Wednesday,11-December-2013
Амстердам 2013
При желание за изтегляне на цялата история
Всеки знае фразата „veni, vidi , vici” /отидох, видях , победих/ , но предполагам в моя случай би било по логично – „non fumant, non futuis,sed videre” - /не пуших,не еб*х , но видях/. Ladies and gentlemen, и ти бабо Куно – вилкомен ди Амстердам или едно пътуване в края на 2013.
Очаквах, че дъждовното и сиво време на финската земя ще си остане на финска земя но за мое леко разочарование явно еврозоната понякога не е само валутна. Летище – Shithole (бг.- лайняна дупка) пардон – Schiphol (бг-летището на Амстердам) ме посрещна с начумерено леко влажно време и тогава леко съжалих за избора си на сезон за посещение, но тъй като повода бе среща със стар приятел с който доста години не се бяхме виждали , то тогава може би трябва да избегна страната на детайлите.
Сещате ли се за шопа гледал жираф в зоопарка – е те такова животно нема. И аз насмалко да кажа е те такова летище нема. Бил съм на летището в Мюнхен и Франкфурт които бяха едни от големите които бях имал панса да се намирам ама и тия меко казано не си поплюват. След като се шмугна като лалугер в дупка през облаците,тенекиената птица на Финеър подскокна няколко пъти, друсна, прехърка и се повлече в свиснки тръст по полосата към главните сгради.
Ей братче от канацето до пристигането на терминала сигурно минаха едни 15мин. Ма то обикаляне, завои, обикаляне.. рекох си тия холандци избиха рибата тоя ще ни закара на центъра.. ама не би. Ръкава с лениво движение засмука вратата на самолета и ние обитателите на тоя кафез с интерес и кеф се понесохме на скорост към сърцето на това продалговато, чудато здание. Welkom bij Holland.
Да си призная леко бях притеснен от факта, че в Амстердам леката дрога е разрешена и викам си тоя на кулата за полети ако в момента е на два джойнта какво ли приземяване ни чака.. но това в кръга на шегата. Летището е чисто относително и приветливо. Комерсиални павилюнчета, сувенири дрънкулки… Пропускам защото така или иначе това се пазари от където е по-евтино(гарбровското се обади и тук) а и нали тепърва ще гледам. Първа среща с моя човек и айде на бутката на I amsterdam. Не ме питайте кой дрогиран им е измислил тоя слоган на тия но.. аз до последно не вдянах идеята. Вероятно е идващото от английски – I am Amstrerdam (бг. Аз съм Амстердам) но поне за мен остана странно. Защо споменавам това. Преди още да се засиля да пристигам освен хотела бях си закупил за 2 дни картата със споменататото вече лого. Това е един вид централна инфо страница за Амстердам, а тази карта ви дава един дълъг списък с кафенета и ресторантчета където показвайки картата ползвате 25% отстъпка, на някои места получавате безплатен сувенир, в забравих вече колко музея безплатен достъп а в централният им музей галерия и този на мадам Тюсо имате мисля по 2.5е отстъпка от страната на билета. Получавате туристическа карта с маркирани местата за който споменах, трамвайните линии с номерата им и карта за градския транспорт която включва за платения период ползване на метро, трамвай или автобус. За 48 часа цената бе 52е, за 72 часа 61 или 63е не помня точно. На пук на това което показва станицата да си маркирате деня за идване в момента на закупуване на картата то тя, тази за музеите и тя , тази за транспорта се активират при първото ползване и тогава започва да тече времето ви. От друга страна ако си набележите маршрут и само определени музеи преценете дали си заслужава предварително. Например музея на Ане Франк, Немо, Ван Гог, Хермитажа,Къщата на Рембранд са в тази цена на картата както и една камара малки и странни музейчета които едва ли ще се засилите да посетите защото дори за моите почти 4 дни там.. не успях да видя толкова колкото исках а „вервайте ми” си отобикалях но пък при добро плануване..
За придвижване от летището имате избор да си закупите от едни жълти автомати билет за влака и да ви метне на централната гара в Амстердам или да закупите билет за автобус и да се придвижите. Тук обезателно ще спомена да не се връзвате на рекламите на същата бутка за карта от 13.5е която включва целодневна карата за градския транспорт и билетчето до центъра. Всъщност автобус номер 197 спира пред летището, пред музея на Гог и на едно обръщало на има няма 600м от къщата на Ане Франк. Цената на билета е 4е в посока а за 24 часа за всичкият градски транспорт 7.5е което не прави 13.5е. Дето имаше една реклама – да не ви цакат с топла бира.
Преди още да влезем в столицата нека ви дам няколко ключови подсказки – качвайки се в трамвай или автобус го правите само през предната врата за автобуса и предна и средна за трамвая. Останалите са само за излизане. Купувате си ако искате карта или билет(второто може да бъде и за няколко часа) от шофьора на атобуса или ако е трамвай в средата има кабинка с човек като гише. Маркирането с картата става на влизане и обезателно запомнете – на излизане че подлежите на глоба. Идеята на това маркиране е не само да се види, че сте платили а и общината да си направи извод дали другата година транспорта по тази линия да е засилен или да го разредят. За метрото вече е по-различно но там е като всяко метро.
Не мога да кажа нещо лошо, транспорта бе адекватен, лесен, на много места дори с цифрови табла кога ще дойде следващият. Вътре в автобус,трамвай или метро показва следваща спирка,а ако тя е близо до музей или забележителност то следва и пояснение на английски. Там това сякаш бе по официален език от техния си. Ако питате в кафене, магазин, спрете хора на улицата, шофьорите в градския транспорт - директно си говорите няма проблем. Това ме сеща какво ли е изпитанието за такива като тях обаче посещавайки родната ни столица. На нашето летище, моя милост дето на чист български питам на автобуса шофьора от него ли да купя билети или какво се прави…Усмихнат, вежлив,взема пари дава ресто, пожелава приятен ден… Повярвахте ми нали? И аз така си помислих.. естествено че не. И аз не си повярвах и с тъга мога да кажа – мнооого сме далече.
Пътя от летището до самитя град прекосява няколко пътни артерии с по три платна,по които гледах да видя дупки, грозен асвалт, показващи средни пръсти водачи.. ама не видях.Не по-малко интересна идея бе тази с входовете и излазите от летщето. Направени са на пътя като две линии като канал по които може да мине камион или автобус но лека кола няма много шанс и от бетон едни издадени триъгълници, тоест ниско превозно средство ще се дрънне и там ще си остане – с две думи, с личната кола до тук.
Зеленина и канали. О! Това с каналите.. тия имат толкова много, толкова начесто и толкова разграфени, че се питам дали не е пък по-весело да имате лодка и колело вместо кола в Амстердам. Колелета – тоя град е израстнал на велосипеди явно.И тук карат и има но тия … ми скриха шапката. Това ме на вежда на предупреждение две – пазете се от колоездачи. Това да се чете – пресичайте им лентите за движение само ако са далече и се оглеждайде. Ама не се шегувам. Мотопеди и колоездачи карат като шантави и като нищо ще отнесете ако не някоя драскотина ако той не ви види или вие него то много псувни. Навсякъде в града има отделени части от пътното платно за колоездачи, или пък могат дасе движат по трамвайния път където ако не броим само двете врязани в асвалта линии всико останало си е подредени плочки, асвалт цветен или комбинация. Също така самите спирки за градския транспорт са едни островчета независимост разположени в тоя хаус от коли , колоездачи и мотопедисти.
На фона обаче на финландските авантюристи на две колела които са с каски, светлоотразителни жилетки, светлоотразителни ленти и т.н. по тях в Амстердам един с каска не видях, че и тези дето шпореха с ролерите бе рядкост да видиш някой с каска. Ако искате да се позабавлявате обикаляйки насам натам можете да си наемете колело или ролер. Самият център и основните атракциони са лесни и достъпни и с колело можете сигурно половината център да обходите с лекота за норматив.
Като сравних колелета и каращите ги, не мога да не спомена първо доста хубавите и стройни холандки на които се нагледах, странните идеи да караш приятелката си с колело на рамката седнала на една страна или на така прословутите им предни багажници като буквата L. Да не говорим пък за многобройните колелета от тип мама, тате и аз където отпред има седалка и педали, посредата , и отзад и цялото семейство е на едно колело, или тези които са като рикша с кош отпред, или с кош отзад. Не по-малко екзотично ми се видя и двуколесни колелета които между предната ос и водача има нещо като сандък. Там можете да видите от стоки, напазарувано , цветя или дори да са седнали на пейчица малчуганите и тате ги вози. Другото което бе характерно са микро автомобилите. Тези автомобилчета правят полското фиатче да изглежда лимозина или повече може да го сравним като два кухненски стола с мотор и кабинка. В тях има логика тъй като улиците са тесни,мястото за паркиране ограничено.
Денят на пристигане бе Събота и тъй като бе едва около обяд след укротяване на цигулковият квартет опитващ се да свири Верди в стомаха ми се отравям из дебрите на тови колоритен и леко странен град.
Някой ми бе казал че видиш ли една улица все едно си видял всичките. И донякъде е така. Архитектурата е почти еднотипна, като сградите са така сгушение една до друга като пилета в полог, че си задаваш въпроса тия сигурно топлят само първата и последната а останалите са на муфта.
Ама съм и аз, забрави да ви разкажа за хотела. Като цяло разположен на една тиха , близо до един от каналите улица хотел Еден първо не ми хареса с опита им да ме оскубят с 85е горница. Странно защо но цената на сайта през който резервирах престоя си бе много по-различна от това което тези сладури ме забърсаха. Телефонен разховор с информацията на сайта и… О! Ма извинете , станала е грешка, те такова.. друга цена са гледали.. ще ви бъдат върнати парите. Ок, това бива. Затваряйки телефона ме напъплят едни мисли – добре де, цените в сайта се дават от хотела, как така системата им едно видяла, на сайта друго.. или си викат – дай да пробваме ако мине.
Избрах идеята да нямам включена закуска защото има из самият център от разни пекарнички и сладкарничи до пицерии, хотдог, и кафенета където имаше различна атмосфера и къде по тънка цена от желаните 19е от страна на хотела. Храната по заведенията в зависимост от мястото и заведението може да ви стъпи от 9-10е до 45е на човек на ядене за обяд или вечеря. Избора има.
Стаята на хотела бе чиста и спретната верно без никакъв изглед като свят ама и не съм там да спя само ами да гледам обикаляйки. Втората изненада не упомената бе капарото – с регистрирането и.. дай сега тука едни пиисе кинта бате, щот’ било така и тозиют ми ти хотел. И ако и мацето на рецепцията да бе едно стройно усмихнато и симпатично холандче.. от това не ми стана по-приятно.Не обичам финансови изненади особено еднопосочни от мен навън.
Имате и една градска такса от 5.5% към сметката на хотела така че имайте едно на ум и за нея ако ходите. След престоя ви връщат капарото от 50 или колкото са ви поискали.
Таксата е валидна за всики хотели в града. Като последно мога да спомена , че във всички хотели в които съм бил до сега все съм виждал листовка с инструкция със забранено пушенето знак отгоре, но това бе първия с два знака - задраскани цигара и марихуана. Оставаше и задраскан презерватив да има и хептен щяха да ме разсмеят.
За съжаление светлата част на деня свършва бързо но пък навалицата и живота не. Градският транспорт е до около 12 през ноща , след това има нощни автобуси.
Заседях се на едно кръстовище за малко да видя как аджеба в тая лудница от звънкащи със звънците на велосипедите колоездачи, коли, пешеходци, трамваи, таксита в един момент ще стане меле. Ами не стана. И полиция почти не видях. Както и не видях да спре някой мерцедес със кратни номера, да слезе някой начетен момък и да почне да разяснява на пешеходци и колоездачи как майките им не трябвало да ги учат да минават на зелено, правилника е друг видят ли така кола и т.н., или как евентулано би влязъл в леки интимни отношения със сетра им или леля им например.
Поседях и на една улица пълна с туристи,казвам си сега ще видя пое една циганска каруца, някой да рови по кофите или поне някакви прегърнати момчета дето се обичат, с боядисани коси. Нали това е градът на разкрепостените и дето не ги интересува много. Ами не видях. Това което не видях да бяха и кофи за смет. Всяка вечер късно или ранна утрин можете да видите пред всяка къща на тротоара оставени завързани с връв чували. Така те се освобождаваха от боклука. Минават едни камиончета и мятат тия чанти отзад и.. толкова. Не успях да преценя как правят разделно събиране което във Финландия например е доста актуално и дори работи. Не видях и като тукашните толкова татуирани, с желаза по носа, джуките или тези копчета по ушите. Стилна мода, елегантно облечени хора, или спортно. Толкова. Не видях и просяци което разбирайки по-късно е било забранено. Странни хора – дрога и проститутки на ъглите пък никакви просяци. За това пък имаше изобретателни младежи – виде ли те че зяпаш карата, приближава се и на безакцентен английски ухилен ти казва че живее тук , може да ти даде насока кое къде е , и след кратък разговор да спомене – ами аз такова малко съм притеснен финансово, бихте ли ми заели малко стотинки или някое евро. Хитряги. В повечето случаи те са напълно нормално облечени и няма да се учудя да ползват изкараното за весели кексчета и цигари.
Казвайки за кексчетата, наистина има специални кафененца където асортимента от сладкиши би вдигнал не само кръвната ви захар. Местата са обозначени както и продавачите в тях така любезно могат да ви обяснят кое какво е, защо и т.н. Същото е и с „кафенетата” в които пък пушат. Дори и да не са обозначени тези места, ако минете вечерно време първо ще ви халоса като мокър пешкир миризмата на марихуана и второ само като видите плувналите погледи на обитателите на този хабитат и ще ви стане ясно че репликата едно кафе – може да има няколко смисъла.
Сега вече виждам светналата лампичка с въпроса – а мадамите?
Добре-е-е-е, Red Light District или червените фенери е зона която граничи с китайския квартал. Приликите са че и двата квартала са пълни с туристи и че и в двата квартала патките и кокошките висят голи по витините. Разликата е че едните са леко мъртви за разлика от другите, а вторите не са чисто голи..
Ако махнем на квартала на китайците в който има хубава храна между другото, червените фенери не изглежда такава улица каквото може би очаквате. Тесни улички с многобройни кабинки зад чиито витрини се усмихват и намигат полу голи момичета. Все пак на някои от тях горнището на банския е повече като пожелание отколкото декорация но това е такова каквото е. Нямам идея колко от тези всичките са евентуално холандки но по някаква странна ирония правя асоцияция с времето на на робовладелчеството и търговията с продправки които всъщност развиват този град тогава.
Сега са робите на парите. Представителната централна част е заета от момичета на видима възртаст от може би 20-тина до 30-години.ККрасиви, стройни. По настрани има и такива които ще искат няколко питиета за да ги оцените,и също така асортимента завършва и с азиатско и едни мургави каки които са поне по 80-тина кила. До колкото бях информират от един доста приказлив собственик на кафе в района, цените варитат като всичко е на договаряне. Също така наемът и данъците на такива телефонни бутки били сериозни така че труженичките трябва да се постараят за да излязат на печалба или да имат върли фенове. Това може би обясняваше факта че дори в един на обяд делничен ден като понеделник имаше доста от тях на пост. На въпроса ми как стои въпроса със закръглените компаньонки, след като са първо по в страни и второ.. на фона на почти изглеждадщите модели момичета в централната част …. той вдигна рамене и се ухили… Образ.
Тук идва и втората странност на този град. Малко след един на обяд се засилвам към една църква в близост до техния квартал. Сторена някъде средата на 17ти век сега тя е само туристичски атракцион като понякога явно изнасят служба по случай събитие. Но пък бе любопитно да е заобградена с кабинки на труженички и кафенета с „онези” кексчета.
Парите въртят света са казали древните. Разбира се в същия квартал има достатъчно еротични клубове, магазини за възрастни, които между другото са из целия град, с големи витрини и всичко на показ. Чудя се как ли хората там обясняват на децата си какви са тия неща или пък дали гиманзистите искат пари само за закуска Странно място.
В същата част можете да открите и единствения в града секс музей – нямам идея какво има вътре, но е открит от една бивша труженичка която с гордост споменава на сайата си че е започнала кариера на 16 години. Ама че гордост.
Има естествено и секс инфо център където туристите могат да намерят информация за синдиката на работещите в бранша, дори и брошура какво трябва да знаят ако искат да започнат работа като такива. Звучи налудничево ама пък организирани хората, няма две мнения.
Освен обаче дрога и секс Амстердам имаше и друго интересно за гледане надвечер – светлинното шоу. Това всъщност са или да кажа бяха, сгради, и предмети осветени от светлина или пък от диапрожектори. Близо до моя хотел имаше на бялата стена на театъра прожектиране на различни откъси от някакви ретро филми, друг автор бе решил да постави около 300 че да не кажа и повече различни домашни лампи на площадче. Идеята на последното не схванах но то е като повечето неща в модерния арт – яко, велико, гениялно и.. неразбираеми поне за лаик като мен.
Мимоходом да вметна че дори на сутринта лампите си изглеждаха там а не видях пазач. Друг пък автор бе изработил от боядисано в бяло арматурно желязо фигурки които се въртяха на някаква врътка и бяха осветени от бледа светлина. Гениално- не, но красиво определено да. Трябва и да призна че дори времето бе озадачавщо топлко за сезона.
Няколко от отварящите се мостове бяха украсени в светлина, фасадата на музея Хермитаж бе ползвана за диапрожекция където цветни фигури и снимки пробягваха. Светещо кълбо, бягащи лампички, рамки с плат във формата на тигри.. експонатите на тази изложба бяха все на открито. Наистина не бе толкова гръмко колкото афишите и поясняването но някак си придаваше една красота и финес на престоящите празници. (ако искате да разгледате малко снимки то вижте в галерията ми: http://picasaweb.google.com/kovachev.svetoslav)
На следващата заран, ако и да бе Неделя потока от хора бе навсякъде. Барабар Петко с мъжете дето се вика, аз смело повличам крак към музея – Rijksmuseum. Сградата е огромна, красива и вълнуваща като стар замък. Преминавайки през подлезът и се отзовавате с поглед към простиращ се парк в чиято страна е музеят на Гог а в дъното мисля един от старите театри в града.
В самият музей се влиза в средата на този тунел, като ви очакват малко стълби , магазин за сувенири , гардеробна и каса. Ако планувате ходене там, което ама много искренно ви препоръчвам то имайте предвид , че задължително ставяте връхните с дрехи на гардероб, както и раници и чанти, като може да поискат да ви проверят дори чантичката с вас и ако имате течности и шишенца то те в пличке и до чантата ви или якето в гардеробната. Разбираемо е защото там има едни от световните шедьоври , и всеки може да плисне киселина или вода или каквото и да е ако го допуснат с шише. Имате избор и да вземете ако искате аудио тур. Слагате слушалките, качвате стълбите и се потапяте в една приказка. Няма да описвам всичко видяно вътре защото няма и смисъл. Посещавайки сайта им можете да добиете представа за колекцията а и предполагам има снимки на изложените платна къде по добри от моите в нета. Слушалките са по спомен с 3.5мм жак тоест можете да си вземете с вас ваши и като тъгнете на обиколка да сложите тях а не да ползвате музейните дето са търкали сума ти чужди уши.
Това което мога да отбележа обаче за мен лично бе въудошевлението да видя „Нощна стража” на Рембранд на живо. Естествено там тълпата винаги е огромна но усещането е невероятно. Същото бе и в националния музей в Лондон(надявам се и тази история да разкажа един ден) когато видях камъка на Шамполион. Има нещо магическо в това изживяване и ти пожелавам драги ми читателю един ден на живо да ги видиш.
Обиколката в това чудно място в зависимост от мерака ви за наслаждаване на изкувство може да продължи поне 2 часа и нагоре колкото поеме както се вика. За това ако ще гледате него и музея на Ван Гог който е в близост, отделете си един ден само за тях. Най-малкото защото е навалица и опашка да си оставиш и вземеш дрехите. И в двата музея може да се снима, без светкавица естествено така , че ако ще разчитате на телефона си само… по добре оставете снимането и се насладете на платната.
Надрусан с положителни емоции като врабче с джибри – следваща спирка – ван Гог.
Намира се в дясната част на този парк, малко преди музея на модерното изкувство чиято футуристична сграда , заедно с тази на ценъра за филмово изкувство на пристанинещо заслужават внимание.
На входа на музея не раздаваха бинтове и нож за евентуални заклети Гог фенове, но пък за сметка на това минавате проверка като на летище. Метални предмети, скенери… но е бързо и лесно освен ако нямате калашник в крачолите или лимонки в джоба. Всички от персонала са усмихнати и любезни. Брошура и камера в ръката смело напред.
Ако искате можете да посетите музейния сайт и да направите виртуална разходка из него. Това се отнася и за двореца на центъра и за къщата на Рембранд. Вече вътре започвам обиколка. Има картини и графики от Моне , и цяла част посветена като цяло на импресионистите. Харесвам художествената живопис но този модерен гений Гог, в някои от платната си надхвърли моите разбирания за изкувство и аз като виден поклонник на арта и .. на бахура реших да не мисля ами да зяпам. Е разбира се не пропуснах да поогледам толкова прочутите слънчогледи, които между другото са доста по големи на размер от това видяно на снимка. Не мога да не спомена и комичната ситуация свързанат с един портрет на Гог правен от друг автор(има го в моята галерия) която картина е детайлна и добра. Та седим и гледаме с приятеля ми и неговата жена и разговора заради нея е на английски. И като стигаме до тази картина разбира се възкликваме – яяяя колко красиво и детайлно.. о! Ма то е така защото тя не е от него. Тогава до нас две дами на преклонна възраст ни стрелват с поглед в смисъла на – ах долни мизерници не разбиращи от стил, как смеете да се обаждате.
Обиколката е умерено бърза, навалицата поносима. След кратък небрежен поглед на сувенирите чиято цена определено не се хареса на джоба ми, и на задника на продавачката който не знам дали бе за продан но определено бе единственото хубаво нещо в магазина , се мятам на един трамвай с компанията и айде на разходка с лодка.
Тези речни бусове са доста приятно забавление и една разходка с тях е на различни цени в зависимост от компанията предлагаща услугата. Има и hop on – hop off услуга но нека бъдем реалисти. Деня е кратък а те не са на често че да си заслужават. Нашата разходка влизаше в цената на I amsterdam карата, така че – смело на борд.
Не гледах колко трае обиколката но поне 40мин ги имаше а може би и повече. Тук също има слушане на приказка. Вземате си безплатни слушалки в пликче, боц в кутията в средата и… бон вояж.
От тази почти романтична обиколка в пристанището и каналите на Амстердам научавам няколко нещата – защо къщите са построени толкова тесни и високи, а доста от тях и наклонени странно с горната си част към улицата. Това не е заради надрусани строители ами:
Когато столицата започва да се разраства, общината по него време взима решение да ограничава шрината на сданията. Именно за това са така характерно тесни. Който е бил с повече средства е строял по-висока и дълга къща понякога достигаща чак до следващата улица зад нея. Така има къщи с по 20 че и 30 стаи. За мен остана обаче въпроса не изяснен как тия аджеба осветяват вътрешността на сградата като само отпред на фасадата има прозорци и как вкарват мебели в тази теснотия. Може би отговор на второто дават издадените напред трегери от върха на покрива с халка или кука в тях.
Какви са тези емблеми вградени в стената над къщата – това било признак кой собственик на дюкян или къща с какво се е занимавал.Една от колоритните и емблематични е тази с червената шапка.
Защо така криви напред – в самото начало къщите в района са били дървени и къде от тежеста къде от поддаване на почвата са се изкривявали и за да следват линията на улицата новите били строени да копират формта. Също така кривите в горната си част сдания не задържали вода между тухлите и така имало по-малко влага. Интересно решение.
Баржата прави странни маневри и минава от канал в канал промушвайки се под тесните мостове. Няколко шлюза и беброй канали. Никога не съм бил във Венеция но това което виждам тук е красиво. Също толкова екзотични са и местата за паркиране с коли овесили нос почти да паднат в канала и плаващите домове. Някога цената да живееш в такъв апартамант на вода е била по ниска заради данъците. Сега обаче това далеч не е така и дори цена на такъв имот може да е по-сериозна от апартамент на сушата. Има дървени шлепове къщи, но също така и доста бетонни. Точно така, излети като корита и застроени. Едно странно виждане над идеята за плаваща къща. В главата ми пак остават въпросите как тия ходят до тоалетна като в доста случаи дъното на лодката е под нивото на водата доста, или как взимат баня. Не намерох кой да питам а и не влязох в музея в който бе превърната един такъв шлеп. Също и как си сменят адресната регистрация ако сменят канала.
Лудия Джак – часовниковата кула на входа на пристанището е била построена във времаната на търговията с Индия и робовладелчеството от едни от най-влиятелните търговци в града. Обаче изненадата дошла от факта, че часовника за 24 часа или страшно избързвал или изоставал но никога не показвал точно. Именно от там му лепнали и прякора.
В едната част на пристанището може да се види модерната сграда на музея Немо. Това е мястото рай за децата, където могат да видят с очите си или да опитат физически или химични опити. Модерната наука и експерименти свити до детски мироглед. Само за там ще ви трябва почти ден. Аз не го посетих но ако имате време и мерак съсъ сигурност си заслужава. В същта област са и един плаващ хотел, плаващ азиатски ресторант като пагода и споменатият вече киноцентър.
За няколкото дни престой обаче нещо ме озадачи – почти не видях таксиджия да говори на местен език. В смисъл помежду си. Голям процент от шофьорите бяха или араби или турци. Колите главно мерцедес или ауди. Нови, лъскави, чисти. Разбира се само по табелата на покрива можете да познаете каква е колата защото не са боядисани в жълто като у нас. Споменавайки водачи, за разлика от тук във Финландия където има много жени водачи на автобуси, ватманки имаше но на автобус шофьорка не видях. Също видях и само една лодкарка от тези круиз корабчета.
Другото което толкова гледах но не видях бяха публичните тоалетни. Кафенета, ресторанти, гарата.. да. На улицата – не.
Тъкмо се чудех тия къде аджеба ходят на работа и кога и на по-късен етап видях. Първо хич не си дават зор и пътникопотока в 7 сутринта бе направо смешен то около 8:30 – 9 се активизират.
За разлика от Хелсинки например, Амстердам е запазил сърцето си непокътнато. Както виждате старата част в самото сърце така и по-крайните квартали и кварталчета са пълни с ниски блокчета и са запазили облика си с години. Високите „панелки” и алуминиевите гиганти са доста в най-външните пръстени на града но им се радвам че са запазили градчето както си е. Те точно там са им и работните места и офиси.
В една обиколка на града в посока стадиона на легендарнията Аякс(не препарата за миене), разбрах къде имат бизнес сгради и работят. Във външния пръстен. Там можете да видите вече модерната архитектура в действие. Полу цилиндрични, квадратни, обли.. всякакви сдания мереха ръст върху мучурливата холандска земя. Особено сградата на ING. Необикновено сдание, почти във формата на кораб което кротко си лежеше на няколко десетки колони и всеки етаж бе прозрачен като аквариум. Обикаляйки с това влакче видях и гетата, и затвора и разни огромни магазини за всичко тип мол, или всичката тая шарения характерна и за останалите големи градове.
Спирка Zuid. Слезте с метрото там и се разходете из модерен Амстердам. Ако искате панорамна обиколка около града и да видите истинските обитатели на тази джунгла хванете от центъра трамвай 17 до спирка Lelylaan. От там метро 50 в посока Gein ще ви покаже града в този облик който не сте очаквали. От там слизате на Bijlmer Arena или националния закрриващ се стадион на лалетата. Обиколка туристическа в него струва 14.5е така че вие преценете дали 13е за музей с картини или 14.5 за стадион с пейки са добра цена. Но не видях да имаше липса на интерес.
От там метро 54 в посока централна гара, която не отстъпва по нищо на сградата на музея или на двореца, ще ви достави за нула време на изходна позиция от където можете пак да спуснете към центъра .
На няколко пъти все споменавам тоя център. Какво има там – монумент, един дворец – малко грозен по мое мнение, и който бе затворен когато реших да посетя вътре, музея на Тюсо, стара църква музей , също сравнително грозна готическа камара камъни и Музеят на Рембрант. Тоест на всиките му картини. Разбира се не са всички и колекцията на фона на гръмкото заглавие е голяма но.. Ако прескочим дреболиите тези негови шедьоври биха ви пленили и дори да не сте чак филантроп.
Площадът около двораца е опасан с жици заради трамваите които минават така че не очаквайте там да имате хубава дневна снимка, а и като цяло самото място изглежда голямо на карта но не и в действителност. Там вече ожете да попаднете от улични музиканти до вагонетки за хот дог или триколки продаващи цветя.
Точно цветята са едно от нещата с които тази страна и този град е известен. Няколко маркета на открито успях да посетя и всичките бяха пълни с цветя, аксесоари за градинарство около цветята или всякакви грдудки, семена и материали за тях. Е то на фона на магазинчетата за аксесоари за пушене на трева и семена за нея това бе вид глътка свеж въздух. Отново криви мостчета на които трамвая изглеждаше като огромна гъсеница преминавайки. Карсиви тесни улички и подвикващи продавачи. На много места имаше запазени малките дюкянчета за вино и сирене. Ей това сирене голяма реклама голямо нещо но.. аз лично и честно казано не намерих кое му е супер невероятното,но за всичко всеки си има вкус.
Двете къщи които със сигурност си заслужаваха посещението и се радвам, че успях бяха тази на Рембранд която е на няколко пресечки от самия център, както и тази на Ане Франк.
Коя е е тя. Това е момиче от еврейски произход за съжаление станала известна след смъртта си с нейните дневници. Това е историята на едно семесйтво пометено от холокоста. Една драматична история, която минавайки през къщата и чувайки разказа за тяхната съдба няма как да ви остави равнодушни. По молба на бащата, единствен оцелял къщата е превърната в мзей и сега можете макар и частично да се докоснете до тази драма.
Точно обратното настроение би ви дала къщата на Рембранд. Пълна с картини и усещане за уют. Пред нея през улицата има една весела килната къщика. Някога била семейна обител на мисля семейство отговарящо за мостовете, сега превърната в бар но една от симвлите на модерен Амстердам. Самият музей от друга страна е тесен и странен но там пък можете да видите сегашна демонстрация как е била ползвана от него технологията за печат с медна гравирана плоча и прах върху хартия. Гидовете обясняват, показват а дори можете да имате късмета и някои неща сами да опитате. Загубено време – в никакъв случай, но имайте едно на ум – там както и в къщата на Франк не се разрешава снимане, така че или оставете камерата в хотела или я приберете за да нямате проблем.
Хермитаж – бях предубеден как тия ще имат руски музей там. Дефакто е пълно с повечко модерни платна и творби на руски автори, самият музей е голям но няма толкова експонати, не се снима вътре и ако изключим че за мен бе включен в картата която купих лично ви съветвам да пропуснете освен ако няма някоя изключителна гостуваща експозиция.
Морския музей – тази сграда, някога била почти като временен затвор за докарваните в района роби сега заедно с кораба пред нея е действащ музей. От всичкото което са решили да ни покажат в него мога да спомена само няколко интересни момента - картините посветени на морска тематика, старите глобуси от 17и век и няколкото зали с макети на кораби и корабна навигация.
Като цяло обаче, не мисля че си оправдава 12те мисля евро вход. За мен пак бе част от закупената карта и за това минах и през него. Друго което ми се наби в очи – толетните и гардеробиерата във форма на византийска баня подобна на тези в Хисаря, както и странните шкафчета за дрехи. С баркода на билета насочвате напред към сензор, той ви пита за език, после на избрания език ви пита за размер на шкафа и някъде из залата се открехва вратичка. Cool, както е модерно да се казва сега.
Със сигурност ако прехвърлите малко през гогъл картата можете да намерите и други интересни места за снимане и гледане но за себе си от толкова обикаляне и гледане реших, че ако има друг път то това ще е определено късна пролет или лято а на вас пожелавам хубави моменти в този странен и лъчезарен град.
