част:27 - Финландия, през погледа на един габровец : comments

Saturday, 6-March-2010

част:27 - Финландия, през погледа на един габровец

Posted by longgo at 00:08:36 in Една история.., Финландия..

Пълната история до последната написана глава

Част 27

Ботев – сетих се за него тъй като бяхме с приятелката ми на гости у едно финландско семейство, където главата на фамилията се изживява малко като поет. Сега ще да попитате – и какво общо има това? Общото е че когато разбра от коя част на света идвам се ухили до уши и донесе стихосбирка на Ботев – преведена на финландски, с думите –„много е добър”. Нямам идея до колко добре и подробно е описано в предговора и финала на книгата за самият автор,но определно творчеството му бе развалнувало този чужденец. Попаднал на книжката случайно и я закупил от чисто любопитство. Именно същата книжка я има и в градската библиотека. Представа си нямам колко ора са я прочели или са се заинтересовали от нея но това е един от моментите когато можеш да кажеш с достойнство от коя държава пристигаш.

Между другото в този ред на мисли, библиотеката в Хелзинки а мисля и в Турку имат книжки с приказки и няколко други детски, а и не само, които са на чист роден български език. Похвално. Сега така и така споменавайки столицата аз мятам крачоли по заснежения централен булевард, търсейки място за хапване на разумна цена.
Все още снегът е превзел града и което малко от малко ми напомня за нашата столица са доста зле почистените улици и места където буквално газиш в каша от сняг и луга. Какво точно правя отново тук ще разкажа малко по-надолу в редовете. Пред мен е табелка – hammaslääkäri. Сега препрочитайки думата ми иде на акъла как ако някой от ивицата Газа попадне из финландските територии в бързината може да предположи че и тук радикалното движение има офиси навсякъде. Почти като вица: „Иванчо видя падаща звезда и не съумявайки точно да определи желанието си получи като подарък колело с цици” . И така след малкото и май безмислено отклонение да продължа. Дали ползвате частен или държавен зъболекар което всъщност значи думата, си плащате за услугата като тукашното НОИ покрива определен процент. И за едните и за другите трябва да си насрочите дата. Ако при часните имате шанс да ви огрее от 7-10 дена, то за държавните .. може и месец да мине. Разбира се ако е нещо спешно можете да разчитате на бърза помощ където има и дежурен зъболекар но и там си плащате. Като цена – както и в Бг държавните са по-евтини,но понякога можете и да получите точно толкова помощ колкото и плащате което е.. жалко. Като цени, например чистене на зъбен камък – 98евро и това с отстъпката през касата на частен лекар. Пломба – около 85 в държавните и около 130 в частните след отстъпката през тяхната здравна каса. Тъй като темата е друга нека поспрем с тези лекарски въпроси.
Та именно крачейки попадам на централната част където нещото което поне аз не се сещам да съм видял в БГ е тротоар с .. подово отопление. Може би по-логичното е да се каже тротоарно но факта си е факт и хал хабер си нямам кой е тоя дето плаща топлото да ходи на вятъра. Разбира се малка част е с това отопление, не целия център,но пак е доста интересно да се види особено от българска гледа точка. Това което не видях обаче са лежащи по него бездомни кучета или мургави събратя. Е от последните има около ключови централни обекти и както се сещате са или Румънци или нашенци… просещи. Имаше по едно време по новините предаване, че това било видиш ли малък проблем но се взимали мерки по въпроса. Все още няма подходящо място за хапване а от ледения бриз идващ от морето ушите ми взеха да поскърцват. Прелита автобус. Не помня дали разказвах но тук и трамваите и автобусите са доста чисти, и което е интересното ако не си вдигнете ръката не спират. Точно така, видите ли номера автобус който ви трябва,излизате малко напред да ви вижда на спирката и вдигате ръка все едно ловите такси, иначе автобуса си минава и заминава ако няма никой да слиза. Ако пък слизате, малко преди спирката натискате стоп бутона и шофьора знае че има мераклия да напусне топлия автобус. О да.. и това е малко озадачаващо – не стига че са относително чисти ами са и топли и даже не пушат като издънен чавдар. Вече няколко пъти виждам и от по-модерните които ясно са на природен газ, заради големите бутилки на тавана на автобуса.
Ресторанти, ресторанти и заведения за бързо хранене. Както и в нашата столица, ако ресторанта в който ще отсядате е на добро място с добра кухня, пък не дай си Боже и име да му е излязло, ще се опита да ви резне главата до кръста. Именно от тази полу балканска , полу габровска гледна точка се засилвам в един малко скрит
непалски ресторант. Нямам идея какво трябва да е непалското ядене,култура или би, как би трябвало да изглеждат тия хора, но тихата обстановка,екзотичните имена,евтината цена и позасилилият се студен бриз отвън си казват своето. Меню, избор и.. малка пауза докато чакам храната. Оглеждам наоколо. Една групичка подпийнали и весели финландки, някаква възрастна двойка, и трима костюмари говорещи немски,или поне така ми се счу. Самият ресторат малко прилича на социалистически стол от 80-те, но доста по приветливо. Тихата музика и намаленото осветление вероятно не целят икономия а опит да докарат душевен мир на клиентите, което от своя страна ще доведе до повечко бакшиш… вероятно.
Странна зеленчукова супа с абсолютно приятен аромат, топчета от овча кайма с подправки увити в малки листа от странно тесто което след това явно е варено в изключително вряла вода и в добавка към чинията има и малка купичка сладко-кисел сос. Всичко това на повече от разумна, да не кажа смешно ниска цена спрямо това което видях в останалите „оригинални” по-надолу по същата улица. Това ме подсеща как в Тампере веднъж решихме с приятелката да посетим испански ресторант. Той бе толкова испански колкото аз съм от Каталуния. Посрещна ни мацето , настани ни, даде ни меню и.. прас изненада – най тънкото бе нещо като предястие на цена около 9-10 евро. Основни ястия на цен от 25 до 80е, и супи от 25е до 30е. Ха.. ХХаресвам си риба за около 20е със странното съмнение че в грамажа ще е включена и чинията. След повече от 20мин чакане, че имали наплив от клиенти, пристигна нещото подобно на сгърчена удавена риба страдаща от рахит в комбинация от няколко зелени плевела което вероятно трябваше да мине за… ефектна гарнитура. Да ме прощават испанците от финландски произход ама – баста. Повече там няма да стъпя, и преди да кажете, ей го на габровеца си е габровец, да спомена че на следващият ден намерихме италински ресторант-пицария където за 45е ядохме двамата, доволно големи порции и то с разкошна храна.
Хубавото на големите градове тук е че може дори в съботния ден да намериш отворени магазини до късно. Нещо почти не характерно за малките градчета, където прилича на стара комунистиеска България – събота няма да работим, а петък сме до 16:30. Е не точно и буквално, но почти така. Дойдат ли празници – да си напазарувал ден преди тях, иначе гориш..
Добро утро столица. Утрото може да е по-мъдро от вечерта но за сметка на това и трафика е порядъчно добър. Целта на това пътуване бе Главен изложбен център където имаше изложение - Екзотични коли и аксесоари за рали спорта. Поне от интернет страницата излизаше, че ще да е нещо добро, с повечко неща за гледане, особено за авто маниак като мен. Целият панаир бе само събота и неделя и се очаквали поне 10-12 хиляди посетители. Няма начин да не кеф викам си.. или поне така бе преди Мърфи да си покаже физиономията.
Паркирам колата на огромен паркинг на няколко нива до самата изложбена зала и вече с нескрит ентусиазъм буквално завличам половинката в изложбения център. Тара-а-а – изненада. Ако оставите колата в града на паркинг е за 2 часа от 2.70 до 3.0е, в зависимост от деня и мястото а има шанс да намерите дори неделен ден безплатен паркинг и весто да се лутате с колата из трафика да си хванете градския транспорт което коства „само” 2.5е на човек в едната посока – тук на входа с големи букви пише – ако платите на влизане цената за паркинг е 6.0е , ако платите на излизане е 8.0е. Хм.. вече на метри от касата, решавам че целта оправдава средствата и не е толкова страшно, все пак няма да правя това всяка седмица че да ми се вижда скъпо. Билет за вход – 18.00е на човек.. Е тук вече ми идеше да изпусвам. Преди няколко месеца ходихме на балет - „Лебедово езеро” срещо 40е билет на човек.. а тия за едното изложение.. Преглъщам и този факт, особено че сме двама и.. влизаме. Ако не друго поне тоя хамбар изглежда голям, ще да е пълно с народ и неща за гледане. Залата е сравнително голяма. Съдейки от спомена ми за софийския авто салон е по-малка но все пак достатъчно просторна,но. преградена на половина. Нещо лекичко ме загложди идеята за пачите яйца..
Оставям двете якета срещу сумата от 4е за гардероб, тия явно ще да ми предложат и гладене щом искат толкова пари за да окачат 2 якета на закачалки. Вътре сме вече. Щандовете са малко като има няколко с авто моделчета, един продаващ техическа литература, няколко на фирми подготвящи автомобили за рали, няколко за тунинг аксесоари и учудващо за мен няколко на състезателни отбори. Толкова за спортната страна на изложението. Ако чакате да видите снимки на хубави млади момичета в оскъдни дрешки рекламиращи това и онова – няма. И не е причината че бях с приятелката си,за това да не съм направил - просто такива нямаше.
Е добре де имаше.. 4 или почти, защото две от тях бяха на щанда за енергийни напитки и две на щанд на състезателен отбор. Определено ако бе подобно събитие в залите на Пловдивския панаир или Изложбения център в София щеше да се чуди всеки нормален мъж колите ли да гледа или..
То у нас не така.. както се казваше в един хумор, но какво да очаквам от страна на ексклузивните автомобили. Е тук бе по забавно. Основната светлина бе върху централната част, където бе изложено новото Ферари Италия.Красива,ниска червена спортна кола. Винаги снимките и описанието не могат да се сравнят с усещането да видиш това произведение на живо. Останалата част бяха от гамата на мазерати, порше, ламборгини, ягуар,лотус и астон мартин. Няколкото американски зверове в лицето на шевролет и додж само добавяха приятен тонус у посетителите, особено у най-малките които посрещаха всичко с „уау, иха, тате виж” и т.н.
Разказвайки за това изложение, се сещам за произношението на думите. Отново ще кажете къде ме отнесе, но това е малко от малко свързано отново с колите. Тук, като граматическа особеност е че се чете това което се вижда или пише. Може би поради този факт за мен автомобилните реклами са малко странни когато Пежо бива наричано – пеугеот, фолсваген джета е – ийета и т.н. Сега обаче мисля да спра с автомобилните преживявания и да спомена нещо от друга страна на живота.
2011 – е годината в която град Турку е избран за евро столица на културата. Това е твърде обобщено понятие, но за тази една година в изложбените зали, концертни форуми ще бъдат представени материали и творци от цяла европа. За да бъде всико много официално трябва да има откриване. И така в една мразовита съботна вечер час преди началото на шоуто аз и половинката се отправяме към мясото. Това е същото пристанище което през миналото лято бе сцена на световно изложение на ветроходи. Изборът бе направен заради свободното място за заря и светлинни ефекти. Малко по-малко тълпата започна да изпълва празното пространство. Предполагах че лекия леден вятър и -15С ще уплашат повечето хора и няма да има толкова народ но.. сбърках. След събитието се оказа че хората които са посетили това 45мин шоу на открито са били повече от 35 000. Подскачахме на едно място в очакване на началото. Известен режисьор, и циркови артисти. Не че съм Тома неверни но не очаквам за нещо безплатно да бъдат инвестирани чак толкова средства. Музиката бе много добре подбрана и комбинирана с ефектните прожектори. Може би който е видял Търново – Звук и светлина на живо, ще знае горе долу какво бе усещането. Светлинни ефекти, огнени, акробати във въздуха и накрая заря. Зрелищно и красиво. Това мога да кажа. Мисля в интернет желаещите могат да намерят видео клипове от събитието и да добият представа.Аз мога да споделя други неща които ми направиха впечатление – първото което малко е странно поне за мен бе наличието на доста малки деца. Разбира се добре екипирани и с наушници заради шума,но все пак бяха там. Може би не съм разказвал но тук е нормално да е навъм -10 или -12С и да видите майка да бута количка с малчугана спящ вътре.
След края на събитието разбира се тълпата ходеше където и падне и дори по вестниците на следващият ден признаваха от полицията че нещата не са станали така организирани както са очаквали и за щастие не се е стигнало до инциденти. Имаше доста автобуси, безплатно които да отведат хората от мястото на събитието но все пак бе повече дезорганизирано придвижване. Също така вярвате или не нямаше присъствие на полиция или ако и да имаше бе само тук там по човек два. Сигурен съм че ако бе по наш начин от половината страна полицаи ще бъдат на всяка крачка да бдят за реда и законността на проявата. Или може би не не знам.
Сега знам че отивам да се постопля заради прекараните няколко часа на -15С и замръзналия нос.. с вас ще се видим.. в следващата глава.. предполагам ;)