LongGo Blog

Saturday, 6-March-2010

част:33 - Финландия, през погледа на един габровец

Пълната история до последната написана глава

Част 33

Синьо лято – Някой помни ли това забавно испанско сериалче. Аз да. Помня също и че по-принцип лятно време трябва да е топло, слънчево с прохладни вечери. Така е в родината но тук в момента вали като из ведро трети ден, духа вятър но поне е „жега” или около +15 до +18. Всъщност в края на месец Май ненадейно се пръкна +25 и всички наизскачаха по къс ръкав, дори имаше фенове на първите опити за плуване в морето. Но.. това остана за не повече от 2 дена и после ни го върна тъпкано времето с вятър и температури около +4 сутрин до +13 около обяд. Не съм вярвал но и това видях – на първи Юни хора каращи колело с яке закопчано до горе и.. ръкавици. Е верно че бе +14 ама.. чак пък ръкавици. Виж тази сряда 27.6 в Лапландия прехвърка сняг, но все пак са на север. Преди да кажете, че сауната или цъфтенето на люляка което започна около 15-17 юни са ми размътили мозъка моля проверете в интернет.
В предната глава описах премеждия с бплници и трансфер на документи. Сега е момента да се извиня за малкото объркване и дезинформиране от моя страна. В действителност ваши документи могат да циркулират между различните междуградски болнични заведения но вие бивате попитан дали сте съгласен с това. Отново логиката на защита личните данни. Обяснявайки ми това, доктора който ме оперира потвърди че диагноза, лечение и всичко свързано със случая ще бъдат трансферирани до болницата в нашия град ако има нужда от нещо допълнително. За щастие такова не бе нужно, но от ходенето ми по реахабилитация мога да разкажа на кратко за други интересни неща около съхранението на информация за вас. Оказва се че електронното ви досие освен информацията въведена като диагноза, снимки и лечение, там присъства и аудио коментар на лекаря какво е правил. Това видях когато реахабилитаторката не бе сигурна за нещо свързано с процедурите и пусна аудио файла за да чуе какво е обяснявал хирурга.

Самата рехабилитация започва веднага след операцията. Целта е колкото се може по-бързо зарастване. Първите етапи бяха с много леки упражнения свързани с раздвижване на китката и палеца. Останалите пъсти трябваше да остават почти неподвижни. След това последва втори етап шина с ластици. Това буквално представлява шина обхващаща предмишницата и покриваща пръстите. Сгънете пръстите към дланта си на 90 градуса и ще добиете представа. След това за ноктите биват залепени едни кошени езичета, за тях закрепени ластици. Целта на това робокоп подобие бе аз да ползвам силата си да разгъвам пръстите назад а ластиците да свиват в посоката в която сухожилията действат. Така не се налага да държите ръката си неподвижна, или да се предотврати „вдървяване” на ставите и атрофия на пръстите. В добавка някакво олио с което да се маже мястото на шевовете за да зараствали по-лесно и бързо. Това отне повечето време. На контролните прегледи биваше проверявано колко е подвижността и замерването отразявано в същата електронна книга. Така полека лека, тези 90 градуса започнаха да се отварят, отварят докато в един момент шината бе махната и оставени само ластиците закачени вече на една гривна около китката. Последния етап бе с някакво подобие на пластелин за което също имаше програма какви упражнения да правя. Сега точно 6 месеца след операцията единствено зигзагообразния белег на пръста ми и много мъничката разлика при затворена и отворена ръка издават мястото. До тук болничните месеци бяха платени почти като нормални заплати от застраховате, като включително ¼ от една заплата бе платена за транспортни разходи, тъй като реахабилитацията бе в града на операцията или на 80км от нас. Тук в това застрахователно отношение нещата работят. Или поне от досега ми до сега с тези институции все с такова впечатление оставам. Давам и един друг пример. Имате застраховка на имуществото си, автомобила си(подобна на нашата гражданска отговорност), и също така здравна, тогава ползвате доста добри отстъпки за тях, а и на всяка допълнително присъединена. Казвам това от следния пример – към тези аналогични на приятелката ми присъединихме моята здравна която е на цена от 70е на година . Сумата покрива болничен престой, лекарства или всякакви такива свързани събития на стойност от 15 до 30 000е. Аз поне няколко пъти попитах в офиса дали са сигурни, но при леката им усмивка разбрах, че пак пита българската ми страна. Ако за първи път сключите такава застраховка и тя ви е първата може да ви коства от 100 до 400е на година което дава отражение в покриваните разходи, като съответно за 100е са по-малки, за 400 са доста сериозни. Сега погледнете от другата нашенска гледна точка – взимате заплата примерно средно и нормално 2900 – 3200лв на месец, а плащате 200-800лв на година застраховка или 67лв на месец. На вас оставям да прецените много ли е или малко. Ама стига с тези болници, болести и т.н. Айде да поговорим за училищата пак или добре дошли в Лайтила.
Това е малък град на около 50км от Турку или на около 200км от Хелсинки. Малко, смотано и почти безлично градче. Училищата няколко. Но.. до тук свършват упреците. Дворът е нов, преправен за нуждите на малчуганите с всякакви катерушки, люлки и друг подобен род уреди всяващи старх в сърцата на родителите. Самото училище е за около 300-800 ученика. Това което е изненадата е вътре. Училището е средно статистическо стандартно а не от системата Фрейнет за която някъде по-назад ви разказах. Да кажем си е точно като нашето основно общо образователно. Стаите не много големи, и чисти но , всичко подредено , чиновете.. е не точно чиновете а работните маси за учениците могат да поемат и възрастен и ученик с еднакво улеснение. Това което мен най ме впечатли бяха дъските.. Пардон това което ги заместваше. Смарт борд или умното табло. Нали всички помните шрайб проекторите. Оези сандъци с лампа дето на прозрачен найлон учителят е нарисувал нещо и обяснява. Е това е същото, ама.. мъничко по-модерно. Имате бялото платно или бялата стена пак, но вече отгоре присъства проектор от модерен тип свързан с компютър. Към него освен говорителите има и сензори които откриват къде се намира ръката ви. Компютърната програма към това чудо генерира интерактивните приложения. Например вие днес ще преподавате биология. По специално за сърцето нещо. На екрана/стената се появява информацията и картинки. Докато говорите вие с ръка махвате и страницата се променя, завличате картинки, уголемявате.. всичко това подобно на компютър с екран който реагира на докосване. Искате да покажете повеч детайли. Няма проблем. На бюрото на учителя има подобен на новия тип шрайб проектори с две LED лампи и цифров сензор. Там се поставя за малко едно кубче което прилича на това на рубик. Картинката на сърцето притрепва за секунда и вие вземате кубчето. Сега сърцето на екрана е птриизмерно и вие въртейки в ръка кубчето въртите във всички посоки 3D обекта на екрана. Искате да добавите коментар или за нарисуване пояснителни стрелки,текст.. няма проблем. За целта е подобното на дебел маркер. С него без да допирате нкикъде върху екрана започвате да пишете и да рисувате. Всички вие ползвате компютър нали? Добре, това е същото – докосвате цвят, размер на „молива” и.. смело напред .
Имате час по математика. Учениците трябва да опознаят ъгъла и как се мери с транспортир. На екрана се появят няколко различни нарисувани ъгъла. Ученика посяга с ръка върху иконката на транспортир и го „завлича” върху ъгъла. След това изписва до него числото което мисли че е вярното, и програмата показва дали е прав или не. Тестове, кръстословици, пояснения, видео.. Всичко това от едно и също устройство. Интересно наистина ама така и не разбрах като спре тока евентуално защото училището няма пари да си плати сметките как аджеба ще ми ползват тия системи. Това пък от своя страна изисква и учителя да е компетентен да работи с това, което значи пари за курс на обучение което пак училището трябва да даде.. Абе сложна става тя.
Тъй като сега обаче е ваканция всичките ученици са извън школото за това да оставим чистите тоалетни, мивки с топла вода на страни и да забием точно в друга посока. Все пак през летния сезон би трябвало да има повече забавления, и за това да вземем пример с Раума Рок.Това е едно от събитията в нашия регион посветено на хардрок музиката която тук е със същия статус какато у нас чалгата – тоест много популярна. Както се очакваше за подобно събитие мацката която спечели конкурса мис Раума Рок бе с тъмна коса, поне една татуировка и няколко обици на непопулярни места по лицето но това което съм сигурен че веднага ще ви учуди е професията и – продавачка? – не, сервитьорка -.. не, а някой отзад подвиква нещо металско… оу йеее точно. Казано по нашенски тенекеджия или по-точно не тенекеджия ами човек в сервиза който отговаря за купетата и каросериите по автомобилите. Неща свързани с ламаринената част на автомобила или крив калник, врати които не се затварят добре.. Интересна финландска работа. Също толкова интересна колкото карането на моторна шейна, през лятото, в езеро. Сега съдейки по разширените ви зеници, че ми „вярвате” тотално да поясня – намирате сравнително широко езеро. В него има разположени шамандури като трасе. От пясъчния бряг е старт- финала. Останалото е здраво газ. Докато пилота или моториста или както искате го наречете държи газта на макс, гумената верига придвижваща моторната шейна през зимата по снега , достатъчно успешно придвижва същата по повърхността на езерото. Малко отплесване и .. машината и ездача и са под водата. С какса и спасителна жилетка, на моторна шейна през лятото по езерото..ама че зучи а?
Сещайки се за тези интересни моменти няма как да не споделя така мимоходом как преди почти месец в малкото пристанище до нас бе цяла атракция появата на тюлен. Така и не се разбра от къде се появи този сладур и къде изчезна няколко дни след това но определено в няколкото локални вестници бе сензацията на месеца.
Лятото също е и време за малко разходки за това нека пак ви разкажа малко за Стокхолм. За пореден път моя милост се оказва на шведска територия. Този път имам шанса не само да пообикалям но и да покарам в столицата. Трафикът е лудница като навсякъде характерен за огромен град. Това обаче което не видях преди като пешеходец а и сега като шофьор са полицаи седящи подпрени на предния капак на патрулката или седящи в колата на сянка на отбивка в някое кръстовище. Да бъда откровен направих около 300км в Стокхолм и региона и само няколко пъти се разминах с патрулки и толкова. Казвайки разминах, нека да кажа за пътищата в и около столицата. Определено като град повече ми харесва от Хелсинки, но някак си около финландската столица околовръстните са една идея по-подредени и многобройни но е напълно възможно и аз да не съм забелязал достатъчно тъй като общо взето само от три различни места влязох и излязох. Пътищата побаче започват с две или три платна почти веднага от края на града. Това което този път наистина ми грабна вниманието бе подземните артерии. Малко преди центъра който се намира на баир има започващи входове на тунели в който влизате в това „подземие”. Тук платната са две в посока, карате смело с 70км/ч пред вас , зад вас колите сменят от една лента в друга, тъкмо попадам в една огромна галерия където освен светещите табели над нас, има осветление в синьо и по-малки лампи което прави тази зала като небе. Страшно красиво. Но докато аз блея по свода и очертаните с лампи разклонения пред мен, отдясно вече се вливат още артерии и трафик. Коли отляво, отдясно, един се престроява пред теб, друг зад теб.. Отново разклонения за излаз, отново за вливане.. Много интересно съоражение. В другата му част преди да влезете в него се минава по един голям висок мост , подобен на този на влизане в Русе и айде пак под едни блокове и под земята. След него вече трафика се разтоварва по трилентовите артерии,преминаващи в двулентови и след това в нормални пътища. Преди време финландци ми казваха че техните пътища били кофти да съм видел в Швеция как е. Поне на около 50 километра около столицата.. не видях разлика от финландските, като дори междуградските първокласни бяха като нашите с по 30см асфалт след граничните линии очертаващия края на пътя а не като тук с почти метър.
Вечерта премина в едно предградие на около 20км от столицата. Блокчетата бяха до 5 етажа макс, около тях градинки, цветя, зелени площи, включително пред блоковете детски площадки и подобни на нашите външни пещи. Кеф ви е да седнете лятото навън да си барнете една скара, моля заповядайте. Вярно е, че видях тук там боклуци но това бе в столицата. Оглеждах това кварталче и.. по дяволите чистотата и чудото. Абе европейци загубени, къде му е чара на това да не видиш сивите окъртени и описани блокове, да се варгалят всякакви боклуци и да се шматкат бездомни кучета. Да ги няма саковете нявсякъде, съседа да си метне фаса, боклука или кълката от пиел която е дъвкал през балкона. Е добре де в арабските квартали където по думите на локалните дори полицейските коли избягват да влизат, или тези пълни с всякакви чужденци е мръзно и мърляво, но пак като че ли е една идея по-добре от нашите. Другото което съжелявам че пак ще кажа бе относително лесното шофиране в този град. Не видях каките с телефона на ухото каращи огромен за акъла и възможностите им джип да ти вземе предимство и да те напсува на майка през надутата до дупка чалга.Разбира се не вярвам да не стават инциденти, да няма надути клаксони, да няма нерви но като цяло в София ми е било в пъти по трудно, досадно и напрягащо да шофирам за разлика от Хелсинки или Стокхолм. Възможно е да е субективно но за мен бе така.
Следващият ден премина под мотото – айде на градския транспорт. За целта снабдени с малка синя карта чакаме влака който ще ни добере до центъра. Синята карта е вашият достъп до всякакъв наземен и подземен транспорт. Не помня цената, а да си призня не съм сигурен че и домакините ни я казаха но за един ден идваше доста по евтино отколкото да плащаме за паркинг на колата. И така озъртам се като бай Ганя у Иречека. Перон като перон. Всъщност това е спирка на крайградската зона не само за влака но и за локалните автобуси като чакалнята и покритата част е споделена за двата вида транспорт. Мястото където автобусите спират, който между другото всички са с климатици, поне ние 5 сменихме от малко по-стар до по-нов.. все тази, е „постлано” с някакви червени павета с неправилна форма, отстрани е нормалният асфалт. Влакчето дойде. Прилича на мотрисата между Бов и София. Всъщност нивото на перона е такова че е на същото ниво на което вкала спира. Така се дава шанс да влезете с детска или инвалидна количка без проблем. За да влезете или излезете натисвате бутон подобен на тези в нашите „нови” внесени от немско автобуси. Дизайнът е модерен. Мотрисата подобна вътре на автобус и .. чиста. Отново. От спирка до спирка се взима за нула време тъй като скоростта е 100км/ч. Окачването на това чудо на техниката е на прожини, хидравлика, и някакви дълги амортисьори до колкото от пръв поглед виждам. Спирачките дискови. Информацията за спирките на диодни табла. Дори с тази скорост вътре е като в лодка или да кажем като в хидравличен ситроен. Долетяваме буквално до централната станция на метрото. Ха сега и аз се обърках малко.. но да го кажем до това място където от околните предградия тези мутриси идват и можете да хванете същевременно и метрото. От там къде под къде над земята.. сме в центъра. От там на трамвая и айде малко обикаляне. Определено градът е голям и обиколката с градския ви дава шанса да разгледате една идея повече от традиционния туристически автобус.
Следващото интересно нещо за мен поне технологично нещо бе в магазин за хранителни стоки. Размерът колкото на нормална средно статистическа българска БИЛА. На входа имате стена на която са поставени в едни джобове баркод четци които са дръжки с екран на батерии. Тях можете да ползвате ако имате издадена карта от магазина. Как точно тя ви се изадава нямам идея. В средата на стената има екран и четец за картата. Маркирате, въвеждате своя код и чакате няколко секунди. Тази „дръжка” която можете да вземете, нейната позиция премигва няколко пъти за да ви информира. Слагате я на място за целта на количката и хайде на обиколка. Взимате обект, насочвате и „стреляте”. Когато приключите с пълненето на количката, отивате на „касата” или на място където дефакто плащате. Там няма касиер или за разлика от ИКЕЯ където има човек който да ви следи само какво правите или да ви помогне ако сте затруднени, тук няма. Там има пак екран, място за „дръжката” и място за вашата карта да платите. Слагате дръжката, пак прекарвате картата от магазина, каквито бонуси и информация тя дава се прехвърля както и инфото от четеца. Плащате с картата, лампата до четеца светва че е наред всичко и вие си заминавате. Сега предполагам ще погледнете скептично и ще попитате – ами как например ще ви разбере системата че сте сложили един шоколод горница ама не сте го минали на баркод четеца и си излизате с него. Ами никък, или поне аз не разбрах да има как. Просто докато маркирате на „касата” има вероятност да дойде човек от персонала и да ви провери какво сте взели и какво маркирали. Ако пропуснете нещо дребно и ви „хванат” в заблеяност предупреждение и загуба на натрупани проценти бонус. Второ нарушение или заплес на нещо по-едро може да ви коства картата или глоба. Отделно е и факта че ви проверяват какъв сте и що сте преди да ви издадат такава карта има доста изисквания. От друга страна скандинавското самообслужване в действие че и доразвито. От моята позиция на българин това малко е налудничево също като кафетериите тук – не стига че ще дадеш доста за едно кафе с нещо сладко към него, ами сам ще си го вземеш и след това сам ще си и занесеш чашите и чиниите. Абе не че ние нямахме РСВ и там не бе подобно ама.. поне не бе скъпо.
Аз заминавам да чакам на ферибота. Чао до следващата глава.

• Add a comment (2242 views)