 дена и после ни го върна тъпкано времето с вятър и температури около +4 сутрин до +13 около обяд. Не съм вярвал но и това видях – на първи Юни хора каращи колело с яке закопчано до горе и.. ръкавици. Е верно че бе +14 ама.. чак пък ръкавици. Виж тази сряда 27.6 в Лапландия прехвърка сняг, но все пак са на север. Преди да кажете, че сауната или цъфтенето на люляка което започна около 15-17 юни са ми размътили мозъка моля проверете в интернет.
В предната глава описах премеждия с бплници и трансфер на документи. Сега е момента да се извиня за малкото объркване и дезинформиране от моя страна. В действителност ваши документи могат да циркулират между различните междуградски болнични заведения но вие бивате попитан дали сте съгласен с това. Отново логиката на защита личните данни. Обяснявайки ми това, доктора който ме оперира потвърди че диагноза, лечение и всичко свързано със случая ще бъдат трансферирани до болницата в нашия град ако има нужда от нещо допълнително. За щастие такова не бе нужно, но от ходенето ми по реахабилитация мога да разкажа на кратко за други интересни неща около съхранението на информация за вас. Оказва се че електронното ви досие освен информацията въведена като диагноза, снимки и лечение, там присъства и аудио коментар на лекаря какво е правил. Това видях когато реахабилитаторката не бе сигурна за нещо свързано с процедурите и пусна аудио файла за да чуе какво е обяснявал хирурга.
[Read More…]
част:32 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 32
О! Ма вие още ли сте в Оулу? Леле к’ъв съм заплес..
Решението не бе много трудно кой път да се избере за обратно. И така и така не е сигурно по кое време ще съм по тези географски шири, я казвам си да хванем нещо различно на обратно. Следващи цели Куопио и Туури. Еха.. Това вече е коренно различен пейзаж. Не само огромните езера с лъкатушеш с мостове през и около тях път, са интересните в този слънчев и зимен ден а и .. планините! Няма грешка. Сега виждам че тука имало и нещо по-високо от средно статистически баир. Не помня дали ви споменах някъде из началните пътеписи, но тук имат няколко думички за баир.. Не че и ние нямаме .. ама при нас все си е баир.. а тук имат за ниво до толкова метра една дума, от толкова до толкова друга.. Сладури.. Това обаче не значи че това което бе сега пред очите ми са някакви си баирченца. Усещането бе почти като това да пътуваш из Родопите, но да ме прощават тукашните – не е също толкова красиво. Вече пътя отбива през някой и друг град и можеш да поразгледаш архитектура. Е определно ако има някой квартал с някоя и друга дървена сграда и църквата това са главните атракции.
Вече по мръкнало бяхме в Куопио. Голям град също бих казал,или поне се правеше да изглежда такъв. Красив.. не знам, но с обширен център. Единствената атракция за вечерта бе китайският ресторант дето сервитьора за разлика от мен си говореше финландски но с това забавно азиатско произношение…дето им е зор да казват РЪ. Другия атракцион за вечерта бе кулата. Нямам идея дали е водна или за целта изградена, но на най-високата част от града е бодната тази спринцовка и ти обикаляйки по закритата или открита площадка може да огледаш цялата местност от птичи поглед. Тук се убеждавам че едно 2-5е за такива атракциони ги нямат за нищо.. но какво толкова.. не се хендриш пък всеки ден.
[Read More…]
част:31 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 31
Почти 600км и разлика от 3 градуса.. Е не става дума за ракия или пък за височина. Времето е късна есен където есента и зимата малко размиват границите си. Маршрута е Раума – Оулу. Целта.. забавление или типичното българско изказнo средство – гъз път да види. Ранна сутрин, колата бръмка бодро към бензиностанцията и музиката е на 6, моя мозък на 2 защото котлона му загрявя малко бавно сутрин. Първа цел – Пори - Вааса. Моля, не бъркайте този доста стар град на север с видната българска журналиста известна с подкупи и котараци. Пътя е отново със зимните ограничения от 80км, но тъй като е сух а трафика бърз аз се залепям зад един камион с 90 и започвам да се наслаждавам на околния пейзаж. Хм.. наслаждавам може би не е точната дума защото слънцето е някъде зад леките облаци, пътя ако и да е относително крайбрежен море не се вижда, а навсякъде около мен бор-бреза,бреза,бор,бор, и пак бреаза бор..стана ли ви скучно.. и на мен. В началото мислех че ми е интересно но 3 години по-късно тоя еднообразен пейзаж малко не ми се нрави да ми е само пред очите. Ооопсс червени стопове – явно и тук минават за примерни пред камерата за скорост и после пак здраво на тигана. Интересното не са толкова горите и равнинния пейзаж в тази област а дървените къщи представляващи тук там крайпътни заведения. Боядисаните в червено и бяло стилни постройчици внасят именно тази забавна част от пътуването. Все пак хладният въздух и сутрешното кафе си казват думата и преди да направя поредното финалндско езеро този път в колата решавам да отбия на първата бензиностанция. Засилвам се и .. ъ?! Къде са им на тия тоалетните.. Докато се оглеждам като циганин в библиотека чувам пред мен касиерката ухилено да подвиква – bra dag. А сега де, тая що ме псува на ранина.. Аз верно че не вдявам още финландски като свят ама това не съм го чувал…После каката ипърпори още нещо дето даже и не запомних какво бе. Ъ? Къде е Ве Це-то да му се и не види че ще напълня крачолите… ма как да питам.. Missa on vessassa(къде е тоалетната) опитвам макар и плахо аз.. после за да съм сигурен че са ме разбрали давам и на английски(Toilet, where it is? – къде е тоалетната) онази вече вдяна и.. пак изпърпори нещо на страен словоред ама видях на къде сочи и къде са табелките.. След критичен оглед по фугите на тези огромни оранжеви плочки реших че е крайно време да.. им пикая на бензиностанцията..
[Read More…]
част:30 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 30
Въпреки лятото и жега, която беше почти +31С което за тези географски райони си е направо постижение, ще се опитам да започна този си разказ с нещо което навява тъжни мисли или какво сдледва когато някой напусне тоьзи сят. Така де, няма да се впускам в преразказ разсъждение върху това а ще се опитам скромно и по спомени да преразкажа това което аз запомних и разбрах. Първото нещо което се случва е да се намери в коя църква ще е мероприятието, дали ще се ползва фирма за всичко или само за извозване не покойника, информиране на потенциалните присъстващи и т.н. Ако помните някъде в по-предни глави разказах че всяка община събира църковна такса. Иманно от тази такса се заплащат кръщенета, погребения и подобни ритуали, като сватбата по спомен се заплаща отделно но определено е доста по-малко от тов което трябва да се плати ако не сте внасяли. Сега някак си изневиделица нахлуа спомен от една новина,че член на предният парламент се бе изказал негативо за нещо свързано с хората с лява ориентация(не говоря за социалисти), което предизвика гнева на общността им, какот и на хора подкрепящи ги като в резултат те изтеглиха членството си от църквата и следствие на това доста пари спряха да постъпват в нея, което пък накара свещенниците да се опитват да оправят
[Read More…]
част:29 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 29
Утро. Дори и да не бе особено топъл ден , разбирай около +7 мен ми е весело. Денят е петък и с радост очаквам полета. Естествено че за празниците летището в Хелсинки е фрашкано с хора а персонала е малко. Вися на опашка за проверка и регистриране за полета и оглеждам. Азиатци, негри, всякакви европейци и езици.
Толкова пъстър и весел свят.
На борда на относително малкия самолет е спокойно. Времето леко се заоблачава но аз се надявам че в полската столица нещата ще са различни. Три дена са си три дена и аз започвам да се чудя дали ще ми стигнат. В последствие се оказа че са повече от достатъчно но да не избързваме.
Час и половина по-късно след смел заход на металната птица, с леко отръскване на перушината се понасяма към полсата на летище Шопен. Да си призная не знаех че Фредерик Шопен е поляк. Което разбира се не говори добре за мен, но пък никой не знае всичко, дори и НСБОП. Това което се разкрива от въздуха е гледка на строителна площадка. Около самата столица кипи повече от усилен строеж на някакви пътни артерии, а по всичко личи че и магистрала някаква ще да има.
[Read More…]
част:28 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 28
Жега , скара бира и народна музика – добре дошъл 1-ви май. Добре де , няма народна музика, бира тук там, верно е слънчево ама като за началото на май мисля че +9 не е чак толкова много ако и да е слънчево. Какво става около този ден съм писъл вече за това ще върнем лентата малко назад. И така – главната улица водеща към стария град в центъра на Варшава… Ей сега започват едни въпроси от сорта „каква Варшава във Финландия”.. Май не е добре да бъде този разказ точно на този ред за тов нека мъничко да доразкажа финладските новости а след това да минем на социалистиеската тема.
[Read More…]
част:27 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 27
Ботев – сетих се за него тъй като бяхме с приятелката ми на гости у едно финландско семейство, където главата на фамилията се изживява малко като поет. Сега ще да попитате – и какво общо има това? Общото е че когато разбра от коя част на света идвам се ухили до уши и донесе стихосбирка на Ботев – преведена на финландски, с думите –„много е добър”. Нямам идея до колко добре и подробно е описано в предговора и финала на книгата за самият автор,но определно творчеството му бе развалнувало този чужденец. Попаднал на книжката случайно и я закупил от чисто любопитство. Именно същата книжка я има и в градската библиотека. Представа си нямам колко ора са я прочели или са се заинтересовали от нея но това е един от моментите когато можеш да кажеш с достойнство от коя държава пристигаш.
[Read More…]
част:26 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 26
Отново зима. Времето типично за западна европа лошо и мъгливо, като тук май се опитва да напомни защо на скандинавските страни им казват – северни. И така на фона на – 20 до -25С в последните дни бе почти нещо нормално. Времето може да е лошо но за сметка на това предколедната треска и окраса започва да се забелязва.
Студените вихрушки отвън докарват топлите спомени за есента. Тази същата.. която тук за съжаление не е така златна и цветна както по българските ширини. Както не еднократно е ставало дума тук повечко разнообразие има само към лапландските ширини. В нормалната или така да кажем средна част единствено брезите и тук там някой излъган клен вкарват повечко цвят в сезонната палитра. Именно в един леко прохладен есенен ден в малкото градче където живея бе организирано годишното състезание с картинги.
[Read More…]
