LongGo Blog

Saturday, 6-March-2010

част:29 - Финландия, през погледа на един габровец

Пълната история до последната написана глава

Част 29

Утро. Дори и да не бе особено топъл ден , разбирай около +7 мен ми е весело. Денят е петък и с радост очаквам полета. Естествено че за празниците летището в Хелсинки е фрашкано с хора а персонала е малко. Вися на опашка за проверка и регистриране за полета и оглеждам. Азиатци, негри, всякакви европейци и езици.
Толкова пъстър и весел свят.
На борда на относително малкия самолет е спокойно. Времето леко се заоблачава но аз се надявам че в полската столица нещата ще са различни. Три дена са си три дена и аз започвам да се чудя дали ще ми стигнат. В последствие се оказа че са повече от достатъчно но да не избързваме.
Час и половина по-късно след смел заход на металната птица, с леко отръскване на перушината се понасяма към полсата на летище Шопен. Да си призная не знаех че Фредерик Шопен е поляк. Което разбира се не говори добре за мен, но пък никой не знае всичко, дори и НСБОП. Това което се разкрива от въздуха е гледка на строителна площадка. Около самата столица кипи повече от усилен строеж на някакви пътни артерии, а по всичко личи че и магистрала някаква ще да има.

Извистяват спирачки и лекото наместване на очните ябълки обратно и шумът в ушите явно подсказва че сме на каря на полета. Еърбъса зае почетно място на каря на комплекса като наказан малоган закъснял за час и с два автобуса бяхме извозени.. пардон превозени до сградата на самото летище.
Летище като летище, няма нищо интересно като изключим.. езика и надписите. Предварително въоражени с информация се насочваме към будката за вестници за да си купим билети за автобуса. Тук и сега е момента да ви сведа малко информация – на доста от спирките, в някои от автобусите както и на сума ти места отбелязани с неразбираемата табела – билети се продават такива. В павилионите ви ги дават на ръка а в автобуса и автоматите на спирките ви се плюват. Какво представляват тия билетомати – малка установка приемаща банкноти или монети. Разбира се избора на езици е полски и английски за някои или немски, полски , английски и руски за други. Тук е първото място където ме изненадаха приятно поляците – чисто около и в летището и тези тъч скрийн автомати. Вярвате или не на почти всички места си бяха чисти(няколко само видях които имаха рисувано с маркер). Избирате типа на билета – плащате и получавате малко картонче с магнитна лента. Ако знаете какво правите или че няма да ви трябва повече можете да си купите за 2.8 злоти еднопосочен, или по-скъпите 24 часови. Разумния избор ако сте турист с ограничен бюджет или нямате желание да платите 10-20злоти за такси до центъра. Това ви даваш шанса в продължение на 24-часа след първото маркиране да ползвате метро, трамваи, автобуси.. без значение. Качваш се и слизаш когато поискаш. Няма контрола във всеки автобус, само тези жълти кутийки за маркиране. Пъхате билетчето, тя мрърка, хурка стърже и най-нахално ви оплезва билета пак с маркирана дата и час на него. Пазите го за доказателство пред контролните органи ако се качат. Ние за доста прекачване и размотаване контрола не видяхме ама знае ли човек. Имаше и едно интересно обяснение че можете да платите билет и чрез SMS но това бе не толкова проверена информация или да кажем. Има две автобусни линии които на нас ни бяха от полза – 175 която се хваща от спирката на летището и ви закарва дирекстно до стария град в центъра и 180 която е почти аналог на туристическия автобус дето струва има няма 120 злоти на човек.
След кратки въздишки и блеене през прозореца което в очите на поляците бе явния израз – аха.. още едни туристи, се озоваваме (аз и тя) по средата на улица Нов Свят.
Две пресечки и айде в хотела. Какво мога да кажа като първи впечатления – уважамеми другарки и другари, чисто.. навсякъде. Малко ще го кажа с негативна нотка но е.. истина. Бях и в покрайнините , минахме и през квартал който явно от втората световна война насам времето бе спряло и седеше грозен и мизерен но пак бе.. простете ме за израза доста по-чисто от дори хубави столични квартали. Автобуси и трамваи – за няколкото дена видях малък брой от старите единични икаруси, да не кажа много малко и трамвайни мутриси от старите. Но и в едните и другите не бе изкъртено, омазано, и пълно с боклук. Личеше си годините и че са по соц.. но пак бе далеч от някои линии в българско. Ето тук си задавам въпроса – е те повече хора ли са от нас, та изглеждаше по уредено и европейско?
Хотелът е в самия център на града и може би заради годините и условията вътре бе на ниска цена но пък бе чистичко и спокойно. Дори около него имаше някакъв пазар от сглобени шапрончета. Ама я да оставим шапроните и да кажа пак за автобусите. Та вътре освен спитрките на табла по прозорците, разбира се на полски ама то името си е име и написано на латиница(те нали са скарани с кирилицата, както и сползването на гласни букви). Отделно на най-новите има монитори на които се казва следваща спирка, и се вижда името и. В останалото време ако разстоянието е по-дълго и по някоя и друга рекламка минава. Има даже и камери за наблюдение. Мен не ми пречи че ме снимат.. и така съм си готин.. В малко по-старите има табла от тези диодните бягащи надписи и пак се чува запис не на политическите речи на някой соц лидер ами имената на спирките и коя следва. Вече настина старите са само с пластмасовите табла.. ама и те са на изживяване.
Та понеже се отплеснах.. Хотел Громада е в сами центъра и то на доста тратегическо място.(те са .. е поне аз разбрах за два може и повече да са с това име).
Лошото на избраният от нас престой бе че уцелихме когато всичко е.. затворено та сме разглеждали всичко само отвън като гладни циганчета но поне ресторанти и кафененца си работеха та пушък се вдигаше. Това ме подсеща да спомена и приятния факт че не само в заведенията успяхме да питаме и да получим инфо на английски. Вероятно по-старото поколение ще е немско говорящо или малко руско говорящо но по-младите си говорят. Къде добре къде не ама се оправихме, за което им благодаря.
Старият град .. е това всъщност не е толкова стар защото е бил сринат през войната е построен в оригиналният си вид. Царският дворец в центъра, Виланов, Лятната Вила на царя, музеи… Има толкова неща които можете да видите и да се насладите и .. паркове. Тоя хора са явно нещо чалнатаи за да направят толкова много паркове и вместо да разширяват града крадейки от тези места, те го разширяват навън.. Абе няма ли като нашата столица да пернат на някоя зеленаа площ един голям мол и да си оправят нещата ами са седнали да ми реставрират паркове , и да правят иновации.. Щури хора.
Първият ден мина относително бързо в общ преглед на центъра. Така като се замисля в общото пнятие на център.. те нямат. Имат си тази улица със странното име Нов Свят, която странно защо е пълна със стари здания и църкви. Което пък ме подсеща че нали са католици, цървки има ама много. И то все големи и все в този характерен за Ватикана стил. Молове и шопинг центрове има но доста от тях са базирани на стари здания които са били такива и преди падането на тоталитаризма.
Един от подаръците които им оставя социализма и руските братя е странната сграда в сърцето на града която прилича на декор от филм на Хичкок. Високата над 200 метра постройка има само 30 етажа които са с невероятно.. високи тавани. За съжаление не мога да ви опиша какво е вътре защото така или иначе в деня на обиколките нямаше нищо отворено. Помещава се кино център, дом на младежта и няколкомузея но уви.. – празници. За това пък мога да в кажа как мина петъчната вечер. Храмовете бяха отворени и след 19.00 всичко бе пълно с народ. В централната базилика имаше литургия която по-късно прерастна в постановка на събитията около пътя на Христос към голгота. Отвън имаше войници в униформи кото носеха огромен кръст. Свещенникът от храма водеше шествието. Казваха какво се случва, как е спрял, какво е станало и т.н. Не говоря полски но от фрази и събитието можех да уловя идеята. Интересно и впечатляващо бе да видиш толкова хора следващи процесията, и клякайки кръстейки се когато свещенникът кажеше. Така обиколката стигна до паметника на незнайния войн кой явно служеше за идея че е голгота.
Имаше засилено полицейско и медицинско присъствие но.. всичко бе толкова спокойно и празнично . Това е другото което ми направи впечатление – дори петъка да бе работен ден.. и навалица и трафик.. все пак някак си бе.. лишено от такива нерви или от такива инфарктни постановки толкова характерни за нашите ширини особено около подобни събития.
Кое е започнало да променя Варшава? Не знам. И май не искам да търся отговор.
Прибавяйки хубавото време навън предразполагащо къс ръкав къса пола ме наведе на една типично балканско-българска традиция, кяото май не е толкова чужда и на така поевропейчените европейци или казано иначе – да позяпаме мадамите. Не знам от къде бяха тези митове и легенди в миналото какви били полякините, особено по нашето черноморие но аз чак такива красавици на всяка втора крачка не.. видях. И не само на 2-ра ами и на 22. Е тук там една две но.. нищо впечатляващо. Пак мога да спомена спокойно че ние от тази гледна точка имаме какво да покажем. Другото е модата – абе за тия мадами няма ли тежък грим, високи токчета, дълъг маникюр и силикон колкото за две поточни линии на INTEL. Озъртах се, суках мустак… няма братче. Дали ще сте в центъра на Хелсинки или тук… разлика няма. Спортен тип, европейска мода и .. това е. Дори малко дразнещо.Няма как да различиш кой койе и от къде е. Сега се сещам как за малко ми стана драго като видях една циганка с бебе в ръце да проси от един японски турист. Оня има неблагоразумието да се заблее малко от групата и онази като го пресрещна на полски.. а от ляво а от дясно.. и … самурая свали гарда давайки банкнота. Това разбира се накара бабето да перне една усмивка до уши и да го последва до групата където дръпнатите очи на япончетата станаха още по дръпнати та поне още един се бръкна за пари.. Ей това и ние си го имаме.. Само дето тук във Варшава за 3 дена пред 2 църкви го видях и толкова.
Храна – къде странна, къде подобна на нашата кухня. Това обаче което ме накара почти да се разплача от кеф бе.. домат.. Ха сега де.. смеете се ама когато вкуса на пластмаса от тукашните производни се измести от сочния пресен домат с вкус на домат че и със сирене за салата.. просто объркват сетивата.
Какво ще кажете за небостъргачи – ето че и тук в сърцето на града има такива. Е не са американски тип, нито пък са чак толкова огромни но сините стъкла и каращите да извиеш врат здания придават този модернистичен колорит на иначе стара централна Варшава. Сещам се пак за този дом на науката и културата който може да се види от 20 километра. До не отдавна се е водел най-високата часовникова кула докато японците не построяват по-висока. Май заради това не трябва да ги пускаме в България. Ако откраднат някоя идея ей така на аванта?! Но стига с идеите и краденето а да минем нататък. Със своята дължина Лозиенки парк заема една доста голяма част от града като в него има музей на ловното изкувство, лятната царска вила която е в бароков стил и лекичко загатва за ранната европеизация. Около нея има водни канали с лодкари подканящи ви за едно кръгче, амфитеатър от римски тип с вода между сцената и публиката чиято роля ми е малко неизвестна освен да ви изядат комарите докато гледате преставление или ако се позапотят творците на сцената на се позаплакнат…
Разхождайки се из същия парк можете да попаднете на голяма остъклена сграда което предвид табелите е галерия, но както и другите интересни неща бе.. затворена за празниците. Охрана има на няколко места в едни будки, но едва ли можете да понаучите това онова от тях. Мятайки крачоли към другия край на парка където се намира една голяма оранжерия и двоерца Ужаздовски който всъщност е в друго именована област, но всъщност двата парка ги дели една улица само, чувам грозния крясък на.. паун. И то не един ами няколко. Че и сърна да се разхожда видях.. Тия нещо не са в час. Как така ще пуснат тези ми създания так фриволно.Ама какво е това, няма ли децата да ги погнат с камъни, да ги позамерят малко за кеф, или да опитат да ги хванат за опашките, че на всичкото отгоре има на входа на парка забрана за кучета. В мисъл не че те ще прочетат че е забранено за тях ами песоводците да не им мине през акъла да ги засилят вътре. Малко по нататък почти на излизане от парка пейки и на една от тях седи мъж с побеляла глава и определно над 70-те. Тъкмо наближаваме и се чува мелодия на телефон. Не коя да е а.. основната тема от Кръсникът.. А сега де.. Чичето бавно и спокойно вдига телефона… Интересен град, интересни хора.
Прекосявайки двата парка можете да излезете отново на главната улица или както аз на шега я нарекох посолства стрийт. Не заради друго а заради фрашканите сграда до сграда посолства. И тук както навсякъде предполагам можете да видите демократичното посолство на все по-демократичната Америка което прилича на малък военен бункер - лагер, и така укрепено сякаш ще го аткуват военни структури от поне една дивизия, а малко по-надолу до сами него е нашенското си, българско консулство. Мислех да мина да помахам пред камерите за майтап, ама знам ли колко шеговито са натсроени тук полицаите за това се полюбувахме на старото здание което бе обрамчено с цъфнали красиви дървета отвън и.. продължихме към центъра. Мимоходом ще спомена че е достатъчно да хванете автобус 180 от центъра и да слезете на спирка Белведере. То и самата постройка си е красива но нямате достъп до нея. От там вече през парковете дето споменах а от там до площад – Тржеч Крзюшю но това може и да не го изписвам правилно или да не съм го записъл като свят.. все пак човек не може да помни всичко. Там се намира поредната църква Св. Александър. По прлична на венецианска куполна базилика но в Полша. От там към площада Йерусалим или кръговото кръстовище с палмата в него. Как тая палма изтипосана там изкарва зимата не знам. Именно този автобус номер 180 можете да хващате и да слизате обикаляйки по интересните неща.
Отново на автобуса и прелитайки покрай няколко шопинг центъра забиваме към дивата Индия или крайните квартали – целта е Виланов. Ей това признавам си ми събра очите. Отново барок, но определно си бе истина галеното име – полския Версай. Боядисаният в жълто и бяло дворец си е определо вдъхновяващ,ивитите сводове,статуи на всяко възможно място по стените и огромните градини,които в момента са в обновявне и малко не изглеждаха толкова бляскави но основното бе усещането. Дори в модерно време като сегашното, предлагащо например радио честота на която слушате туристически указания и и информация за Виланов на избран от вас език – различен език, различна честота. Както сами се досещате от вътре не мога да ви кажа как изглежда защото бе пернат катанеца, но сами можете да откриете снимки в интернет какво предтсавлява таванът и стаите на този мога да нарека шедьовър. До него има църква, отново Ватикански стил, и огрмен паметник мавзолей който повече прлича на готически паметник. Определено беше нечия гробница но.. отново нямаше кой да си запише кой почива в нея.
Отново автобуса и айде в центъра. Воден от туристическата книжка се чудех къде аджеба са толкова музеи и как се стига. Бях любопитен и да видя музея на Шопен който според книжката би трябвало да е нещо модернистично отвътре и красиво отвън. Ама къдеще да е тази улца. И така в размисли без страсти усещам че стомахът ми нещо подготвя революция и предлагам на половинката да издирим място за ядене където няма да ни отрежат главата до кръста. Принципно храната е на относително поносими цени но ако и да е 4 злоти за едно евро спокойно мога да кажа че е по-скъпо от България. Решението дойде в едно супер малко забутано … не мога и да кажа ресторанчтче защото бе само с 5 маси но пък храната бе перфект и евтина, дори ни дадоха кексче за десерт .. безплатно?! Та аз така оглеждайки наклонената улица пред ресторантчето и хората минаващи по нея, автобусите и колите, и сградите и красивата сграда подала се на половина иззад соц етажно недуразомение… и .. тогава ме плесна идеята като мокър пешкир у камък… Ами разбира се това бе музеят Шопен. Сега ще ви подскажа че около тази улица Нови Свят и площада с палмата са повечето важни и интересни музеи, както и университетът, ползката академия на науките с голям бюст на коперник пред него. Другото което наистина е весело са едни пейки който са с равни плотове като маса , на тях са изобразени позициите на музеи и статои на Шопен и няколко по-ключови музея и имат.. копче. Не за катапълт или почесване по задника, а за .. музика. Натискате и пейката започва да свири известни мотиви от композитора.. Брех да му се невиди..
Хапнахме доволно и се отдадохме на културно-шокова терапия в лицето на музея. Сградата е в красив рестро стил като вътре дори на последния етаж тавана е нкрустиран и обрисуван почти в бароков стил. Не ви дават билет а .. карта като оставяте 10 злоти депозит за нея. Влизате и на едни лампички се маркирате с каратат че сте влезли. От там весело разглеждане. Има доста мултимедойни табла където докосвате с картата и таблото става на съответния удобен за вас език. Предполагам идеята е че картите са с чип в тях който подсказва какъв език да зареди системата. Можете да докосвате екраните с пръст и да местите или определяте съдържанието. Интересна идея бе в мазето къде има огромен роял и място където поставяте някоя от нотните книги от поставката до него. Отваряте страница и явно има сензор който ‘разбира’ какво гледате и започва да се чува мелодията. Затваряте кнгата и музиката спира. Идейно.. Отстрани има и друга стая със слушалки. Сядате, и на подобните на папки пред вас листи, които са бели оживяват картинки. Технологията е всъщност малко стара, в горния край на листа има макриран като баркод, и камерка следи баркода. Листите са подобни на балаум – тежки,и бели а над масичката леко прикрит е подобно на диапроектор който според баркода прожектира картинка на страниците. Има и идея с плеър като местите пръсти по него са свирне нова мелодия. Идейно но не работещо толкова добре. Признавам че идеите заложени вътре са сполучливи, но не ви препоръчвам да .. си губите времето. Съжелявам но освен ноти, калиграфии, малко снимки и рисунки няколко стола и мултимедийните табла.. няма ама нищо интересно и дори писмата тук и там ако и да са автентични..не създават този иследователски дух. Е поне успяхме един отворен музей да намерим.
Забравих да ви спомена за бараките. Да бе, помните ли в началото на разказа онези шапрончета от талашите дето продааха грънци, нещо за хапване и други дранкулки около хотела. Петък вечер, беше може би 22.00 когато всичко бе свалено и прибрано, като ние минавахме дори и вече чистеха с метли и машинки мястото на събитието.
Браво – похвално. На сутринта не личеше че там е имало нещо. Отново обикаляне, отзи път площада с паметника на незнайния войн. Това е огромно място до което има отново една красива църква и един от най-скъпите магазини или да кажем молове във Варшава. Там са всички известни марки като Прада, Гучи и подобен род парисмучеци. За щастие затворено, но пък сградата си заслужава отвсякъде. Форма на изрязан цилиндър с интересен фонтан вътре. Представлява вътрешен площад, а от отвори в земята изскачат струйки вода но по-много интересен начин. Като ритъм. Една, две, 5, спирала, ниско , високо.. Тук в целия град имаше доста фонтани и всички работеха. Не знам как седи въпросът с водата им , кой плаща за тази атракция но създава много приятно усещане да видиш работещ фонтан. Сега се сещам за нещо което от моето детство е останало а сега почти да не кажа изобщо не виждам – местата където можете да пийнете вода. Онези цементови кубчета с кранче отгоре и сверично чошме, подаващо живителна течност в жегите. Събота вечер, поредна църква и поредна литургия – този път имаше и заря и военен ескорт. Цамата църква е вид патрон и да кажем офицялна за военните. Нещо като посветена на загиналите войници и за това събитието бе отново разходка около църквата с икона на светата Майка, и войни маршируващи. Пред самата църква е паметник на загиналите войни, в ляво е народната им библиотека, която отново е в такъв барокова стил и центраният апелативен съд. Също изключително интересна модерна обаче сграда, цялата в стъкло и с градина на покрива. О! Като казах градина, което тук е ама навсякъде , нещото което обезателно трябва да видите е.. студентската библиотека. Комплексът е спечелил международна награда за дизайн и представлява стъклено метална конструкция в която е самата библиотека , зад нея има тераси със зеленина и водопадчета а по стълби отстрани се качвате на покрива и където е.. цяла градина с пейки и парк. Признавам си това бе една модернистична идея която ме грабна. Отново има пазачи който само хвърлят по едно око на туристите, както и тя е затворена вечер от 21:00 до сутрин 6:00. Нямаше боклуци нахвърляни а зеленината тъкмо започваше да придава този красив комплекс едно приятно очарование и едно усещане за спокойствие.
За съжаление неделята бе облачно и студено и дори когато изетяхме започна да вали. Не ми се искаше да напускам града и да се върна към работно ежедневие на идващата седмица но определено остава като една от дестинациите който ще искам да посетя отново(поне когато всичките музеи и магазини са отворени)
Ако ви се разглеждат мои снимки заповядайте - http://picasaweb.google.com/kovachev.svetoslav/Warsaw и .. до скоро в следващата глава..

• Add a comment (2227 views)