Saturday, 6-March-2010
част:24 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 24
Лято.. Както и да си говорим лятото е един от най-хубавите макар малко топлички за нас българите сезони. Може би воден от носталгията, това че имам свободно време и естествено възможността да направя един тигел напреки на европа, смело се засилвм към китната ни родина. Казват че колкото повече време изкарваш навън толкова повече всяко едно завръщане те кара да се замисляш над доста неща. Решил и този път да не мисля за нищо, просто да се наслаждавам сядам на мястото си в самолета, чакайки с нетърпение около мен да се ширнат поля и планини и да чуя малко псувни на роден език. Сутринта на Софийското летище се оказа малко студеничка за очакванията ми,но аз като балканджия и човек идващ от скандинавска страна решавам че малко студ няма да ме убие или поне не веднага. Тъй като искам да се придвижа до центъра на столицата ни,първо ми трябват пари. Е казвам си, след както на летище Прага има автоматичен терминал за смяна на пари който обменя поне 8 вида и то на него с големи букви пише че лихвата за услугата е 0%, така и на нашето може да има подобно нещо. Е всъщност нямаше, но за сметка на това има чендж бюро. Засилвам се аз с трепет да си сменя за да имам джобни и да имам за билет до Габрово когато съзирам същата ситуация с… летище Варна – курс купува за едно евро 1.65! Хъх.. бе то че съм сънен малко сънен съм.. ама я пак.. толкова 1.65.[Read More…]
част:23 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 23
Най-накрая пролет. Или поне така да се каже малко топличко. Определено за да запази името си на скандинавска страна, Финландия държеше средна температура от 8°С почти до средата на месец Май. Дърветата се раззеленяваха или поне тези които имаха какво, толкова бавно че сякаш времето бе спряло. Ако и студът да бе осезаем птичките упорито се опитваха да си простудят гърлото свирукайки и чуруликайки още докато снегът не се б разтопил. Заедно с това леко затопляне се появиха и първите ята лебеди. Интересно е да погледаш как една огромна ескадрила крякайки прекосява небето и тук там отделни групи се отделят с друг водач към познатите си места. Така и нямам обяснение как тези големи бели птици винаги намират пътя, как си помнят местообитанието и въобще как си организират полетите. Все пак това подкрякване и ятата птици ясно подсказват кой сезон се задава.
1-ви май. Някъде в предишните глави описах как празнуват студентите на този празник, как хората имат организирани сбирки с цел да похапнат и пийнат по случай този така социалистически настроен празник. Тази година ние като изтъкнати „меценати” и почитатели на изкувствотро решаваме в късният следобед, събрали малко слънце и вятър да посетим представление. Тоест за познатите ми финландци е театър, за мен е пантомима защото почти нищо не отбирам от езика, или така да се каже нивото ми е далеч от разбиране на постановка на диалект, особено на такъв който е в този регион и е хептен нехарактерен за страната [Read More…]
част:22 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 22
Сняг и слънчево време.. ех.. На пук на студеното все още време дори птичките се опитват вече да пропяват и хич не им дреме че от толкова напъване може да хванат пневмония от студения въздух. Лека полека си се усеща че пролетта не е толквоа далеч. Дори и деня започна отново да нараства, с което мерака за топло време и повечко настроение се засилва още повече. Въпреки това все още всичко е замръзнало и дори морето което тук е солено е замръзнало. Много е странно усещането в ясен слънчев ден да седиш почти в средата на залива до мярката указваща морски път и да гледаш към къщичките на брега. Тъй като все още е зима ледът който сковава водата е повече от метър и хората имащи лятни вилички на тези островчета по крайбрежието ходят до тях … с кола по леда. Е всъщност все още ползваеми са няколко пътя и повечето избягват да ходят с колите за да не пропаднат в изтъняващият лед.Има няма и половин месец и тогава всички ще чакат пролетния сезон когато водата ще е в течно агрегатно състояние и те ще могат отново да обиколят с лодките. Докато вървях по леда и гледах красивите маи къщички по крайбрежието някак си типично по български реших да задам глупавия въпрос към спътниците ми – добре де, като по толкова месеци някои от собствениците не ходят до тези къщички, не се ли страхуват че ще бъдат разбити.[Read More…]
част:21 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 21
Казват че северняците били студени хора.. Сега от позицията си на повече от година пребиваващ все още нямам еднозначно мнение. В известен смисъл са, в известен не са. Какво може да свържете ако чуете Куба и Пори. Нищо. Е то не е и лъжа де.. все едно Чили и .. Долен Дъбник. Всъщност общото между тях беше, не българският град разбирасе, кубинска вечер по Финландски. И така с една ‘огромна’ компания наброяваща 6 човека от които само аз и приятелката ми бяхме под 40.
Вечерениката бе планувана за около 8 веерта като час. Мястото – хотел в стил Слънчев Бряг през 70-те който е на има няма 30км от гр.Пори. Отвънка големи афиши, музики и неизменните подскачащи на студа пушачи. Много е кеф да видиш.. как си робуват на ината .. ако и да е -14 отвън да излязат да дръпнат един фас. Нали е забранено пушенето вътре.. което е хубаво щото само мога да гадая какво би било след 3 часа вътре … мъкааа.[Read More…]
част:20 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 20
Честита нова година. Ех заря , фойерверки и малко.. варени катофи. Хе, сега ще кажете или тоя се е напил като смок или нещо се е хлъзнал лошо по снега. Всички които ме познават добре обаче ще се сетят колко пия
Така за разлика от предната година когато не успях да видя как празнуват драгите финландци тази малко поне ми се изясниха нещата. Но нека върнем малко лентата назад. Всъщност за коледа ме подсети това как в ДИР.БГ страницата която и аз не знам защо още проследявам за новини около България имаше едно голямо заглавие – ще има коледни добавки за пенсионерите. Сетих се за това заглавие след като видях как един около 70-75 годишен господин заключи с дистанционното един лъскав фолсваген пасат и се отправи с кошницата продукти към входната врата. Може би защото из главата ми подкачаха разни мисли за това каква е разликата да си европейски дядо и български .. , какво е да се обърнеш и да заключш нова почти едногодишна кола и какво е да се кефиш на.. 10 евро горниц, та явно съм си задържал празният поглед няколко секунди повече и човека ме погледна , усмихна се и ми кимна. Не го познавам въобще а съм сигурен че и той мен. Тук обаче е така – ако се загледате малко повечко в някой и той току ви поздрави. Не защото чак толкова той или вие ще се сетите от къде се познавате. Просто.. навик. Същата ситуация бе когато чаках познат във фоаето на един блок, че имахме ходене заедно в града и .. аз така блеейки по имената описани до вратата не видях един човек който слизаше по стълбите.[Read More…]
част:19 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 19
Честита годишнина както се казва. Всъщност интересното е че от всички които ме познават само двама се сетиха да ми честитят едната година Дали е много или малко една година е спорен въпрос но ето ме все още тук. За да н стане блуткава темата с празнописие нека минем на съществената част а сандвичи и питиета след това.
Времето отново започна да е типично северно. Вярвате или не минаха почти два месеца без да видим.. слънце. Отново всичко е сиво и мрачно а като казвам мрачно това е абсолютната истина. Съмва се като хората в 9:00 и в 16:15 е вече тъмно все едно е късно вечрта и е време за лягане. Сняг все още няма и не се знае дали ше има. По думи на местни хора преди около 12-14 години по това време е имало вече около метър сняг а сега има само.. влага. Като споменах сняг се сещам за нещо любопитно. Трактор и колчета - сега пак някой там от дъното на залата ще се провикне „и какво общо има това с темата”. Спокойно – има. Става дума за това че най накрая видях машината която поставя малки около 1 метър оранжеви, със светлоотразителна лента колчета.[Read More…]
част:18 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 18
„Имало едно време” – нямам идея защо винаги приказките започват така. Сякаш приказките няма как да са в сегашно време. Именно като казвам сегашно и време в едно и също изречение нека да си кажем и за времето. Сега е тридесети септември и вярвате или не темперарутите са не повече от 10 градуса през деня а по новините казаха че в лапландия е паднал първият сняг. Те ти циганско лято, те ти къпане в море. Всъщност цигани итука си има достатъчно ма лято като гледам ще има догодина. Гледайки как всичко вече се е обагрило в нежните полутонове на есента ме навява едно мрачно чувство. За студ, за тъмнина и за… зима. Което от своя страна ме подсеща за един друг тънък момент – казармата. Знам че в сегашно време тя е само за кадровите военослужещи но така да се каже аз също за лошо(то там няма кой знае колко добро) съм минал през нея и сега се подсетих. Януари, клетва, студ и къси дрешки щото тия мързели така и не ми намериха подходящи дрехи за цялата служба и в шинела изглеждах като де Гол облякъл детски шлифер но това е тема на съвсем друг разговор.[Read More…]
Friday, 5-March-2010
част:17 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 17
„Нека да е лято… „ имаше една такава песен на един състав, виден , роден , заслужил от близкото минало. Това може и а има логика някъде по света но седейки в средата на месец август и гледайки мрачният дъждовен следобед с 12 градуса по целзий се замислям дали изобщо ще се ходи пак на плаж.
Плаж – хубава дума. За разлика от България където черноморието ни почти навсякъде е покрито освен с боклуци и с много хубав пясък, докато тук можете на малко места да се насладите на добро място. Едно от тях обаче е плажната ивица в близост до град Пори. Това е около 2км пясък и дюни и по техните си „правила” е пълно с паркинги както и с места за каравани. Тук цените на караваните започват от минимум 25 000 евро и могат да достигнат…колкото вие дълбок джоба..толкова..
Следващото което поне мен лично ме учуди бе че тук морето е около 400 метра навътре от брега с равно дъно и някак си е странно д вървиш все по-навътре и водата да ти е до колене което малко преиначава приказката ни – морето да не ти е до колене. Следващото което няма да видите , въпреки че това е огромен плаж пълен с много хора , са спасители. Нито кабинки, нито шезлонг.. нищо. Никой и нищо. Ако някой се удави – това си е негов проблем. Ясно и кратко. За страна с огромна граница с морето и повече от 100 000 места където е водоем и можете да поплувате , при почти няколко милиона летни бунгалца и кущички.. няма кой да се разправя д слага спасители на всяка крачка. Всичко което решите да правите си е за ваша сметка. И въпреки това ако си мислите че половината Финландия се изподавя всяка година.. много се лъжете. Може би един от факторите е че децата тук след 5-6 годишна възраст вече могат да плуват. Научават ги. Дали в училище, дали в курс.. но всеки минава през тази „школовка” и за това е по-голяма рядкост да видите някой да не може да плува отколкото обратното.
Все пак освен плаж и море има и малко културни прояви. То всъщност на такива събития като Пори-Джаз малко културата на моменти липсва,но всяко общество с проблемите си. И така в началото на месец юли отново в гореописаното градче Пори се провежда Джаз фестивал. Това е ежегодно събитие и на него гостуват известни имена от музикалната и поп сцена. Аз като твърд скептик очаквах че само разни световно неизвестни банди, както и няколко финландски стари рокаджийски изцепки ще се опитат да позабавляват разбирилата публика, но както казваше един виден български журналист – да , ама не.
Оказа се че на това мероприятие гостуваха – Дафи, Ерика Баду, Том Джоунс, Металика, Найтуиш и няколко други чиито имена не помня. Мястото определено за концерти в радче което е около 45-50 000 жители е един огромен парк в центъра на града и едно поле-парк малко до града което е специално направено за целта. Колко хора е имало.. може и да са казали.но аз толкова обрнах и внимание. Събитието трае една седмица ато всеки ден има по няколко сцени с няколко групи изявяващи се. Също така е интересен факта че няколко от улиците в централнта част водят до морска алеа където са музеи и няколко галерии, и точно тези стръмни улици биват покрити с пейки и в края на улицата сцена. Така имате няколко импровизирани концерт зали,и най вече добро настроение. За малките изпълнения през деня билети не с е плащат но за известните.. цените започваха от 45 до 90 евро.
Цялата тази малка крайбрежна уличка започва да прилича точно на нашите панаири. Много места с храна, бирарийки, места за танцуване и неизменните фризура на открито, масаж , плетене на плитки н главата, временни или постоянни татуировки и весдесъщите дрънкулки, дрехи, очила и каквото се сетите. Имаше обаче една незначителна подробност. На всеки вход откъм всяка улица имаше ограждения с охрана и проверяваха за скрити бутилки. Дали е вода, алкохол или ако искате компот.. няма значение. Всичко остава отвън. Това не пречеше петъчната вечер да има толкова натрошени бутилки по земята, толкова боклуци и пияни хора е да се почудиш дали си в някое пиянско гето или си на празник. Също така имаше доста корабчета ресторантчета,дискотеки и на тях прекарването бе повече от вечело, Е разбирасе те си седяха закотвени до пристана но все пак е нещо малко по-различно от обичайното.
Нашата програма обаче започна не с бутилките и мръвките а в ранният следобедс посещение на няколко галерии.
Първата бе авторска изложба на една много приятна около 45 годишна дама която имаше интересна визия за музикални инструменти, натюрморти и още няколко картини които да си призная така и не разгадах какво представляваха но явно бе известна в страната си защото снимка на някоя от картините , в рамка с автограф на гърба струваше 25 евро а истинска голяма бе около 3500. Хм.. нямам нищо против, но чак толкова пари за изкувство… за сега не съм толкова голям меценат.
Следващата изложба бе на някакъв известен в европа авангардист който взаимстваше идеи от природата и неговите творби представляваха извити клони, снимки на листа и едни много интересни идеи какви звуци издават растенията под земята. Имаше цяла зала със снимки на негови работи които бяха толкова големи че няма кой да ги разнася но пък бяха много оригинални и в тази същата зала бе пълно със .. саксии с пръст от които излизаха едни слушалки и можеше да послушате странните звуци които „издава разстението”. По мое мнение звука бе записано скурцане на балон и нещо друго но поне ефекта бе положителен и бе определено забавно.
Малко по отърсили се от зеленчуците и дървениите които този абстрактор живо натресе в съзнанието ни, се изтърсваме на изложбата на италиански… Е сега и аз не знам как да определя дали е художник скулптор, художник хартист или как точно. Въпреки недостатичният ми запас от лингвистични похвати, тоя симпатяга бе намерил един учудващо оригинален начин за изпълнение на свотите творби а именни триизмерни картини от … хартия. Принципът е следния – рисувате нещо например почти катго шарж няколко коли, къща и т.н но това го копирате на няколко листа и после изрязвате от всеки слой няколко елемента,лепите нешо което да измести всеки слой на разствояние от предния така че погледнато от страни седи като „тераски” но определено погледнато отпред е много идейно.
Нагледайки се на култура решихме да преминем от духовното към материалното, тоест да подложим нещо в стомаха че цигулковият оркестър без име започна да репетира сонатата на глада.
Както се опитах да спомена някъде изначале.. сергийки и места бол. За това взехме та му ударихме едни дюнери. Странно но тук също е фрашкано с араби правещи и продаващи дюнер.Ех за малко и аз се почувствах удома с миризмата на мръвка по улицата и боклуците по земята..
Вечерта бе повече от интересна. Озовахме с в познати на познати дето…абе да кажем че в близост до всичката тая лудница е и малък кей за яхти, моторници и други водоплаващи. Та ние бяхме на борда на някаква голяма лодка с доста подпийнали странно говорещи хора но бе забавно. Отначало съм си мислел че тия или не умеят да се забавляват или нещо са дефектни. Горкият аз да си помисля с моето обременено социалистическо съзнание подобна дивотия. Промяната на мнението ми породи лодка дискотека където около 11 вечерта не само че не бе студено за разлика от околната температура близо 14 градуса ами заради факта че видях на дансинга както тинейджъри около 15-16 годишни така и 40-50 годишни симпатяги които явно се кефеха на ремиксираните шлагери упорито пуснаки от дисководещият. Хубаво настроение и хубав празник. Интересното бе че на следващият ден неделя.. всичко околовръст бе фрашкано с шишета,метални кутийки и какви ли не боклуци и аз злорадствайки си мислех че сега ще обявят бедствено положение, че ще тръгнат едни хапливи новини по вестниците колко бездарно е кметството и т.н..
Нищо подобно не се случи драги ми читателю. Явно е плод на пропаганда или кой да ти каже какво ама само мога да кажа че 2 дена след това седмично увеселение.. нямаше и следа от боклуците, мърсотията и каквото се сетите.
Седмицата на коприната. Това не е точно самата истина но малкото и забутано градче от селски тип в което живея се оказа с интересна история. Около средата на 1 700 ната година баш чорбаджията на финландия решава че Хелсинки,новата столица на Финландия трябва да се разрастне малко и за целта въвели малко не демократичното от всяко селище да вземат по богатите и заможните и да напълнят няколко квартала на създадената столица. Да си се изфукат и те с елит така да се каже. За това след няколко години хората ходили и живяли в столицата започнали всяка година да се връщат на малък площад който се казвал – зоната на изселниците. По късно носел вече звучното име – Хелсинки площад.
Тъй като районът бива известен и с още една особеност – много популярни е плетенето на една кука. Повечето от вас знаят за това странно хоби на нашите баби,майки и някой не особено вероятно близки роднини. Именно тази традиция създава през 80-те години едно течение на ентусиасти правещи всеки летен сезон едно събиране с цел да се покаже кой какво може. Има изложби, търгове и каквото се сетите. Този едноседмичен форум е съпровождан и от концерти. Също като в Пори се образуват няколко малки сценички.. и там изпълнители се изявяват кой както може. Забавно и инетерсно е. В тази седмица има наплив от участници и туристи. Може да видите както плетени подложцици за кафенце до плетени рокли, шалове, чанти и дори пердета на една кука.
Цените на продаваните по изложбите експонати варират от 3-4 евро до 1 000 в зависимост от .. това какво е изработено. Мен лично ме впечатли нещо което ога да оприлича като картина плетена на една кука. Престваляваше платноход, обласи, море и бряг като всичко това е направено само с запълване или празно простраство но създаваше илюзията. Ясно различимо бе всичко.
И това е фестивал като фестивал но от програмата която месеците предлагаха като атракции из региона може би по-голямо внимание заслужава ветроходното състезание в Турку.
В самият град има нещо като канал което разделя основната част на града на две. Всъщност това е канал свързан с морето и всяка година има състезание което се провежда межди всякакви ветроходни плавателни съдове от малки яхти за 4 човека до големите презокеански платноходи. В този иначе не толквоа забележим участък вода в рамките на 5 дена бяха събрани огромно количество кораби и лодки. Чувството да гледаш толкова много мачти на едно място е неуписуемо. По някаква малка и странна причина започвате да се чувствате все едно сте попаднали в Португалско пристанище в средата на великите географски открития.
И така разхождайки се из дебрите на пристнището.. О! Изненада.. България също бе представена от платнохода – КАЛИАКРА. Някак ми стана много проятно да видя нещо наистина хубаво и българско. Видимо изненадата бе приятна и за двете страни. Момчетата на борда бяха ухилени до уши както и аз. Е така и не разбрах кой е взел купата но те са се движили 2-ри или трети в генералното класиране, което само по себе со говори достатъчно ясно колко инат и способни сме ние когато искаме.
Напуснах този мокър от леещият се дъжд град със смесни чувства. От една страна ми бе тъжно за българската земя и за това което тук никога няма да видим – сърдечното посрещане дори на непознати,но пък от друга страна винаги е интересно да почувстваш какво е „отвът” желязната завеса …
Сега пишейки тези редове се сещам и за още едно българско изпълнение влязло в новините и по вестниците. Става дума за български граждани в Хелзинки, групата била „само” 16 човека от които и две непълнолетни момичета които системно …. лишавали от присъствие джобовете на финландския данъкоплатец като му задигали портмонета и документи. Честито. Дали са роми, дали са българи чисти или не до там.. няма значение. Важното е че след такива новини и споменаването на – БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ВИНОВНИ ЗА… и вече отношението на чулите новините към теб ще бъде друго. Искаме или не.. дори в толквоа северна страна явно се проявяват нашите умения.. и мога да кажа само едно – е браво че сме в Европа.
Като казах новини и блеейки безцелно в телевизора докато щтракам по клавиатурата пред очите ми изнква … приказливец. Сега ще кажете какви са тия глупости дето тоя се е разприказвал..
Нека се върнем в зората на телевизията в България. Колко от вас си спомнят за симпатичния господин или госпожа която излиза в ефир с една папка и казва – сега ще гледате еди си какво… Хм.. Аз не съм чак толкова голям за да помня зората на телевизията ама имам спомен за такива неща, но не очаквах че в средата на 21-ви век в страната където всяка телевизия е дигитална и какво ли не ще видя същото нещо. Тъй като от всичките 4 свободно излъчвани аз обикновено гледам само две и те са частни , то не съм забелязвал каква е „хавата” в YLE, или тяхното – Канал 1. Та именно там има преди всяко предаване една симпатична кака която седнала на един диван декламира какво ще гледаме и защо. Забавна работа. Единственото което липсва е в осем без десет да дават сънчо.. ама то това все пак не ми е стара българска телевизия…
И така като за финал на тази относително безинтересна глава от моите писания бих искал да ви запозная с още една историческа забележителност.
В областа съществува един паметник под егидата на Юнеско а именно малко поселище от бронзовата ера. Всъщност мястото е пълно с подредени камъни и нищо друго. Хубавото е че разглеждането и екскурзовода бяха безплатни, както и безплатан бе храната и сока които хора облечени като живялите прес средновековието селяни раздаваха и правеха в близост до това място. Просто всеки празничен неделен ден група доброволци надява одеждите и в специално място преди паметника организират такива демонстрации как са живяли и приготвяли храната си хората от тази епоха. Лошото бе че всичко бе на фински.. или поне то лошо бе за мен.
Разказът макар и преведен ми, бе относително интересен но ме озадачиха няколко странни факта. Как така археолози били намерили в средата на 19 век в областа скелети и кости на хора от бронзовата епоха погребани в тези каменни насипи но просто „загубили” кокалите и сегашните учени нямало как да датират или определят нищо. Иначе като всички учени твърдо обясняваха как са живяли, че тук съ държали това и това, така са търгували и така и така са поглебвали мъртвите като са поставяли гробовете близо до морето.
Реално в наши дни морето е на поне 2км навън от областта но преди толквоа години всичко около тези каменни тотеми е било пълно с вода. Загадка за мен остана как разбраха че камъните не са местени или преподреждани или какво ли не пез средновековието.. но това са учени. Те казват ние цъкаме с език като ръчни часовници и толкова. Това обаче ме накара малко или много да се гордея. Защо ли.. защото по нашите изтерзани земи има толкова културни и исторически находки че може да минем дори за люлка на цивилизацията ако сме малко по-нахални и с американско мислене. Ако оставим на страна шегата, струва ми се ще се съгласите с факта че имаме едно изключително историческо наследство което трябва да запазим, обогатяваме и представяме пред света по най-подобаващият начин.
Е бях обещал да приключа ама верен на социалистическо-казармената идеология всяка заповед да е пред последна ще ви изтормозя с още малко материал за четене.
Хелсинки като столица на една голяма държава заслужава и интересни мероприятия. Именно такова бе и авио шоуто което се проведе в средата на месец август. За мое голямо щастие не само че бях там, а и времето на пук на всичко бе усмихнато и слънчево до колкото е възможно. Пристигайки около 11 на обяд тъкмо бяхме пропуснали официалното откриване на събитието, което както се очакваше бе на финландски което още веднъж ми даде удоволствието че съм го пропуснал.
Летището е малко и старо транспортно, но за сметка на това бе пълно с народ. Организацията бе доста интересна. Минавате малко пунктче където показвате билетите си. След това минавате още една зона за проверка където ви се проверява багажа за алкохол и течности. Бутилки минерална вода, сок.. каквото се сетитите.. сори – няма как да вкарате. След това трети портал и там пак показваш билети и чанти. Замисляйки се на излизане имаше поне 20 начина и места да влезе човек без пари но такива мисли на финландец няма да му и минат през главата. На опашка, чинно.. и така ако наплива да бе огромен ние сравнително лсено минахме и бързо най-вече. Вътре цялото място като че ли бе пълно повече с тараби и сергии отколкото със самолети но бе забавно. Какво видяхме:
В началото няколко демострационни полета на модели на самолети. Всъщност демонстрациите бяха на членове на аероклуба а моделите бяха с размах около 2.60 метра.. но определно бе занимателно. Последваха няколко изпълнения на парашутисти, на пилоти на малки самолети и .. почивка. През това време музика и обикаляне по тарабите. Е както можете да се досетите.. малко мръвка с картофи – 6 евро. Един сладолед – 3 евро, 0.5л минерална вода или каквато е там – 2 евро. Ако искаш. Едно кафе – 2 евро. Цена за вход – 25 евро. Е все пак ако не ти изнася.. да не си ходил ще кажете и сте прави.
По време на почивката имаше записване за едно „кръгче” на борда на DC68 или хеликоптер. Хубава работа ама 40 евро бройката. Това бе и добра възможност за хора които нямат намерение да излизат извън страната да качат децата си на самолет или хеликоптер.
Заситили цигулковият оркестър в стомасите премиаваме към следващата атракция а именно – кой е по бърз.
На старта на пистата бе един спортен самолет и самият Юха Канкунен с неговото състезателно ауди което има няма е почти 700-800 коня. Е на старта колата взе преднина.. но всички се посмяхме на коментаторските думи , когато самолета отведнъж вирна нос и се засили вертикално в небесата, като репликите бяха – е Юха е бърз но само може да си мечтае за такова нещо. И така няколко прелитания над правата на една боя разстояние от колата.. доказа че самолета в полет е определено по-бърз. Каква изнеда само… но пък тръпката за зрителя бе пълна. Из публиката обикаляха екипи с червен кръст и аптечка ако някой се нуждае от спешна помощ.
Може би спешно единствено вратовете ни имаха нужда от помощ че изтръпнаха да блеят все в небето но едно е сигурно – беше хубаво. И грохота на демонстрацията на големият стар ДЦ, на малкият червен двуплочник който правеше акробатики, но по интересното бе че той бе собствено конструиран от баща и син ентусиасти.
Хеликоптера на редбул направи няколко лупинга и превъртане през перка които определено са малко рядко срещани маневри за подобен род машина. Кулминацията бе демонстрационният полет на night howk или нощните ястреби. Четири самолета от техните ВВС направиха показни маневри, имитация на въздушен бой и няколко интересни преплитания и разминавания във въздуха. За десерт бе оставена появата на един F18 хорнет който е ново поколение изтребител. Докато говорителят каже че е време всички да си сложат тапите в ушите..и вече над полсата се понесе грохота на тази огромна и бърза машина. Демонстрираните манери предполагам са по силите на всеки нашенски пилот но за побликата и мен лични остана доста добър спомен емоцията да видите как бавно носещият се аха да падне самолет отведнъж се засилва право нагоре и изчесва с гроход в небесата.
На фона на перфектно маневриращият ас в небето бе пусната и хардрок музика което добави още повече адреналин в настроението.
Проявата завърши с концерт на нищо не говорещата поне на мен група Ленинград Кубойс. Странни образи с ботуши като на малкият мук и коса издадена напред и гелосана като човка. Изпълнявха странни песни и дори руската класика „калинка мая” в рок вариант.. ама како са казали хората всеки луд с ноемра си.. и явно имаха даже и почитатели.. За този дълъг ден и изминати около 600км на кола.. определено мога да кажа че бе изпълнен само с положителни емоции..
(ако имате интерс към снимки посетете: тук )
част:16 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 16
„И за България като за България”.. имаше нещо аналогично от покойният вече проф. Марко Семов. За мое голямо съжаление аз съм твърде далеч от него като писателски възможности но някак си идеологично искам да опиша краткото си завръщане в милата ми родина.
Все още Финландска земя скърца под вече поизносените ми чепици но аз с радост очаквам полета който ще доведе задникът и и малко багаж на българска земя. Странно нещо е интернет. Малко ровичкане в него и можете да си уредите каквото поискате и да намерите нужната информация. Предполагам с това не казвам нищо ново и вече сте отегчени до смърт ако и да сте минали само един два реда, но все пак ми позволете да потанцувам по нервната ви система с още мъничко безполезна информация. [Read More…]
част:15 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 15
Топло и пак топло.. Сега вече в началото на лятото така да се каже има коренна промяна в тази наглед толкова студена и скучна страна.Измина време и дали неусетно или не всичко се покри с нежният зелен килим.Всичко живо ще е пернато се посира да пее.В пряк и преносен смисъл. Това по някакъв начин ми напомня за България. Естествено съпоставка няма и не може да има но това че всичко е зелено, че се усеща миризмата на цъфнали растения…е повече от приятно. Дава една волност на духа едно… и тука трябва да набия яко спирачките. Добере че като за италианска недомислица,тоя фиат дето карам в момента има малко или много хубави спирачки.
Насред пътя като някой важен господин се изтъпанил един..фазан. Сега ще кажете де го намери пък ти тоя фазан. Тук в полята има колкото искате животинки и каквито се сетите изненади на пътя. То не бяха зайците дето бягат като гламави току пред колата, то не бяха нахаканите фазани дето даже не се осмеляват и да се размърдат повечко, чайките дето вдигат шум и кендзат навред. Идилия. Красивото лека полека навлиза.[Read More…]
