част:26 - Финландия, през погледа на един габровец : comments

Saturday, 6-March-2010

част:26 - Финландия, през погледа на един габровец

Posted by longgo at 00:07:53 in Една история.., Финландия..

Пълната история до последната написана глава

Част 26

Отново зима. Времето типично за западна европа лошо и мъгливо, като тук май се опитва да напомни защо на скандинавските страни им казват – северни. И така на фона на – 20 до -25С в последните дни бе почти нещо нормално. Времето може да е лошо но за сметка на това предколедната треска и окраса започва да се забелязва.
Студените вихрушки отвън докарват топлите спомени за есента. Тази същата.. която тук за съжаление не е така златна и цветна както по българските ширини. Както не еднократно е ставало дума тук повечко разнообразие има само към лапландските ширини. В нормалната или така да кажем средна част единствено брезите и тук там някой излъган клен вкарват повечко цвят в сезонната палитра. Именно в един леко прохладен есенен ден в малкото градче където живея бе организирано годишното състезание с картинги.
Понятието писта е малко.. силно, защото това е една област в града където има къмпинг зона и в която няколко пресечки се превръщат в място за гонки. Построен е старт-финал, малко ограждение, комисари и много музика и бира както трябва да бъде. Цената на билета е около 10 евро но липсата на огромен интерес не е толкова цената колкото простата причина че повечето хора предпочитат края на седмицата да са на летните си къщички да пооправят това онова преди зимата. Кои са състезателите? Няколко местни любители на спорта като представител на пожарната, полицията, няколко магазина за авто аксесоари,няколко млади рали състезатели от региона и.. Мика Сало. Да точно същия бивш състезател от формула едно който бе гост пилот за единия от тимовете. И така класовете бяха няколко но картингите бяха едни и същи.Предполагам бяха подредени според професионализма на състезателите. Всичките картинги бяха не тимови, а докарани специално за целта от картинг писта Турку, което ще рече бяха абсолютно еднакви. На група бяха по два манша. Някои от надпреварите бяха определено не толкова интересни, някои бяха достойни и вълнуващи почти като формула 1, с много интрига до последния момент. Именно в предварителните маншове за елиминация Сало бе или 3-ти или 2-ри, което ме накара да помисля че просто е дошъл да се разведри малко, да покара за име и че все пак може да е отвиканл как става номера с малките коли. Какво друго ми направи впеачтление – хората го спираха, поздравяваха, по-ентусиазираните явно разговаряха за коли с него. Никаква показност, тежкареене или подобно, което за щастие започва да става малко от малко характерно и з анашите състезатели. И така след отсяването останаха в неговия клас доста добри представители, като там бяха и двамата млади рали състезатели. Точно тогава започнаха най-нтересните два манша. Той стартира от 4-та позиция защото така бе времето му спрямо на останалите, което не му попречи да стане втори само след 3-обиколки. Разбира се този който бе най-отпред не бе лесен противник но след няколко обиколки и малко агресивно сбутване Сало стана първи, като натрупа почти обиколка и половина преднина пред третия. Сега вече си пролича какво значи умение – истинско удоволствие бе да се гледа контролирано поднасяне, спиране в последния момент и ред интересни маневри. Пак да повторя картингите бяха най-обикновени 80см2 четиритактови машини които не бяха и толкова оборотни съдейки по звука. Другото което е необходимо да се спомене е че на всеки кръгколата която участникът караше бе различна.Тоест ако още първи кръг номер 8 е карал кола номер 8 във втори кръг може да му се падне номер 5,15,1 няма значение.
Един от участниците бе и миналогодишната кралица в конкурса пици мис, което пък от своя страна провокира доста шеги от страна на водещият към нейните авто познания и цвета на косата и който бе.. рус. Номер едно благодарение на Мика Сало стана тим Порохолма, но за всички нас гледащите освен топлите наденички, остана и удоволствието от наблюдението на това майсторско умение.
Отново бученето на вятъра в кумина ме връща към реалността и работата. Обикновено Декември е месеца в който започва предоговарянето на таксовия процент за следващата година. Имате доста варианти как да свършите и тази задача – по телефон,чрез минаване в някой офис или ако сте фирма по електронен път. Тук ако и да е евро страна не липсват и изумителните работни времена та да с чудиш как да успееш да свършиш нещо без да излизаш в работно време. Преди няколко глави дъвках идеята за този таксов процент но да ударим още няколко джваквания по темата. Процента не е за твърда граница а е някаква математическа зависимост.Например не е от 100-300е толкова, от 301-600е толкова и т.н. Определя се от общината в която живееш, диапазона в който се вместваш и т.н. Отделно има и определени отстъпки в зависимост от отрасъла в който работиш и т.н. Мога да дам информация за металообработващият сектор за нашият регион по простата причина че това е моята област. За около 10-15 000 годишно плащате около 10,5%, за 25 000 – 15% и нататък както дойде. Като заговорих за този отрасъл нека да кажа и за още няколко интересни подробности. Синдикалната вноска е една от най ниските – 1,7% върху брутната ви заплата. Това е ако искате да сте член разбира се. Имете избор ако искате да внесете и твърдо 98е за една година в нещо като доброволен фонд безработица което е вид спомагателна каса, необвързана с фирма или отрасъл. Това в случай на безработица гарантира за определен период да получавате освен социалните помощи така и тези пари горница. Ако имате вноски в синдиката си, това при повече от 12 такива , да получавате до 70% от последната си заплата за период от почти една година което до колкото знам не ви пречи да получавате и от борсата обезщетение.
При подписване на времен или постоянен договор, което нека да подчертая изрично не е задължително да е подпечатан от формата в която работите – просто всяка институция има достъп до данъчната ви информация и щом там постъват вноски на ваше име от тази фирма значи работите, вие се съгласявате с правила които са в сила заради колективния трудов договор съгласуван между синдиката и правителството за съответната година. Може да има някакви допълнителни клаузи но базовата част засягаща обезщетения при уволнение,болнични, отпуски и заплащане не подлежи на допълнителни маневри. А как точно става номера със заплащането. Вие започвате на времене договор.Той трае 4 месеца и след изтичането му става автоматично постоянен ако нещо друго не възникне. При преминаването работодателя задължително ви дига заплатата. Това също важи и след определно заработено време във фирмата. За това си има съответните таблици и условия които не са чак толкова интересни. Интересен е другият аспек или така нареченото – извънредно време. Няма понятие като „айде още малко”. Вие работите 8 часа. Например моето работно време е от 7:00-15:30 официално.В него влизат 2 почивки по 15 мин в 9:00 и 14:00, както и 30мин обяд в 11:00. Ставайки 15:35 аз спокойно мога да си тръгна и ако работодателя има нужда да му бъде свършено нещо горница дължи заплащане или в случай на невъзможност компенсация със свободни дни. Разбира се работното време пак може да е 8 часа а вие да ползвате само една почивка от един час за обяд. От вас си зависи как ще се договорите, но в повечето случаи особено ако фирмата е по-голяма бивате просто предупреден как стои въпроса с почивките. Извънредното време се заплаща като първите два часа от нормален работен ден се заплащат по 50% върху часовата ставка горница, а след това 100%. Понеже аз мразя математиката и омагьосаните писания да кажем просто. Ако работите за 1лев на час по договор, следващите два часа след края му трябва да ви бъде платено по 1.5лв/час а след това по 2лв. За събота и неделя е задължително 100% или по 2лв/час, не зависимо от това кога ще бъде изработено. За нощен труд вече ставката е различна, но там както и в Бг е определена сума горница към нормалния час. Ако не получите пари горница за времето, работодателя е длъжен да ви го даде като свободен платен ден или отпуска горница. Започвайки работа имате право ако сте под 5 години във фирмата на 2 дни отпуска месечно или около 24 макс за година. Има условия ако започнете лятото или зимата, като обикновеното е да имате 22 дена. Тя бива половината лятна и половината зимна но разбира се можете да се договорите за ползване наведнъж. Ако започнете лятото например, имате право на първа отпуска следващата година лятото и след това зимата. Това което обаче няма в същия отрасъл в БГ е ден наречен Пекканен. Това е по името на един пич Пекка, който е работник и заедно със синдикатите извоюва правото на един ден в месеца ако искате просто да не отидете на работа. Естествено нямам идея дали е създаден с цел след заплата ако сте с махморлук да не отидете в службата и да не ви уволнят или от други не толкова важни подбуди но е факт – имате право на ден всеки месец който ви е платен ползван или не ползван просто да не отидете. Въпреки това, всеки се съобразява и трбява наистина да е важна причината да не се обадите предварително. В повечето случаи, казвате няколко дни предварително че искате да ползвате и няма проблем. За справка това НЕ намаля дните от отпуската ви за годината. Интересно нали? Това обаче е само за няколко отрасъла. Например ако сте учител нямате право на това но пък там заплатите са доста добри и както навсякъде имат платени отпуски няколко в годината които на практика стигат почти до 3 месеца и половина.
Е стига за сега с тази работа.. така или иначе е почивен ден. Какво по хубаво от една разходка до… Естония или по точно до неговата столица Талин. И така в една прекрасна леко прохладна декемврийска вечер.. пардон следобед ама то така или иначе след 16:00 е вече тъмно навред, по заснежения път се понасяме с малка компания към Хелсинки. Там е ферибота на фирмата Викинг Лайн с който след около два часа и малко път сте на отсрещният бряг. Интересното в случая е че тръгвате в 21:30 но от кораба имате право да слезете сутринта в 7:00, ето защо взимаме кабина. Леко боботене и малкото общежитие поема в открито море. На фона на двата други ферибота ходещи до Стокхолм този е малък. На фона на „Freedom of the Seas”( http://en.wikipedia.org/wiki/MS_Freedom_of_the_Seas) е нищо, но все пак е .. голяма лодка. Мятаме багажа и тргваме да оглеждаме. Малък бар, две места за хранене и магазин. Това е. Все пак и разстоянието е само 85-90км така че няма нужда да е свръх голям. Интересни са туристите. Освен прибиращи се за уикенда естонци, има и много млади финландци с колички… Не инвалидни а тези сгъваемите за багаж. Сега идва и въпроса – защо? Ами просто казано – алкохотуризъм. Тъй като няма лимит колко алкохол ще вземете, а и в Естония и на кораба е евтин се купува колкото може да се носи. Разбира се до 11:30 вече можете да видите толкова почерпени юнаци дето едвам карат направо. Време за сън.
Утрото ни посреща с вятър и -14С. В тази тъмница нищо не може да се забележи освен многото сняг. Това е и нещото което ми направи впечатление както и вечерта в Хелсинки. Доста сняг. Също така което малко ме накара да злорадствам бе неразринатите като хората улици и проблемното движение в столицата на Финалндия. Викам си ето че и те могат да приличат на нас..
Талин е всъщност малък град с население от около 400 000 жители. Единственото интересно са огромните шопинг центрове в центъра и старият град. Тъй като езиците са сходни а и много финландци ходят да пазаруват в Талин, почти навсякъде може да се разберете на финландски, а благодарение на руското влияние и с руски. Модерният полъх е в това че можете и английски да ползвате но на фона на повечето места във финландия тук.. не е толкова чак масово използваем.
Закуската в Сокос минава весело в разговори, докато навън леко мрака отстъпва пред светлината. Естонците си имат техни крони които са почти 16 пъти по евтини от еврото, но това е до края на тази година. От следващата минават на евро, което не ги ентусиазира особено защото и там има доста хора с ниски доходи които няма да спечелят а само ще загубят но те са твърдо решени да минат на евро. Което съдейки по това че на доста места можеше да се пазарува вече в евро, факта че можете финландските си кредитни и дебитни карти да ползвате спокойно в магазините в Талин, и цените са вписани и в евро и в крони ме кара да мисля че прехода макар и труден няма да е много мъчителен.
Какво можете да видите. Музеи и магазини има но не са чак толкова много и мога д акажа че на фона на някои от нашите са нищо, но определено полагат някакви грижи за тях. Другото което е любопитно че същата столица е избрана за архитектурна столица на европа за 2011 макар че не схващам много защо.
Старият град е едно от нещата които определено си заслужава да се видят. Там се намират няколко църкви като едната носи името Храм Александър Невски и малко напомня на нашият храм в София само че е е малко по-малък и е червен. Уличките са тесни и сградите високи които придават особена екзотика, което като чар липсва например на Хелсинки. Тук също има коледен базар, на който можете да чуете страшно много руска реч и да купите сувенирче или характерни за страната ръчно изработени дървени, керамични, текстилни и всякакви изделия. Обяда ни преминава в ресторант който прилича на средновековна страноприемца като персонала е облечен типични за тази среднивековна епоха, всичко е на свещи,и което най-ме впечатли тоалетните макар с бидета , течаща вода и всички модерни неща бяха направени да изглеждат все едно са от средновековието.. Много добре реализирана идея.
Цени – малко бях позабравил какво е да плащаш с големи пари и когато платихме 400 крони за обяд замалко да ме накара да зяпна от учудване, не толкова зарди ефектно направената сметка като дизайн, колкото сумата. Всъщност на фона на цените във Финландия са почти на половина някои неща, други с 20-30% по ниски, което дава представа защо има толкова шопинг туризъм.
Денят минава бързо и в 16:30 трябва да сме вече на борда на ферибота за път наобратно.. Определено остава едно желание да посетя този град отново но през лятото. Тогава чарът му ще бъде в пъти по-голям. Отново малката лудница по качване на борда и .. отново на път. Този път обаче е по-весело. Вечеряме в голяма зала и в един момент започна буря в морето. Кораба започна да се лашка насам натам. Интересно е да виждаш как сока в чашата ти обикаля насам натам, и да имаш усещането че вечеряш на въртележка. Е определено да отидеш до масите с харана за допълнително си е малко предизвикатеслтво но за сметка на това пък храната бе изключително добра. Още по комично бе след вечеря като минеш по коридорите да видиш как хората обикалят на зиг заг като пияни хлебарки. Е за сметка на това пък имаше и доста реално пияни които и след края на бурята продължаваха да ходят странно.. но нека да го отдадем на инерцията. Същите млади хора бяха натоварили същите колички до козирката с алкохол, някои бяха свалени от охраната защото едвам вървяха но явно това е тукашният начин за приятно изкрване на свободното време.
На всички вас пожелавам весли празници и .. до нови срещи следващата част.