Tuesday, 2-January-2018
част:34 - Финландия, през погледа на един габровец
Нова година във Финландия. Предполагам, засягал съм казуса “новогодишни празници” и преди както и за това как празнуват уважаемите. Мисля да обеля няколко портокала, пардон думи по този въпрос и сега, но първо малко относно магазинната част. Интересното през тази е, че за близо 8 години и горница преки наблюдения едва тази на 1-ви янувари ще има отворени магазини. Какво пък толкова е интересното ще попитате? То у нас..
Именно! Докато в България това да има отворени магазини по празници е станало след годините на демокрацията нещо като нормален факт, тук нещата не бяха така. Връщайки се ретроспективно назад, в началото когато пристигнах в земята на дядо Коледа магазините работеха в добрият случай в събота до към обяд. Такива екстри като отворен по празници или неделя нямаше. Нямам представа дали това се дължеше на факта, че в почивни и празнични дни заплащането трябва да е повече от нормалното за седмицата, но така бе. Лека полека нещата се промениха, като в последните години работното време започна да нараства и за празници не трябва да си притеснен дали в магазините към близките бензиностанции ще има нещо за в последният момент. Това обаче не променя част от навиците на местните ако празника е в събота да препълнят магазините в сряда или четвъртък.
Карта или не. Спомням си първата за магазин в родината която видях бе на Метро. Години по-късно ми попаднаха за разни бензиностанции и магазини, но като цяло са всеки за себе си. Тук, за разлика от тези примери има и две които обхващат доста голям брой обекти. Едните принадлежат на банка и акумулират директно процент от вашите разходи като положително салдо, другите са с точки. Или ако достигнете еди си колко точки, като за тях ще получите обратно пари по упомената сметка. Естествено с тия точки и запетайки за да достигнете до нещо реално което можете да осребрите има по-голяма вероятност да ви се посребрят косите преди това. Но предимството което тази система дава е директно намаление. В няколко вериги магазини може да видите или към края на седмицата или около празници стоки, които с тази карта ще ви струват 10,20, 30 а понякога и 60 процента от обявената сума.
Което ме навежда към друга тема – отстъпки преди големи празници. Вероятно сте забелязали колко пъти в родната България преди голям празник цените биват вдигани, след това на празника са примерно с 2-3 процента по-високи от регулярните но са обявени, че са поне 20 процента по-евтини.. Тук, на моменти се ползва подобен приом като се обявява примерно “нормална цена ХХХ” след което я задраскват и посочват по-евтина. Това работи до там, докато не се напънете да разровите за стоката в интернет, където обикновено се оказва, че същият артикул може да се намери и на по-добра цена дори от тази след намалението. Както се казва – въпрос на бизнес и потребители.
Но! Докато тези фокуси са в общи линии по разни кампании, то около сериозни празници цените наистина политат надолу. Вероятно се досещате за така нареченият “черен петък”. Имам предвид кампанията която навлезе от зад океана свързана с един ден в годината когато техника и стоки се разпродават с огромно намаление, а не поредната българска сводка за загинали по пътищата.
Тогава наистина имате шанса да закупите реално маркови стоки на нерелано ниски цени.
Говорейки така за стоки. Може да е ставало дума, и се извинявам ако се повтарям но тук са горди и редовно натъртват как храната в магазина е екологична, чиста как все още има доста над какво да поработят. Вероятно за това, когато попитам някой от финландскте си познати дали са чували например фирма да купува 20 годишно замразено месо от Ю.Америка , вкара го с документи за животинска храна и после го омеси с подобрители и сложи в колбаси са масова употреба погледа е все едно съм ги сритал в слабините. Ами говорим си какво толкова..
Разбира се, тук също не ядат доматите с коловете и в доста продукти има гарнитура от Е-та но като цяло основните продукти са относително свестни. Не говоря за това как каймата например при обявени 7-9 дни срок на годност още на третия леко потъмнява, като и до сега не съм имал случай да остане месо и боя по тигана. Или например прясно мляко което ден два след обявения срок започва да става на кисело.
Споменавайки млякото, тук се произвежда българско кисело мляко. Да, и на вкус е почти същото каквото евентуално сме свикнали от детството ни. Въпросът е, че тук не са му чак толкова големи фенове, и като цяло киселото мляко което те предпочитат е нещо средно като вкус на финни трици омесени с обезмаслено мляко. Почти аналогично на модерните ни кисели млека и в България.
Обезмаслено мляко. За толкова време , така и не схванах идеята да дадеш почти 1.80е за нещо което му е извадено маслото,махната лактозата, добавени консерванти и има вкус на оцветена вода, спрямо 0.98 – 1.20 за мляко което е от 1.5-3.5% с каймак? Ама си го рупат пущиняците и ушите и цвъркат от кеф.
Всъщност, оказва се доста голяма част от финската общност има проблем с лактозата и дори при екскурзии навън взимат специални хапчета срещу това.
Като обикновен наблюдател би трябвало да спомена, че каквото в нашата култура и навици би трябвало да се счита за нормално за тях може и да не е както и обратното.
Ако оставя на страна детинските неща като “моя татко може да набие твоя” и се върна на производството на самите продукти мога да кажа , че за мое съжаление техния може да набие нашия.
Ферми – тук това понятие варира като размер и тип, но едно е нещото което съм забелязал: В тях, ако са да кажем среден и нагоре размер има нова техника, и то доста. Трактори,комбайни, оборудване.
Имат гарантирантирано изкупуване на продукцията, стимулира се локалното производство по един начин (данъци, лесни нисколихвени заеми, евро програми) или друг начин (гарантирано изкупуване на продукцията, малко прекупвачи по веригата..).
Не съм много наясно за сега с цялата структура на пазара, просто не съм имал шанса да засегна тематиката по въпроса с някой който е в материята, но наистина това което различава тукашното от нашето е гарантирането(според мен). Разбира се, като почва която е основно от умрели дървета, на места дори песъчлива не може да очаквате да гледате банани. Вероятно за това и през цялата година има внос на плодове и различни зеленчуци от цяла Европа. Но въпреки например доставките на испански или холандкси домати наполовина цената на тукашните, в повечето случаи финландците предпочитат да купуват техните си. Или да кажем по-голямата част от тях. На въпроса “защо?” повечето отговарят – ами за да помагаме на фермерите и насърчаваме нашето, както и че сме сигурни нашите са екологично чисти и качествени. И явно това работи защото при всяко пътуване пролетно време в различни части на страната извън големи градове, съм забелязал почти всяко къстче земя да е разорано.
Това лято, докато се възползвах от услугите на БДЖ с лека тъга установих каква огрома част от нашата толкова плодородна земя така си пустееше. Малка, но значима разлика.
Един ден при посещение на познати съседи, решиха да почерпят със салата с нарязани домати тип “кюфте” по туканшно му. Казано иначе, подобно на нашите “биволско сърце” или както там им се казваше на онези огромите, изключително сладки и вкусни домати който допреди години бяха хита на нашият пазар. Тези, на пук на външният вид бяха на “светлинни години” от това което имахме.
Ябълки колкото две шепи, череши(бели и черни), сини сливи, праскови, зарзали… Все неща които няма и вероятно никога няма да има възможност да растат по земята на финците а ние можехме да произвеждаме с тонове и да пласираме вероятно не само тук. Дини?! Тук целогодишно има внесени от различни крайща на света. Въпреки това, те са далече от това което ние получаваме всеки край на лятото у нас. Същото важи и за минералната вода. Да, тук има изключително много чиста питейна вода, дори тази в тръбопровода е с много добри качества.И все пак “изворната” им вода е филтрирана и подобрена обикновена такава. Спа центровете им са нелогично скъпи и пак в тях няма нито един извор на минерална вода каквито са например тези в Хисар. Нещо което нас ни е подарък, но дори и сега не виждам да е разработено и да имаме потенциален износ на такива стоки/услуги..
Започвайки от магазини и земеделие, стигам до спа центрове. Няма логика нали? Вероятно.
Когато започнах поредицата, целта ми бе да се опитам просто да гледам на нещата от страната на един обикновен габровец и да не задълбавам в политическо икономическите въпроси, но явно няма да ми се получи изцяло.
“Закон и ред” – сещате ли се за тази крими поредица, като предполагам поне някоя и друга серия сте гледали. Всъщност, тук основната част от хората се опитват да бъдат според закона и да са праволинейни. Честно казано, ако за първи път контактувате с непознати няма да срещнете въпроси свързани с това колко получавате, какво и колко голямо е семейството ви, какви са религиозните и политическите ви възгледи. Това са неща които за тях също ще бъде относително обидно ако започнете да ги разпитвате при първи контакти.
Ако гледате тяхна телевизия, или вестници почти ще останете с усещането че няма катастрофи, грабежи убийства. Нищо подобно. Имат си всичко. Но тук странно тяхната вариация на СЕМ явно или не знаят как да работят или нещо не са в ред. Защо? Ами така и не видях до сега заглавие от типа: “зверска катастрофа погуби…” , “кола размаза човек на зебра…” и подобни от нашето пъстро ежедневие.
Един от последните случаи бяха: “Нещастие на пътя,бебе загина в пътен инцидент”, “камион с военни напуснал пътя има сериозно пострадали”. Това разбира се гарнирано с общи снимки от случката. Нищо впечатляващо нали? Къде аджеба са кадрите на първа страница с кървища, забрадени жени… Драма, съспенс.. Явно нищо не откъсват от журналистика тия хамсии..
От друга страна, слушайки сутрешните радио блокове в едният от тях изявена сексоложка в девет сутринта разясняваше сериозно разни практики, при които(как да се изразя по-смекчено) от страна на женският пол, може чрез трениворка на репродуктивните си органи да подобри сексуална наслада при акт. Естествено там разговора бе по-директен, опитвам се да не загубя детската аудитория..
Това не е изобщо изолиран случай за това мога да предположа, че санкции при такива разговори не им биват налагани.
Докато това по радиото са весели неща, то събота сутрин, вечер след празник можете да видите пияни финландци облекчаващи се на места наистина не много предназначени за това. Пореден пример бе в едни храсти точно пред витрината на една верига за бързо хранене. Бяхме там към 8 вечерта, когато един силно люлеещ се чичка в костюм с вратовръзка сви към храстите, пусна една вода, обърна се към нас неволните телезрители закопчавайки дюкяна си и се върна към веселата си група. Момичето което ни връчи доставката се усмихна и каза – и по-зле се е случвало.. Ъ!? Въпреки това нямам идея колко от тези нарушения реално са получавали наказание от финансово естество, но явно и на тях не им дреме особено.
Европейците са отговорни. Дръжте ме да не падна. Ако има някакъв празник или концерт то след това остава такова количество боклук и мизерия, че понятието култура е толкова относително колкото и деформацията на времевия континиум. Напиват се лесно и бързо, най-вече с мерак след което се кърти, чупи, и хвърля където и както им падне. На следващият ден мястото е почистено от старателни пчелички на хонорар.
Концерти. Нещо подобно на събитията в Бяла има и в съседен град. Всяко лято, в една туристическа къмпингова област се организират тридневни концерти по 12-14+ часов ден. Това е избрано вероятно по две причини – извън града няма да е проблем вдигането на шум, след това почистването е относително лесно поради откритият терен. Провежда се петък, събота и неделя като изпълнителите са както от тукашни самодейци, така и разни чуждестранни екземплярчета. Има си ги стандартните малки пиянски свади, места за хранене около които след края на деня е все едно седите на бунище, както и импровизирани барове. Бивате проверявани за внос на алкохол и течности, както и опасни предмети. Това което обаче ми направи впечатление – на тръгване към един през ноща(лятото си е почти здрач по това време) всичко по земята бе боклук до боклук майнольо. На следващият ден в 14 отваряйки врати, поляната бе все едно бе минала огромна прахосмукачка.. Понеделникът след обед, вече приключило събитието имаше само няколко останали наполовина сцени, в процес на сваляне и вторник на поляната бе пусто и празно. И почти чисто. Казвам почти, защото в околните устия, храсти и пътечки все още можеше да се забележи част от разхвърляната културност на евро сополанковците.
Това пък ще да е повод за поредната кампания на разни скаутски организации да почистят района.
Сега, да вмъкна коментар в стил заспал депутат при четене на бюджета – знаете ли кое е едно от хобитата на тия купон маниаци преди концерта? Не се напъвайте, едва ли ще ви мине през акъла – да закопаят кутийки с бира, които да търсят дружно като влязат на концерта. Има и по-смели опитващи да я закопаят докато са на концертите за да я търсят догодина.. Не знам обаче ако уцелят да е около тоалетните какво правят в този случай..
Или ако оставим попиканата страна на нещата, и вземем съвсем друг пример. В по-малките населени общини на повечето общи парко места пред магазини, ресторанти или обекти има закачен знак с това колко време имате право да сте там. В големите има парко зони които са платени, но да се върнем на малките.
Във всяка кола трябва да имате един вид “часовник”(пластмасова подложка с кръг на който са часовете през четвъртинка маркер) който поставяте на следващият кръгъл половин час близо до времето в което спирате. Например ако е 9:45 поставяте маркера на 10:00. Какво обаче става ако забравите да поставите часовника? Или ако времето е било за 2 часа а вие сте 10мин отгоре?
С малко късмет във втория случай нищо.Но това е рядкост. Много по-вероятно е да получите на предното стъкло честитка за поне 50е. Преди няколко години бе 30-40. Сега е 50-70е. Неприятно нали?
Ако вземем примерно средно статистически 12-16е/ч заплащане, 50-тина евро ще са добра мотивация да не правите пак така. Интересно е, че няколко пъти бях свидетел как човека почти отива до колата когато служителя поставя фиша и дори след ръкомахане и разговори остава непреклонен. Заседявах се да видя как аджеба ще дойде някое здраво момче с татуси и ще обясни на тая мома как ще и направи квадратна чутурата с милите ключаови фрази: “щтъ счупа ма ооо, ти знайш ли аз кой съм”.. Явно не, защото нито получи два съветника по врата, нито махна фиша, а оня беснейки недоволно си влезе в колата и толкова.. Ако следвам потока на размишления, на няколко пъти видях на паркинги как групичка от младежи бе едва готова да скочи на бой на семейство, само защото таткото имаше “наглостта” да им свирне да се мръднат с бирите от свободното парко място да си остави колата. В два от случаите бяха поляци, в един естонци.. НЕ ме разбирайте погрешно, и тук има дебили на квадрат но по някакви неясни математическо вселенски зависимости тия гореупоменатите етноси са все една идея по-напористи в ограмотяване на несхващащите ситуацията… Сори, за спама обратно така към сказката.
Какво представлява фиша? Стандартните обяснения защо получавате глобата , краен срок за плащане и банкова сметка. А какво ще е ако не го платите? В общи линии колата е на нечие име, и той ще получи напомняне, че има глоба да плаща която струва еди си колко. Вероятно сега срока ще е до седмица а не до три както е във фиша. Ако и тогава не се получи, ще бъдат задействани финансовите къщи събиращи тези вземания, но съответно и сумата няма да е вече същата. Абе сигурно има и начин да се мине метър, да изклинчим, да докажем че колата е на пенсионер инвалид починал при неизяснени обстоятелства преди поне 15 години..
Вероятно.., и точно тази мисъл веднага ще ви подскаже разликата в мисленето ни
Личното ми впечателение от повечето локални с които съм говорил е, че в такъв случай или биха се обадили за евентуално малко удължаване на срока, или заплащат доста преди крайният срок.
Будали разбииш.
Как стои работата с камери, превишена скорост.. Някъде на по-ранен етап из историите, мисля засегнах този въпрос, но пак да се върна на него. Има няколко ключови момента къде прегрешавате.
Пред статична камера, пред мобилна, пред радар. На магистрала, или близо до училище. И така да разясня: Приемам, че е статична и извън града то там най-вероятно ограничението ще е 80-100км/ч и наказанието ви засяга при 10% . Под тях следва писмо с предупреждение. Над тях получавате фиш който е между 150-180е. Пляс те така по врата.
Ако при камера с лимит 40 карате с 50, получавате директно 180 и нагоре евра за разучаване на маниери на пътя. Това не звучи страшно нали?
Да, но това е при леко надвишваване. Какво следва ако ви снима мобилна камера или радар. При камера, получавате покана за изясняване на обстоятелствата, после глобата, а при радар направо на място глобата. Там е процент върху брутната ви надница. Ако е над 20км/ч доста сериозен процент върху брутното ви заплащане и директно книжка на трупчета за половин до една година. Нагоре нещата растат, но не мога да кажа защото не знам.. А и признавам си, ако не е от чистото любопитство то иначе не искам и да разбирам.. Защото, ако да кажем някое предупреждение ще остане така висящо, или тук там превишили с 8-10км, то при отнемане на книжка вече сте в регистъра. След това нещата ви се трупат по сметка. Отделно, след такива волности ако имате да кажем 70% отстъпка от вашата партида аналог на гражданска отговорност в България, то тя също ще претърпи промени.
Предупреждение?Нали преди няколко реда това си се плъзна пред погледа. С глоба или предупреждение, започва да тече едногодишен период. Ако в него получите още две – следва кофти глоба. Ако имате три фиша за една година без значение за това с колко сте превишили оставате без свидетелство за година. Никакви адвокати с довода че с колата си изкарвате прехраната няма да ви дадат книжката. Ако на място ви спрат и вземат свидетелството, това само ако сте спрян за превишена скорост, то получавате документ само да докарате колата до вас до края на деня и толкова. Ако сте с алкохол, то директно ви свалят където сте и ви прибира патрулката. Кой ще прибере колата е ваш проблем, но вие отивате в ареста да утаврязите а после следват глобите.
Бързи са в поставянето на наказанието и относително в събирането на финансовите задължения. Въпреки това системата не е безгрешна, проблемна или пък без шанс да се измъкнеш.
Какво се получава ако ви вземат книжката и на вас не ви дреме и си карате отново? Предполагам на това ще мога да дам отговор по-нататък когато имам надявам се шанс да пообсъдя тези неща отново с някой от полицията или в прокуратурата, но предвид как следят за скорост и алкохол едва ли ще са така мили и дроброжелюбни.
Но така, говорейки за наказания – ако решите да правите парти у вас добра тукашна традиция е да поставите бележка върху таблото с обяви че така и така примерно на еди коя си дата имате намерение да направите малка сбирка и вероятно да повдигате малко шум. Съседите ако не са чак прекалено големи загубеняци ще проявят малко разбиране ако данданията мине и след 22. Това естествено би било така ако е петък срещу събота или събота – неделя или срещу почивен ден. Ако ви стане навик всеки петък да вдигате дандания до 1-2 през ноща комшиите ще се обадят в полицията да се вземат мерки.
Официално във всеки вход има табло с важна информация и там се казва 22-7 никакъв шум! Също като у нас нали? Каква е разликата: у нас съседите ви са надули чалгата и пият на терасата в 3 през ноща лятото почти крещейки си. Шанса е: звъните на вратата с презумнция да му разясните колко квадратна ще му направите главата ако продължава, той излиза и ви разяснява същото ако пак ви види че му досаждате на пиенето.Обаждате се в полицията от където ви обясняват че имат по-важна работа и ви трясват слушалката..
Тук звъните на полицията. Тя от своя страна намира кой е отговорен са сградата и той им отваря за да дойдат до вратата ви. Тогава най-малкото получавате предупреждение, иначе глобичка на място. Ако дойде още веднъж екипа същата вечер глобата е доста соленичка. Да приемем, че това ви стане традиция да вдигате патардията, но жилището си е ваше – прави се подписка от всички във входа, през съдия и вие трябва да си търсите нов имот. Разбира се факторите и условията варират но да – може да се наложи да се преместите. Вероятно за нас това звучи абсурдно, но е така. Редът е такъв. И донякъде смея да кажа, не чак толкова зле. Вероятно това е и причината, сега около нова година да бъде посочено във вестниците, че официално шумотевицата трябва да приключи в 2:00. Това се повтаря всяка година и дори музика и шумотевица да има, то тя драстично утихва след 2.Шум, музика и такива подробности до първи петли няма. Скучно, досадно, тия нищо не разбират как се живее… Вероятно е така, но от това което виждам по вестниците като поменици като че ли все по рядко се мяркат такива с години под 75. Нещо естествено е да се каже 80-85 че и 90. Самите финландци се описват като щастливи и спокойни хора. Не знам дали това с шума и изолацията им помага, или факта че имат дори центрове където може да посетите ако се чувствате самотен.
Преди да повдигнете многозначително вежди, нямам предвид публичен дом, или дори тайландските масажни центрове. Визирам чисто социални места където има служители да ви окуражат в живота. Да ви насърчат и опитат да откажат от евентуално бъдеща среща с чашката и мистър Джак Даниелс. Ще опитат да ви предложат и някакви курсове или ателиета за творческа работа в екип. Не за да учите нещо а за да имате социални контакти.
Или пък да отворим малка скобка тук, за този вид лекарства които се изписват на буйните деца. Точно така, има свръх активни деца, като с тях работи психолог и им се предписват медикаменти.. Ненормална работа нали? Вероятно, но считат това за също толкова важен аспект на живота си както и магазините тип Алко(където е официалната продажба на огнена вода). Контрол на демокрацията един вид.
Продължавайки в същият ред на мисли, посветени на културно националните ни различия – половин и малко година назад , шеф на полицейско управление бе уличен в схема с анфетамини и наркотици. Ъ?! Да, дори и тук. Вероятно у нас реакцията ще е: брях и тоя ли,какво е другото…
Но реакцията в повечето случаи от хората тук е била – не може да бъде. Това е някаква грешка. Нещо не е редно. Това е измама, фалшива новина.. нистина е нередно и шокиращо.
Защо? Защото тук полицията като институция има доста високо реноме. Хората работещи там са на почит, и уважавани. Децата се учат, че това са хора на които може да се вярва и да се доверят при проблем. Има специални програми към полицията за разясняване на рисковете от нарко зависимост, както и такива за превенция домашното насилие. Един от много реални проблеми които те имат и считат за много сериозен. Надявам се един ден да видя същото доверие и в нашата. Както и същият начин за обновяване на автопарка, което важи и за линейките. Нямам представа как тяхната здравно осигурителна касичка се справя, но линейка с изгнили калници, прагове движеща се на изпарения до сега нямам шанса да видя. Надявам се и у нас да станат бели лястовици тези случаи..
Сега, нещо ми се вижда едно висящо така тежко във въздуха “тц” или двойно “тцтц”.. Дет се вика – кога ти почерня гъза, кога стана негър.
Разбира се, че и тук има доста неща които къде по-добре можеше да са. И те си имат негативи. Не визирам субекти от един друг континент. То и такива имат в изобилие..
Затвор за убийство. Колко давате? Едва ли чувам 12 години. Точно така, това е най-тежкото наказание според наличната ми информация до момента. И едно от нещата които мои познати финландци коментират, че не е много логично. Както и факта, че до самият процес когато се очаква присъдата в зависимост от провинението се предполага да сте .. под домашен арест. Това също няма как да коментирам за сега , но се надявам в близко бъдеще да имам шанса да дискотирам този казус и няколко други с пенсиониран съдия. Тогава, очаквайте част две по темата.
Друго, за което обаче се знае са концесиите за злато и руди. Вероятно няма да предположите, че например златните мини са отново експлоатирани от канадски фирми. Това е едно от нещата за които също се среща негативизъм от избирателите към правителствата. Казвам в множествено число защото тези сделки не са свързани пряко с текущото. То, от своя страна донесе друга идея. Допълнителна заработка без допълнително заплащане. Изчакайте няколко реда и ще обясня за какво става дума.
Сещате се за американските амиши нали? Онези симпатяги с големи шапаки и бради, говоря за мъжката половина от тях естествено. Тук не са концентрирани на едно място, но подобни групи също присъстват. Нямат бради и шапки като американските си “колеги”, но в общи линии имат същите приципи – по-далеч от технологията, ограничение на подрастващите до развалящи устоите на семейството материали, и почти никаква телевизия и новини. Сърцати религиозни хора, с морал и желание за съчувствие. Или в общи линии това е идеята. Та финансовият министър на това почти националистическо правителство е от тях. Именно за това донякъде тази и не само идеи будят недоумение дори сред финландците.
Идеята на тази заработка е следната: ако на година правите примерно 200 дни работни с 8 часа, то имате 1600 часа да кажем за 30 000е. Това са измислени числа с цел онагледяване. Сега по новите правила трябва да направите 1624 часа за същото заплащане. Концепцията е, че ако всеки направи по 10-тина минути горница всеки ден for free, то щяло да подпомогне подема в икономиката като цяло. Въпреки очакваните положителни неща, огромните фирми които би трябвало да захранят бюджета с данъците си от тази екстра допълнителан работа не го правят. Защо? Данъците тук са прогресивни. Корпоративните също са високи. За това има доста места където обекта / занятието се дава на подизпълнител чуждестранна фирма. Например разиграва се следната схема – фирма обявява обект за индустриално боядисване. Поема го финландска фирма която сключва договора и наема подизпълнител от да кажем Литва, Естония, Румъния или Полша. Коя от тях ще бъде избрана понякога се решава след примерна консултация над офертите на “четири очи”. Да, и на мен не ми се вярваше но подобни неща явно има и тук и то не са чак толкова рядко яление както им се иска на някои.
Не помня ставало ли е дума и преди, поне на теория техническите прегледи във Финландия се считат да са на оносително сериозно ниво. Въпреки това, вече няколко случая с приятели и познати ми попадат. Колата е с документ, че всичко е изправно и е минала преглед преди месец, или два а тя хлопа от към окачване, пуши здраво или има разни светещи лампи по таблото които не са от ден два. Доста авто джамбази, извинявма се за наречието – авто брокери исках да напиша, имат свои доверени места където колата която трябва да “мине” преглед минава.. След което купувате нещо в което всичко е мед и масло.. Ама маслото не сменено, а медтта е в кабелите само..
Въпреки това, като наистина сериозен казус може да се посочи строежът на енегрго блок 3 на тяхната атомна централа.
От една страна е финландската енерго компания, от друга концерна Арева-Сименс. Работата в този проект е там, че през 2018та е трябвало да бъдат направени първите тестове а те на практика са до никъде. Е реално до съдебната зала. Защото изпълнителите не са си свършили работата както трябва. Една проста схема – вдига се скеле за измазване на помещение. След това се сваля. Прави се оглед, почистване и предаване на обекта на следваща операция. Пак се вдига същото скеле и се боядисва. Сваля се , почистване, сдаване и инспекция и.. после се вдига пак ако трябва за друго.
Тази гимнастика със скелето струва обаче доста. От една страна, за моят познат това са добри доходи и шанс за дългосрочна работа. От друга, като финландец, това не му допада особено защото което сега струва скъпо, означава последващо избиване на загубата или вдигане цената на тока най-малкото. Сега, разяснена идеята за скелетата, представете си другият вариант: немска фирма взима от Арева концесията за скеляджийството. Една от многото. Тя сключва с подизпълнител финландец който има тук на място скелетата и оборудването. Той пък сключва договор с Естонска фирма и на нея отдава оборудването и от нея персонала… Добра верига нали? И това са същите схеми в доставка на материали, оборудване, боядисване и т.н. В общи линии бюджета стига доста милиарди раздуване. Което довежда до съдебните спорове и в резултат вече всяко раздуване е за сметка на строящите. Което от своя страна стартира верижната реакция за оптимизация на сроковете и разходи, което пък довежда до проблеми. Дребни такива, като например няколко километра тръби и кабели които трябвало да имат период от поне 60 години, а са били поставени такива за 30-35.И те е са по левсче от китай а специални.
Следва рязане изхвърляне и подмяна с нови. Странно обаче, толкова принципният комисар по финансовите въпроси Оли Рен няма особен коментар по темата за финансирането и разходите около този проект?
Чували ли сте вероятно за STX построил “Оасисът на моретата”? Ако нищо не ви говори това е туристически круизер около 362 метра в дължина.Един от най-големите в момента в експолатация.
За самата STX това бе един от най-значимите проекти след което хората бяха разпуснати. Самата фирма, бе една от най-крупните финландски работодатели в страна и съответно голяма част от данъците се предполагаше да постъпват от нея.
Дали още по време на строежа или не, но фирмата бе закупена от Азиатски консорциум. Малките клонове на фирмата във Финландия затворени и като цяло разпродадени. Филиалът изградил този вълнуващ кораб сега е собственост на немска фирма. Самата STX има все още дейност тук но няма нищо общо с предишните времена и мащаби. Инетересен факт от сагата, бе преди може би две години когато фирмата, вече с азиатски шефове, бе направила оферта за един или два подобни огромни кораби. Уловката бе, че стартов капитал щеше да постъпи от поръчителя но останалият до изграждане на проекта трябваше да е собствено финансиране. Вероятно така избягвайки междинното оскъпяване от типа: абе я дай още малко горница че нещо мат`ряла поскъпна за сметка на поръчващият.
Такива крупни суми фирмата май нямаше, за това поискали заеми. Но за да бъдат одобрени е трябвало да има наистина силен гарант. За това, финландските шефове се обръщат към правителството с идеята че така ще могат да осигурят хиляди нови работни места в замяна на гаранция от негова страна на заема. Отговора бил скоростен – след като фирмата е над 45 процента чуждо участие те няма да гарантират нищо, да се оправят сами…
Пак се отплеснах.. Айде да оставя политическите маневри и финансови игри. Те са далеч от моята компетенция, а и на вас четящите едва ли това би било чак такъв интерес. Целта ми бе да посоча, че те също си имат достатъчно проблеми и объркващи вътрешно политически моменти. Нищо повече.
Саниране на блоковете?! Запознати сте с тази концепция която почти като манията по криптовалутата залива страната ни. За разлика от родината, тук имат някаква педантичност по отношение на подръжката на съществуващите сгради. Вероятно пак ще настъпя по мазола идеята за това как ние подхождаме и как те относно идеята за кое е мое и кое не.
Имате апартамент. Това добре. Спрямо неговият размер заплащате месечна такса смет и обслужване на сграда и район. Това варира според област, фирма и други фактори но е една от таксите които не може да кажете – не искам и няма да платя. Фирмата се грижи за околоблоковите пространства целогодишно. Както и за това ако у вас протече водата, имате проблем с тока и т.н, се обаждате и те идват и оправят. Споменавайки това, ще опитам да опиша кварталчето в което живея. Има тревни площи които цяло лято биват косени коснтантно. Есента листата от не многото широколистни дървета прибирани. Зимата снегът почистван.
Пролетта жената отговаряща за района подреди градинките и внимателно оформи храстите. Тези които бяха вече поостарели извади и замени с нови. Поливане на цветята. Да точно така, с настъпването на лятото лехите между блоковете се обагрят в различни цветове. На входните врати се появяват закачени саксии с цветя. Не биват окъсани,стъпкани, саксиите не изчезват още на същата вечер когато биват оставени. Там висяха цяло лято.
Входовете биват чистени веднъж седмично. В квартала има няколко детски площадки с пясък и там постоянно се мотаят разни играчки. Това ми е правило впечатление и преди – децата играят каквото играят и си оставят нещата там. Утре пак продължават. Кофички, лопатки, камиончета.. Стоят и си чакат палавниците на следващяит ден. Не знам дали има наказание или не за сосбствениците на дом. любимци ако идат там, но тези водещи кучета ги водят само на каишка и пускат в определени за това места. Понякога дори и котки ще видите водени така. Целта на посипването с плява на разказа, е да подчератя че ако и да оставят играчките си там децата, тези развеждащи кучетата избягват любимците им да се изходят в пясъчника или да подъвчат играчките.
Тревни площи и подръжка са едно. Подръжка на сграда друго. Ако някъде започне да се лющи мазилката то бива назначен ремонт. Планови са ремонтите по боядисване на общите части, замяна на прозорци и дори канализация. Двадесет до 25 години е живота на канализацията след което следва подмяна. Обитателите биват предупредени колко ще струва всичко авансово, както и това че трябва да си намерят за еди си какъв период място да живеят за времето на подмяна на канализацията. Дават каталог с избор на това кави варианти може да бъде банята и тоалетната ви. Ако не може да намерят място, то може да ползват жилището си, но трябва да се осигури безпроблемен достъп за работа на работниците, за останалите се осигурява временна тоалетна в мазата на сградата. Като цяло винаги по-добрият вариант е да се намери квартира за периода. Разхода по ремонта си е за сметка на собственика. Ако не може да плати всичко на камара се предлага лизинг. Понякога се стига и до момента хора да продадат имота си поради факта, че подобен ремонт е почти 40% от пазарната му стойност. Другият подобен ремонт е подмяната на дограма. И тук няма идеята аз искам моята дограма да е такава , от еди си къде. Взима се решение, съгласува се с общината и толкова. Еднакъв цвят, еднакви пакети. И дограмата е дървена, но изключително добре направена. Отново схемата е по същата финансова формула.
Прочитайки всичко до тук вероятно ще кажете – е това не е никаква демокрация. Как така някой ще ми казва какво да правя. Разбира се, има логика в питането. Да, ако живеете в къща която е на майната си в гората, ако искате сер*те на двора. Но ако тя е в населен квартал не може да е колкото искате висока, цвят какъвто искате или ей така за разнообразие да има канал за коли в гаража. За канал се искат специални разрешения, и толкова изисквания че ще ви е къде по лесно да поставите подемник и вдигнете гаража да е с висок таван. За цвят на къщата и екстериора, дизайн, не може да сте в силен дисонанс с околните ви комшии. Например ако квартала е предимно от дървени къщи, с основни цветови тонове като син, червен, или охра , не може да вдигнете бетонен розов палат. Ако живеете в къща снасред гората вдигнете каквато искате като форма и цвят. Въпреки това, пак трудно ще намерите ромски чалга нео-барок мутрисизъм колкото и да опитвате.
И отново да се върна на блоковете и около блоковите пространства. Вече прочетохте за обслужването. Тук влиза и изцяло саниране на сградата. На няколко пъти бивам свидетел на това как се санира с минерална вата стара сграда. 10-20см дебела, хваната отвън с огромни болтове. След това мазилка. Не съм виждал по телевизията реклами на автсрийски, немски и други мега модерни технологии за фасадно строителство. Явно тия нищо не отбират.. Използват само тяхно производство. Въпреки това, чакам вече 4-5 години след ремонта да се рони, кърти.. Странно, ма за сега нищо. Когато се поинтересувах кога е строен панелният блок в който сега се подвизавам се оказа пред края на 80-та. А имам чувството че е на максимално 10 години.
Когато за пръв път пристигнах в града, бяха започнали изкопните работи за поредните 2 блока в едно мини предградие. Блоковете щяха да са последователи на останалите два съседни. Първо в терена бяха набити огромни пилони за база. След това отляха основа. По това време бе докаран ток и канализация. Около нея основата бе увито с един вид гума за изолация и затрупано всичко след края на строежа. Отделните етажи са повдигнати плочи, някои от страните тухла и панели. Блокчетата са на по 4-5 етажа. Отвън по крайщата декоративни покрития с финни тухли. След това поставиха.. терасите. Точно така, терасите са окачени. Като размера е поне 2.5 метра напред. Поставени на колони и метално окачване като ухо. Остъклени. Но тук понятието остъклена тераса е малко по-различно от нашето. Буквално е съставено от панел във вид: стъкло , изрязано като правоъгълник. Отгоре и долу има по един алуминиев панел с ролки. На перваза и тавана релси. Ако не ви трябва остъклението един по един те се свиват в едната страна. А при напълно разгъната стои елегантно. Доближава се почти като това релизирано у нас в моловете за отделните магазини.
Когато всичко бе завършено, около блока бе почистено, и асфалтирано в гаражната зона. Останалите празни пространства получиха алпинеуми и подходяща трева. На следващата пролет цветните лехи бяха пълни с живот, тревата окосена като голф игрище. Шест години вече тези блокчета изглеждат чисти, свежи и красиви все едно са току що открити, както и около блоковата област все едно виждате пощенска картика. Никакви хвърлени угарки, сакове с боклук, опаковки от вафли или празни шишета. За изхвърлена гозба и кокали не става дума изобщо. Отвън в едната страна има простор. Не се шегувам, простор като огромна обърната пирамида където при слънчево време може да видите някой да си е прострял прането. Нищо не изчезва, оцапва или скъсва ей така за спорта..
Сравнявам това с новото блокче което бе построено на улицата в квартала в България. На третата мисля година от как бе готово и по ръбовете на терасите започна да пада мазилката без дори хората да са се нанесли. След това започнаха да се повявят неидифицирани обекти в гората около него и т.н.
Не искам да прозвучи като поставяне на пиедестал една нация. Изобщо. И при тях се усвояват средства от наши хора, имат ежедневните проблеми и проклетия. Но някак си успяват с тези дребните на вид неща. Искренно се надявам тези завършени и красиви кварталчета да станат ежедневие и у нас.
От друга страна са преките ми наблюдения над това как изглеждат гетата с чужденци в съседния доста голям град. Потрошено, боклуци, опасно да не укъсняваш вечер по улицата.. Въпрос на гледна точка, принципи.. вероятно..
Вероятно тази обща идея за чисто и спретнато, като и за една иновативна система на обучение което финландицте имат са нещата които срещате по новинарските сайтове постоянно.
Никъде няма да попаднете обаче на това как някоя мома има да кажем три четири деца от различни партньори както те се изразяват и текущ пореден приятел. Може да се каже, нещо което някои от тях дори са горди. А дори и се счита за нещо напълно нормално. Почти като това с еднополовите им семейства или такива с един родител защото втория е алкохолик, или похотливец..
Вие обичате да повишавате глас на децата си и дори да им плеснете така един шамар с възпитателна цел. Това ще е няколко пъти да кажем. След това идват социалните и ви лишават за известно време от децата ви. Ако след този период това отново се случи, може да ви ги вземат завинаги!
Малки общности. Не знам до каква степен има логика в мита, че релано сега има неформално разрешение чужденци по-лесно да получават право на пребиваване тук заради идеята да бъде малко пооцветен генофонда, но вече виждам вече усмивката на лицето ви. Вероятно е глупост, също като появилата се в интернет информация за липса на мъже в Исландия и правителството давало пари да идвали там. Това е забавно. Факт е обаче, и как при едва пет и няколко милиона финландци има процент деца чиито болестни състояния са доста вероятно причинени от близки генетични връзки. Има малки общини или да кажем поселища където в не толкова далечното минало доста народ е съгрешавал с не много дълга родствена линия. Едно от нещата за които може да научите като се посприятелите с някой от локалните. Вероятно ако не той да знае от първо лице, знае от разговор.
Другото което за толкова години тук ми се наби в очите са очилата. Да, точно очилата. От малки деца до възрастни. Различен диоптър и размер. Сега, почесвайки се там където не ме сърби май само няколко финландеца познавам който не носят очила. И пак, те носят но за близко и подозирам едната в носене на контактни лещи постоянно. Ако у нас примерно след 50те да кажем е нормално да се появи нужда от такива, то тук това започва дори от пред училищната. Там е уж за корекция само.. но аз млади хора до под 30-те съм виждал доста носят. Ако видите по улицата тинейджъри без такива , доста голяма е вероятността просто да не им трябва точно в момента и да предпочитат да не ги носят за да не изгледжат извън модата. Някак си , повече май бих се учудил да видя финландец без такива..
Извеждайки на темата за младите, другото което се свързва с тази възраст е получаването на свидетелство за правоуправление. И тук възрастта за нормално превозно средство е 18 години, но на 16 можете да получите лиценз за микро автомобил. Тукашните ги наричат мотопед на 4 колела.
Това е автомобилче с едноцилиндров дизел като на косачка което има ограничение на 49км/ч. В доста случаи е направено да имитира някой реален автомобил, като доста от тях дори са заели фарове и стопове от същите чието копие са. Сега има проекто закон до няколко години да бъде свалена границата, защото децата порсатвали информационно и генетично по-бързо така че на 16 да може да управляват нормална кола с придружител до 17тата си година след което да са сами на пътя.
Как се взима книжка? С ръце.. Шегата на страна, курса зависи от доста фактори но като цяло това е дали вече имате книжка за мотопед/ микрокар или започвате от нула.
В едният вариат ви се спускат само разликите и отивате на практически занятия, от друга са от АБ.
Записване – както навсякъде , избирате си курса според важите вкусове, но като цяло принципа е един и същ.
Теория – докато у нас се учи всичко почти под общ знаменател, тук от вас се иска да учите това което се отнася за категорията ви. Например карате категория “В”, то няма да ви питат какво ремърке без спирачки може да карате с камион от 20 тона.. Има онлайн система за практика където ви се дават име и парола и влизате за да практикувате въпросите и знаците. Там, снимковият материал е направен с реални улици, автомобили и ситуации. Курса е около два месеца, но ако не сте добре подготвен, или не се чувствате такъв може да вземете още часове. По време на практиката минавате и симулатор. Това е като тренажор с педали и волан и няколко екрана. Там ви се пускат ситуации при нощно шофиране и внезапно изскачащи хора, коли, животни. Замерва се реакцията ви, и се дават насоки по упражняване над слабостите. Полигон по презумция няма. Въпреки това началните стъпки винаги са на празни места, безопастни за ученик и околни.
Което те наричат полигон е място където се прави “пързалящ” тест. Това е изградено като писта място, където има завой който бива обливан с вода и нещо като масло. Там се пресъздава условие на контрол над колата при плъзване. Демонстрира се на курсиста какво следва при занасяне и се разясняват методи за евентуално контролиране над нещата. Също така има и права на която се проверява степента ви на рекация над спирачките .Нещо което поне отдавна се изискваще при обучение на С категория у нас.
Минали тези неща и курс отивате на изпит. Изпита по теория включва 10 въпроса и мисля 30 листовки. Провежда се на таблет със стартирана програма на него. Взимат ви телефон и документи и ви оставят сам за час да го минете. След това практичният е както и у нас. Още в деня в който мине изпита, ако сте успели да се вместите в допустимите грешки, получавате един лист с печат и подпис на изпитващият което ви дава право да карате докато пристигне истинската книжка. Това все пак не е проблем, защото на минутата когато изпитващият попълни в таблета си че сте взели изпита, то в електронната система на институцията отговорна за регистрация на свидетелства и коли(няма нищо общо с полицията) се маркира че сте редовен шофьор. Ако полицията след половин час ви спре, е наясно че виде имате вече свидетелство.
Няколко месеца по-късно вие отново минавате 2 часа теория, ако искате в същото училище, ако искате в друго но трябва да имате документ че сте го минали. След което минавате и 2 часа отново практика.
Това е с инструктор но вече с ваше превозно средство. Той оценява как се справяте. Минава се отново и този “пързалящ” тест. Това което обаче няма да видите в помощните материали е да знаете колко ще ви глобят за превишена скорост, или ако карате неизправен автомобил. Това не се изисква да го знаете. Не съм видял в теоретичните въпроси такова нещо. Няма и курс по първа помощ.Не се изисква да имате пожарогасител и аптечка.
Не съм видял и да има по един правилник на някой в колата та да има правно основание да се дъвче с полицаите. А то, честно казано няма и смисъл. Защо ли, първо защото тук ако съм разбрал правилно има закон в който са записани условията за пътният трафик но е направен така че почти прилича на закон и правилник в едно. От вас като водач се изисква да знаете това нужно за вашата категория. И второ, полицаите не ви спират така от скука, или защото вашата табела на колата е от друг окръг. Спрат ли ви, има защо. Ако имате нарушение то имате.
Карам кола от както съм тук вече почти 9 години. Спирали са ме за проверка.. 3пъти! Да, само 3. И то бе за проверка за алкохол поради факта, че бе следпразничен ден. Никакви документи за кола, винетки, гражданска и т.н. Отново да упомена – няма смисъл. И да уточня:
Ако например имате желание да закупите кола с регистрация ХХХ-123 която се продава от лицето АА.
Отваряте сайта на същата организация по регистрирането. Там безплатно ще видите къде колата има застраховка, имената на сегашният собственик и колко струва годишният пътен данък.
Ако заплатите 2е, то получавате лист със следната информация: колко и кои са били собствениците на автомобила и от коя до коя дата. Имена и адрес. Кои са били техните застрахователни компании. Била ли е спирана колата от движение. Номер на рама, код на боя , оборудване, какви са разрешените гуми за колата като размер, кога е била първата регистрация и последните 5 години как е минала преглед.
Дали е било успешно или е била връщана. Не пише ако е била върната защо, само да или не. Като на всеки преглед е записано на колко хиляди километра е била колата.
Където и да живеете, при продажба на колата освен ако не искате, то номера не се сменя. След покупката, което както и преди споменах може да трае до 15-20мин време за формалности, то до 2 седмици да обжалвате ако нещо с колата не ви хареса. Например аз купувам от Пешо кола, ама тя се окаже,че има много проблеми които са били скрити. Може да се разберем, или да викна Пешо пред съда и така да се разберем. Всъщност, почти подобни правила важат и при покупка на имот. Ако да кажем до 3 месеца след като сте купили къща имате право да се споразумеете със старият собственик да поделите разходите при някакъв малък проблем. Или дори някои умишлено скрити проблеми да са изцяло за негова сметка. Описани в договора проблеми не можете да прекарате по същия параграф и са изцяло ваша работа.
Но, да се въра пак към предната тема, или иначе казано авто-търговците/къщи имат мисля един месец период освен ако не ви издадат някаква тяхна гаранция като един до дванадесет месеца. Има такива които при продажба на кола под 8 години може да ви дадат година или 25-30 000км което дойде първо като гаранция.
Преди споменах как се подписват два листа които си разпечатвате и колата формално минава от едните ръце в други рещу два подписа. Сега това нещо е дори още по-улеснено.
Отваряте чрез електронната си ситема за банкиране(тя удостоверява че това сте вие, вариант на електронен подпис) потребителската част на сайта на агенцията по трафика и вписвате че колата текущо се продава на друго лице. Издава се един верификационен код който е вашето удостоверение за продажбата. Толкова. Около 5мин точно. Някъде след седмица новият собственик на колата получава квитанция кога и колко ще струва първия данък за колата. Буквално вече в превозното средство няма никакви документи.
Сега след толкова написано относно колко неща без да сте предствител на оторизираните органи виждате за дадена кола, мислите ли че ако патрул ви спре има смисъл да ви питат: дай да видим гражданската!? Още карайки след вас знаят кой ви е застраховател, има ли собственика на колата някакви нарушения, колата минала ли е преглед и т.н.
И нещо като финални думи за тази част.
Книжка за ремърке? Това е едно от нещата за които мога да разкажа от първо лице, тъй като тази есен минах благополучно изпита. Преди да се впусна в малко детайли кое и как, нека задам един хипотетичен въпрос: колко са местата в България, около 30тина хиляди население, където бихте влезли в някое авто школа и те не само ще ви разяснят какво се иска от вас, ще ви дадат правилника за движение, и изпита пред ДАИ ще е на .. Английски. Надявам доста, но поне от моите спомени а и текущо наблюдение не кой знае колко.. А вероятно дори и николко.
Благодарение на една любезна мома в едното от авто училищата тук получих парола и име за достъп до онлайн система за подготовка с тестове. Там нивото за мен бе до статус В и ВЕ. Всичко което не ме касае бе затворено. Това е така, защото аз изрично упоменах че искам да се явя на изпита за “Е”.
Имаше чиста теория подготвена във вид на въпросник с по 10 въпроса. Да, листовки имайки вече друга категория , няма нужда да решавам а само теоретични въпроси относно това какви могат да са параметрите на групата ремърке – телгещ автомобил, какво изискването за скорост, дистанция, какво се прави при страничен вятър и т.н. Както и очаквах, на изпита въпросите бяха коренно различни но основният смисъл за щастие си бе подобен.
Изискването към композицията за изпита бе – по документи да е с обща маса над 3500кг, като ремаркето трябва да е с обща маса поне 850кг и задължително спирачки. Да има закрита част надвишаваща височината на теглещото превозно средство. Брой на осите няма значение.
Регистрация за изпита може да се направи за нула време онлайн, или на място в съответният офис. Избирайки втория вариант, получих бонус кратка брошурка на разбираем език онагледяваща как ще протече изпита.
В самият ден за теорията, момата ми взе телефона и документите и ми връчи един таблет. Ако съм разбрал разясняващата част, натискам старт на изпита.Имам половин час. Брях, половин час за 10 въпроса. Като почти уверен и проверил всички отговори натиснах край на изпита, покажи резултат,
програмата ми каза че имам една грешка и ме поздрави че съм минал. Каката кимна, и ми записа час за практическият а аз получих след около 15 мин мейл с това как съм минал теорията и кога ми е практиката.
Смел, сдобил се за деня с един форд турнео и едно голямо 5 метра закрито ремърке пълно с железа чакам изпитващият. Първо се прави разясняване на процедурата по изпита. Дава ви се един лист на който има няколко позиции маркирани с числа от едно до пет. Това са въпроси как вие оценявате своите способности да: следите трафика, оперирате с ремаркето и т.н.Едно е никък, пет – направо съм цар..
Попълнено това, и газ зад сградите за първи тест – паркиране. Поставят се редица конуси под формата на буквата Г. Влизате в едната страна и назад трябва да паркирате на огледала в другата 90 градусова част от буквата Г. Позволено е да се свали стъклото и гледа . Там първо дърпате спирачката на ремаркето, смъква се колесника му, откачате колата от него и се уверявате че то е фиксирано и няма да тръгне. Махате колата до поне началото на празната половина в Г-профила. От там давате назад до него. Не ви е позволено да махате спирачката му а само да навиете колесника да надигне теглича, или да го бутнете наляво надясно. Разрешено е теглича на колата да докосне теглича на ремаркето но само това.Докосне ли част от колата – изпита се прекратява.
След като се закачи ремаркето и всичко е проверено че е на място и както трябва, се помолва изпитващият да погледне дали всички светлини и стопове по ремаркето работят както трябва. Ако това е наред, то първата част се счита за мината. Ако втората част – трафик, мине не както трябва, то се явявате следващият път само на нея. До тук трябва да се вместите в 15мин.
В трафика в общи линии се наблюдава как държите композицията. След края на изпита се дават оценките на изпитващият по същите 5 точкови позиции, насоки ако нещо трябва да се внимава и ако е наред всичко получавате подпис и печат на хартията в която се самооценихте в началото. Това дава право да се кара месец до издаване на новата. Отново получавам мейл и уведомление, че за властите вече имам тази категория.
Книжката – когато се засписвате за това, че искате да се явите на изпита за категория донасяте бланка попълнена четливо която те ви дават безплатно и залепят една снимка паспортен формат. Да, снимка която може да направите/извадите във всяко фото. Никакви специални техники и фокуси. Полицията или паспортната им служба нямат такива гишета и кьошета със скъпи дигитални фотоапарати.
След като е готова, книжката пристига във пощенската кутия в обикновен плик за писмо! Вътре има още един празен плик с адрес където да върна старата. И отново я пускам по пощата..
По този начин пристигат и кредитните/дебитни карти. Да има да се чуди човек на акъла и доверието им нали?
И като за финал на тази част, дали са или не странни тия скандинавци оставям на вас да си решите, както и за това дали ние може да заемем полезни неща и опит от тях.
Все пак един малък последен факт : финландците са хора които имат цели две думи да се обръщат умалително и любовно един към друг и цели 5 или 6 за .. бира. C`est la vie.
