Friday, 5-March-2010
част:01 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 1
Реших да започна това като разказ за нещата които са ми направили впечатление в една отдалечена от нас страна.За хората които остават загадка за нас и за … сауните.
Датата е 02.11.2008 – неделя.Времето бе сравнително благосклонно но мрачно.Таксиджията дойде да ме вземе от къщи и да ме закара на автогарата.Цели 20 кг. -багаж. Всъщност в билета който дойде на пощата ми пишеше 20кг общ и 10 ръчен.Чудех се какво ли токова може да хване човек че да ги докара до 20кг. Истината е,че нямах представа но като се нагласих.. се оказа че го превишавам с малко.Е едва ли някой ще седне да ми го тегли ама нека все пак да не се оливам че току виж самолета не се вдигнал..Терсене ми е.Оставям приятели,колеги хора и т.н. близки с които свикнах в последните 10 години.Всяко едно ново начало е трудно.За добро или лошо поне е разнообразие.Дори приятели ме базикаха че по-добре би било да си взема летни дрехи.Все пак това е севрна страна и зимно дрехи ще имат в изобилие ама лятна мода малко е вероятно.
Пристигам вечерта в София и веднага ми се наби в очи задръстването по Витиня.Клаксони,нерви..Като цяло притока бе сериозен и колкото за цвят или за компенсация имаше преди единия тунел полицейски патрул който бе толкова заинтригуван от трафика колкото и от времето на Филипините.Мъкнейки се със скороста на пияна хлебарка, рейса малко нервно но наперено пресече пътя на няколко бързаци и се вля в общият поток.Така или иначе вече бе тъмно и нямаше какво толкова да гледам ама и то какво да се види като този път съм го минавал сума ти пъти.Сънят и умората както и лекото напрежение си казаха думата…
Събуждайки се малко преди столицата забелязах колко красив изглежда всеки град когато е тъмно. Безброй блещукащи лампички и светлинки озаряват полето.Сякаш е жътва и ннавсякъде са плъзнали едни светулки…
Интересно ми е как ли е изглеждало всичко в началото на 19 век.Сега всичко е озарено от неони,лампи и безброй чудесии…Чака ме кратка нощ.
Хотелчето е близо до Пирогов.Странна ирония.Именно в Пирогов бе една от поредните случки в живота ми защото там лежах през ’86 заради стчупена ръка. Сега бях срещу него, но пред поредна промяна в живота ми.
Като за 60лв на вечер не останах особено очарован от трите черни брънбарчета които ме посрещнаха в банята щуркайки се насам натам,паежината над врарта й, ужастният климатик и т.н…но пък май съм прекалено претенциозен а?
Е на фона на едната къща в която спах при една разходка в страната това е като студентско общежитие но все пак е София за това трябва да е скъпо,ако това има кой знае какво значение пък и ще съм само една вечер.Последна проверка на багажа,лекарства и т.н.Опаа изпуснал съм да купя нещо и се снабдявам в близка аптека..Вечеря в нещо което е май ресторант само на документи и… бум в леглото.
На следващата заран следва ранно ставане.Е то преди всяко тръгване на пък се чувствам изпълнен със смесени чувства.Вълнение от пътя и нерви да не оплескам нещо.
Ето ни на летището.Няма да споменавам с раздразнение факта, че дошлият таксиджия не само че не ми помогна да си кача куфара в колата ами пуши,псува и т.н. през цялото време. Както и да е. Все пак е милата ни родина и аз трябва да съм му благодарен че ми е свършил тази огромна и естествено финансово подплатена услуга.
Летището рано заран е изпълнено с хора.Чуват се разни езици мен ме гони една предстартова терска,и което доведе до ходене до тоалетна и повикването ми за полета..Странно е да си чуеш името по спийкър фона на летището а най-вече в тоалетната.. Молим лицето Ковачев да се яви на терминал еди си кой за полет еди си кой.. А де, ами аз нали чета – да си там в 6:20 на чек контрола.Е часът бе 6:22.. какво ми дават зор..а може и телефона ми да не е бил в час..
Ето ме вече в еърбъса на Луфтханза. Няма връщане назад. Като се има предвид, че това ми е първият полет..
Рулиране.. Добре че пича ме пита до пътека или до прозорец и аз твърдо казах до прозорец. През малкото стъкло се виждаше всичко. Ето ни вече на пистата..Малко форсиране и… гаааззззз..Брей.. До сега съм си мислел че е много яко ускорението на спортна кола..Това нямам идея за колко ускори , ама бе страхотна тръпка.
Другото което малко ме притесняваше е че ме е страх от високото. На блока по покрива когато ми се налага да ходя ми е адски шибано пък той е на едва 6 етажа. Сега съм на 10 000м и мога да кажа че ми е супер добре..
Стюардесите са германки и поне са млади и симпатични..Всъщност питат нещо на немски , аз казвам : sorry,
may be in English..и слагам една мазно вежлива усмивка от ухо до ухо…Естествено че няма проблем.Ето тук всъщост се получи вторият ми гаф..Тъй като не ми се пиеше кафе, а имаше и за хапване исках само вода. Но направих фаталната грешка да кажа : only water(само вода)…а тая булка с прекрасните черни очи и бритонче като на детска кукла да чуе: hot water(топла вода) … е поне няма да ми е замръзнат зъбите нали?
Та така ..изчаках да изтине водата.. пийнахме,хапнахме кифличката с кашкавал и доволен като някой нахранен пудел на каишка се оставих на гледките. Сега разбирам какво е било усещането на хората за първи път видяли земята от високо. Супер е…но пък лошото е че след малко минахме над облаци и всичко долу изчезна.Тъпа работа.. Та и без това като няма какво да се гледа,списание нямам.. какво да правя.. и се унесох..
За дремането няма да пиша,и сами можете да оттренирате при домашни условия, не е трудно.
Малко по късно в салона нахлува леко дрезгавият глас на ко пилота и казва, че времето е прекрасно,облачноста е ниска и под нас може да се видят приказните Алпи.Как не..приказни.Надникнах и.. осъзнах че бе прав до колкото тази дума има знчение,тъй като едва ли е бил прав в кабината. Летяхме над едно море от скатове,сняг и тук там езера. Хребетите нежно галят крайчеца на това море от бяла паежина стелеща се над тях.Толкова много скали а между тях тък там зеленичко.Дори на един крайчец на ниска част от планината си личи път.Невероятно красиво е,но с думи трудно се описва. Ако ви се отвори дневен полет за Мюнхен ще минете точно отгоре им и ако е пак таха хубаво времето да няма облаци тогава и вие ще останете изумени. Наистина както звук трудно се описва с думи,така и това.Всеки качил се на Вихрен или Мусала би затаил дъх ..а това е погледнато още по от високо и на още по голяма площ.Тези последни 10-мин над планините ме оставиха замислен,че дори и това да е последното нещо което ще видя пак си е струвало.
Бялата голяма птица направи няколко кръгчета за да свали височна и тогава забелязах друго интересно.Под нас , там където вероятно бе Мюнхен се бе спуснала гъста облачност и в това огромно море се прокрадваха няколко връхчета и което бе по-любопитно поне за мен едното бе цял етаж от телевизионната кула. Нямам представа къде се намира точно и колко е висока но май бе една от най-високите здания в европа,бе много красиво.
След последният маньовър,самолетът се гмурна в облаците и се озовахме на бетонната писта.
Летището си е летище..само дето нашето в София май е като частна писта спрямо това.Наистина мащабите са … големи.Загледал се бях по време на скучното прелитане над морето от бял пух в брошурата на седалката пред мен.Освен листовката на два езика за инструктаж ако трябва кислород или спасителна жилетка какво да се прави,имаше и някакво списанийце на Луфтханза.Там имаше схема да летището в Мюнхен.Още там във въздуха ми направи впечатление колко ли би трябвало да е голямо.Сега вече в рейсчето което щеше да ни докара до самото летище разбрах колко релно е. Ако ви се играе да позяпате погледнете това:
http://maps.google.com/maps?f=q&hl=en&geocode=&q=airport,munich,germany&sll=48.133559,11.56414&sspn=0.081571,0.351563&ie=UTF8&ll=48.354424,11.79348&spn=0.020305,0.087891&t=k&z=14
Разходете се по картата и до нашето и сравнете..Интересно а? Добре де ..не е толкова огромна разликата,но има нещо друго.Веднага се усеща европа.С всичко около теб вече не се чувстваш добре.Не си на място.Всеки момент имах усещането че някой ще ме хване за ръкавчето и ще ме пита – алоо къде си мислиш че си тръгнал.Нали ни учеха по социалистическо че тука те изяждат само с поглед и върлуват страшни тайни агенти.Явно това е в миналото защото дори страшният служител на чек контрола който се правеше на силно заинтригуван от паспорта ми а явно проверяваше дали не ме издирват някъде не бе вече чек толкова страшен.Може би за това си е и приказката – камъкът си тежи на мястото.Видях и две полицайки.Тук полицаите са посред студен сезон по къс ръкав и са в зелено..Все едно гледам горски. Особено не на място е момента да вмъкна следното.На летището имаше малък павилион за вестници и подобни.Реших да се обадя да кажа че до тука всичко е наред и се сетих че няма как. Бях си купил един бикънект ама нямаше кой да се сети поне да активира роуминга.Е и таз добра.Покрай теб всички плещят на немски,или някакъв език..и само тази бутка за вестници а там един… или циганин или индиец..Хм..пробвам аз – говорите ли английски? Да разбира се,отвръща ми човека.На акъла си мисля.. е от де да се разбира..Аз гордият наследник на бай Ганьо,и един циганин насреща ми на немско летище от де на къде да се разбира,ама събирам аз увереност и питам – фоно карти за телефон.Да,за каква стойност искате? Има за… Абе взех за 10 евро, поблагодарих и тъкмно да се засиля за телефоните и ..викам си,я да видя колко е часът че да не стане пак..ама тука няма да си чуя на Бг името.Опаа 55 мин до следващият полет за Хелзинки.Е,имам време за телефона.Отивам и ..там се почувствах като идиот пред пишеща машина. Инструкция на ..немски.Телефоните умни та чак в излишък само дето аз,човека раглобил и сглобил с двете си леви ръце толкова компютри,една ксантия,и дето се има за можещ и знаещ в света на високите технологии … не мога да се обадя.Оная ми ти телефонна слушалка ми се кара нещо на немски,после открих че като избера на кой си бутон и мога да се обадя в както искам .Е що не каза… Пиша аз заветните +359 и ала бала номера и… Сори пич ама тоя номер не може да бъде избран.Събирам си аз останалите мозъчни клетки в една кесия … тръскам тръскам…барем се излюпи отговор на моя проблем…ама едно голямо нищо. Пак, този път с 00359…. и пак…този номер..Абе този номер е в страна която даже е членка на евро съюза бе машинка нещастна,как така няма да мога да се свържа с милата ми родина..Да ама розовото телефонче ме гледа безучастно и си знае неговата..Не може да се обадите.Брех майка ти да… И то стана време да се качвам на самолета.Ако някой е по-запознат нека да ми каже как тяхната.. тези автомати дето са на летищата и са на т-мобил могат да се ползват с фонокарти,с кредитни карти,със скайп акаунт и с всичко друго ама не са правени за такива като мен..
Ето ме пак на края на самолета, до прозореца.Сега вече ще е забавно.Рулираме по пистата,стюардесите които са вече около 40-те си показват как се ползва спасителната жилетка и т.н..Хм..защо спасителна жилетка? Е ама съм и аз,нали ще бъдем над морето толкова време.Не че ако паднем от 10 000м ще има особено значение за рибите дали ще сме с жилетки или не но стига черногледство.Вече летим. Познатото отпускане на всички вътрешнности след излитането се заменя пак с онова удоволствие да гледаш всичкко от птичи поглед.
И пак … само облаци и тук там леко прокрадване на море.Корабите са интересна гледка от толкова високо.
Приличат на малки ваденки на някоя карта…Красиво е, слънцето пече яко че нали сме над облаците.Аз съм облечен добре,нали все пак заминавам на север..Доспива ми се..
