част:32 - Финландия, през погледа на един габровец : comments

Saturday, 6-March-2010

част:32 - Финландия, през погледа на един габровец

Posted by longgo at 00:13:03 in Една история.., Финландия..

Пълната история до последната написана глава

Част 32

О! Ма вие още ли сте в Оулу? Леле к’ъв съм заплес..
Решението не бе много трудно кой път да се избере за обратно. И така и така не е сигурно по кое време ще съм по тези географски шири, я казвам си да хванем нещо различно на обратно. Следващи цели Куопио и Туури. Еха.. Това вече е коренно различен пейзаж. Не само огромните езера с лъкатушеш с мостове през и около тях път, са интересните в този слънчев и зимен ден а и .. планините! Няма грешка. Сега виждам че тука имало и нещо по-високо от средно статистически баир. Не помня дали ви споменах някъде из началните пътеписи, но тук имат няколко думички за баир.. Не че и ние нямаме .. ама при нас все си е баир.. а тук имат за ниво до толкова метра една дума, от толкова до толкова друга.. Сладури.. Това обаче не значи че това което бе сега пред очите ми са някакви си баирченца. Усещането бе почти като това да пътуваш из Родопите, но да ме прощават тукашните – не е също толкова красиво. Вече пътя отбива през някой и друг град и можеш да поразгледаш архитектура. Е определно ако има някой квартал с някоя и друга дървена сграда и църквата това са главните атракции.
Вече по мръкнало бяхме в Куопио. Голям град също бих казал,или поне се правеше да изглежда такъв. Красив.. не знам, но с обширен център. Единствената атракция за вечерта бе китайският ресторант дето сервитьора за разлика от мен си говореше финландски но с това забавно азиатско произношение…дето им е зор да казват РЪ. Другия атракцион за вечерта бе кулата. Нямам идея дали е водна или за целта изградена, но на най-високата част от града е бодната тази спринцовка и ти обикаляйки по закритата или открита площадка може да огледаш цялата местност от птичи поглед. Тук се убеждавам че едно 2-5е за такива атракциони ги нямат за нищо.. но какво толкова.. не се хендриш пък всеки ден.

След преспиване и път на другия ден се озоваваме в .. Туури. Е няма по-голяма щуротия.. за която даже имаше почти месец всекидневно отделено време в една от телевизиите. Представете си едно малко село.Така. Някъде на средата на Добруджа. След това някой който има пари решава да направи огромен шопинг център и да живее на 400м от него в къща стил мутрокалсицизъм.. Е не вярвах да видя тук такова ама.. сполай ти куме дейба и панаиря.
Магазина е нещо като.. МЕТРО(образно казано). От храни и електроника до дворно оборудване,през кучешки и училищни принадлежности до къмпинг оборудване. Има хотел а също така аутлети наоколо и огромен паркинг за .. каравани. Разбира се лятно време има много повече хора от сега, има атракции и т.н. но.. и сега авто паркинга в този съботен ден не бе празен. Отвън кафене на високо като на площадка и.. една хипер огромна.. подкова. Нямам идея тя пък за какво бе построена.
Къщата на собственика на това чудо бе с разни статуи и фонтани в стил малък версай плюс нео модернизъм.. с някакви подобрения из двора което правеше целия пейзаж леко гротескна картинка на фона на селото в близост но важното е пари да се правят.. Айде газ вече към къщи.
За тези 270км до нас следващото спиране бе в един спа център. Насред нищото пак в някакво малко забутано поселище което пък имаше около себе си навързани с шлюзове езера бе този сравнително голям почивен център. Изграден на брега на най-голямото езеро представлява нещо средно между почивна станция от руски класическо комунистически тип с добавка модерно достроени нови крила. Всъщност строителните работи продължаваха и в момента като администраторката ни даде на тръгване рекламни материали за да дойдем пак когато басейна след няколко месеца е пуснат отново.. Защо пък не..или май не. Тук това малко не го разбирам но си е мой проблем предполагам. Представете си, че от вас до такъв център е 300км, басейна е със същата вода като вашия градски тоест не някаква лековита. За терапия с камъни и други процедури ще платите по около 20-40е/час ако плащате за няколко процедури в аванс иначе койн знае..Божа работа. Стаята може да е от 50 до 100е на вечер..зависи къде. За какво ви трябва като процедурите можете да направите и във вашия град а екскурзия например със самолет до Европа е на същата цена.. Например до Чехия за двама е около 400е за спане + билети мсиля за 2 дни.. а тук само 4 нощувки без нищо са ви кажи речи толкова..ако е в “марков” център голяма стая но все пак. И пак е пълно.. От това пък аз с тъга осъзнавам, спомняйки си за жалката картина в Шипково..колко неща пропиляваме. Дали ние не можем да предлагаме Велинград, Хисаря, и подобни места като туристическа зимна и лятна дестинация на такива мераклии туристи.. ама айде стига мислене.. Малко остава и сме си в къщи..
Така наместихте ли се близо до печката.. значи е време да ви запозная с някои други интересни факти от текущо зимна и студена Финландия.
Всеки от вас ползва вода и ток които се отчитат нали? И тук е така нищо ново.. но: Ако живеете в блок или едни къщи които са в редица напълно еднотипни оформящи нещо като блок но на един два етажа, тогава си има табла и централни водомери. Те си се обслужват от човек, но на какъв период става измерването не знам. Обаче живеейки в къща, особено насред нивите.. тогава? Тогава ако имате вода тя се отчита два пъти на година или – вие всеки месец четете показанията и пращате на компанията, тя ви праща сметката. Един или два пъти в годината идват да проверят дали не ментате. Имат право да дойдат когато решат но това честно казано не е практика или е рядкост. Иначе за тези два пъти се обаждат кога ви е удобно и цъфват. За тока е почти подобно и за това хората които живеят в стари къщи или да кажем са със стар механичен електромер диктуват числата както на водомера. Това е относително добре защото зимата може да ползвате нещо за утопление но сметките са ви еднакви. Защо ли? Защото за годината имате примерно 20 000киловата ток. Да ама зимата сте ползвали 40% повече.. лятото 40% по-малко, то това ви се разделя за цялата година и плащате средно аритметично което е приемливо.Иначе месец отчетено и следва зимен секс до 300е за ток. Малко са останали все още така но има.
След това енергетиците усетили че се минават.. започват да сменят с „умни” електромери. Това е същата но вече електронна машинка с.. пломба и дистанционно. Казвам с дистанционно защото няма нужда да идва никой във вас. Пича от енергото отива до кутията в квартала, вкарва неговата джаджа там и чрез дистанционен сигнал отчита какво сте горили. Това ме сеща и за пощаджиите. Как събрат писмата от кутиите. Всяка пощенска кутия има номер. Уникален предполагам ,според клона, района, града и областта. В нея има чанта с .. баркод. Вие пускате писмата и те падата в тази чанта. След това сутринта събиращият отваря, насочва четеца и бум чантата е маркирана в колко часа е взета и от къде. След това през техните системи в центъралната поща се маркират и довиждане.. Което за където е.. Бързо лесно вкусно както Ути викаше. Хубавото е че и в нашата мила родина куриерски фирми а и не само започват да ползват тези системи за отчитане което наистина превръща работата в удоволствие.
Абе кеф кеф ма не чак толкова.. защото и тука понякога можете да паднете от стола какви неща стават..и за да не съм голословен веднага като видна клюкарка ще ви споделя: Фирмата е не безизвестната DHL. Аз, имам да получавам книга от Тайланд пусната чрез тях. И така проверявайки номера на пратката чета – изпратена на 30.12.2011 получена в Турку на 2.1.2012. Аз живея на 89км от този град. Та DHL нямат директен офис тук в нашия град ами фирма която е в съседния от нас и има вземане даване с DHL а те пък имат локален подконтарктор дето разнася.. Омотана работа а? И така както и предния път когато имах вземане даване с тях, та тоя мина към 11 сутринта на 3.2 , в това съм сигурен защото бях да хвърля боклука и само изгледах гъза на един куриерски бус като в последствие вързах 2 и 2 но за това по-късно.
Няма телефонно обаждане, няма бележка така и така имаше опит за доставка но вас ви нямаше.. Нищо. Пак от номера на пакета и сайта на DHL разбирам че са ме пропуснали. Същият ден звъня и питам каката в Турку централата – така и така това ми е номера на пратката к’во правим, и мога ли тази вечер да мина да си я взема аз от тях. Ами казва, изчакайте така защото нямаме офис, само куриер при вас, да попитам как е удобно. Разбираме се, че на следващия ден не могат да я доставят, но след ден няма проблем. Аз пак питам – а не мога ли аз днес да мина да я взема, като това става в 13:00 същия ден. Не можело но да изчакам да пита. Пита тя където пита и ми казва – утре в 12:00 на тази улица можете да идете. То на другия край на града а аз нито колело нито кола мога да ползвам, за което ще споделя след малко защо е, та обмислям как ще ида пеш. Разбираме се че там ще има човек в 12:00 точно и аз си взимам пакета. Да ама 10мин по-късно ми звъни същата кака – ааа сори ма такова те не могат, може ли да е в диапазона 15:00 – 16:00. Може бе що да не може. Пак питам дали всичко ще е наред тогава(аз си плащам за доставка до нас ама трябва да търся от къде да си я прибера) – разбира се, отговарят. Става 4.2 и аз съм там в 15:15.. Пича ме изгледа сякаш търсех златото на Посейдон ама порови пакетите и вика – няма такова нещо. След кратък телефон с колегата му с другия бус и при него няма такова.. Звъня пак в централата в Турку и мацето там каза – ами тя пратката е тук защото на адреса не е имало никой в деня на доставката ама .. може за понеделник да опитаме нова доставка оставете час удобен за вас и адрес.
Е-е-е-е тука не позна мила, оставете я в централата и да не сте посмели да я мръднете от там. Така или иначе заради посещение в болницата у вашйот град ще съм на 5.1 там аз ще си я взема сам. Ок?! Речено сторено, бият се едни допълнителни 10км защото тия пичове са на летщето в Турку и .. накрая книгата е в ръцете ми. Преди така имах разиграване с един пакет електроника от Китай.. пак с DHL.. пак опит за доставка, пак давам аз адреси, телефони та след 3 дена горница и телефонни уговорки бе при мен …хъх..

Нали помните дето рекох някъде из трасето дет тука в блниците чисто и подредено. Е пак имах честа да разбера това. Този път заради моя си късмет. Нелеп работен инцидент който доведе до малка прорезна рана в безименния ми пръст. Лекарят в бърза помощ перна няколко шева, приказвахме си на Английски и той симпатягата каза – абе имам съмнение за проблем със сухожилието към последната фаланга за това ще ви пратя на специалист в съседния град. Приказва си по телефона 5мин и каза: и така ще ви се обадят от университетската болница в Турку..за преглед при специалист хирург специализиращ само проблеми в ръцете..
Ъ!? Как така те ще ми се обадят? Ами сигурен ли сте? Ами документи.. ренгенови снимки, защото докато ми перна шевовете и ме засили за снимка в ренгенологията. От там 5 мин по-късно вече на същия лекар на компа гледахме снимка на кокали..
Сигурен съм, отговаря ми пича леко озадачен аз защо питам такива очевидни неща. Документите със снимката и съмненията вече били изпратени по компютърен път там. Също така вече се знаеше, че застрахователната фирма обслужваща компанията в която работя ще покрие всички разноски по лекарства и болничен престой. А документи питам, за тях ще дадете ли аз да им нося.. Оня пак ме поглежда с изражението – абе драги ти от марс ли падаш? Аз вече приземил се марсианец получавам следващата инструкция – вашите документи са там, и те ще ви се обадят за среща.. не се тревожете. Лесно му е на него да каже така, той идвал ли е в нашите географски ширини да види как стават нещата а..
Минават ден, два , три.. Коледа наближва а аз вече малко скептичен ставам към казаното от него, защото трябвало това максимално рано след инцидента да се задейства, та получавам четвъртъка позвъняване:
- Добър ден, вие ли сте така и така, аз съм сестра на коя си от университетска болница Турку. Трябва да се уговорим за вашето идване утре..(като отново тя ми се обяснява на Английски без аз даже копче да съм казал.. в документа си пишело че не съм в час с метсните диалекти)
- Добър ден казвам.. те аз съм си
И така уточнили детайлите на следващата сутрин съм там спазил всичко каквото тя ме инструктира. Също така ме разпита за сума ти неща за да не губели време за това като съм пристигнел там вече.
В уречения ден, аз вече запасен с известна доса притеснение чакам.. Хирурга ме поздрави и също продължи на Английски.Той, астенизеоложката, терапевта .. и само ми се извиняват ако кажели нещо грешно на Английски да не им обръщам внимание.. Веселяци. Аз съм най-обикновен работник, в тяхната страна съм, а те ми се извиняват че не говорели добре английски.. вместо да ми теглят една аз що не говоря техния език..
Цялата операция мина в разговори с анестезиоложката за да има как да уплътним времето и да се разсейвам да хне мисля какво правели. След приключване на всичката чудесия и около час след операцията, сестрата ме попита дали да се обадела на приятелката ми да ме прибере ако съм се чувствал по-добре вече. Друга която пък отговаряла за .. забравих какво ме попита че било вече 11 на обяд дали съм бил гладен че нали сами казали да дойда гладен за операция та да ми.. направела садвичи щото аз нали съм еднорък в момента. Чак се почувствах неудобно от толкова внимание, което бе едно и също към мен, възрастните две пациентки и един образ с татуировки по всички видими части.. Ми дадено бе моме.
След това пък реахабилитаторката която още докато хирурга ми обясняваше какво ще ме транжира, цъфна за да се представи а сега вече ми донесе и разпечатан набор от инструкции на английски за това какво мога и трябва да направя в следоперативен период, какви упражнения трябва да започна и т.н.. Хм..Па и тя като взе да ми обяснява че не говорела добре, че ако съм имал проблеми или въпроси да се обадя на къде си.. Чш алооуу.
Имам до сега няколко посещения в реахабилитационната част и мога да кажа няколко харктерни неща отново привлеки орловото ми око кат златен ланец на беззъба циганка – приятно е да видиш чисти ,измазани и приятно боядисани коридори с цветя из тях. Хубаво е да видиш, че тоалетните са чисти а и никъде до сега не съм видял тоалетна без чиния от типа дай да клекнем като в нашите по-стари където съм имал неблагоразумието да влизам. Тоалетние за инвалиди пък са такива че с полско фиатче да може да влезеш с една камара приспособления да ви е лесно ,а последната в която без да искам се намъкнах в същата част бе с някаква джаджа дето мести нагоре и надолу и самата тоалетна чиния?!? Копче да повикаш медицински работник… Абе шантава евро работа. А на мен ми разправят тука че тяхната здравна помощ била зле и куцала..
Относно нараняването – беше ми дадено специално олио с което да обмазвам и раната след махане на конците за да помогнело по-бързо да се възстанови тъкантта. Поставиха шина да подржа ръката и нещо което изненада дори и локалната сестра махаща конците в нашия град а именно ластиците. Това на кратко да го опиша представляват едни кожени маникюри които залепват на ноктите ви. На тях се звръзват ластици който през две безопастни игли отиват до най-обикновено копче за жилетка. Идеята е те да дърпат пръстите ви в захват а вие да прилагате усилие да разтваряте. Така не товарите сухожилието а същевременно имате раздвижване до определн ъгъл на ръката. Да подържате ставите да не се схванат. Има разработена програма с упражнения за целия цикъл на възстановяване и съвети..
Отново всички документи минават директно между звената, присъствате в някаква обща медицинска база до която имат достъп и застрахователите и така се знае от коя да е точка на страната, разбирай болница, какво е правено по вас, за какво сте били и т.н От там пък дори в аптеката като влезете давате рецептата и си излизате с лекарството без да плащате. Има името ви на нея и застрахователната компания. От там аптеката предоставя сметката на тях.. Няма хартия, няма документи няма разправия поне за по-дребните неща. Нямам идея за по сериозни но искренно се надявам да ви разкажа нподобна история ако се случи от името на слушател или свидетел не на потърпевш ;)

Следва..