Saturday, 6-March-2010
част:24 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 24
Лято.. Както и да си говорим лятото е един от най-хубавите макар малко топлички за нас българите сезони. Може би воден от носталгията, това че имам свободно време и естествено възможността да направя един тигел напреки на европа, смело се засилвм към китната ни родина. Казват че колкото повече време изкарваш навън толкова повече всяко едно завръщане те кара да се замисляш над доста неща. Решил и този път да не мисля за нищо, просто да се наслаждавам сядам на мястото си в самолета, чакайки с нетърпение около мен да се ширнат поля и планини и да чуя малко псувни на роден език. Сутринта на Софийското летище се оказа малко студеничка за очакванията ми,но аз като балканджия и човек идващ от скандинавска страна решавам че малко студ няма да ме убие или поне не веднага. Тъй като искам да се придвижа до центъра на столицата ни,първо ми трябват пари. Е казвам си, след както на летище Прага има автоматичен терминал за смяна на пари който обменя поне 8 вида и то на него с големи букви пише че лихвата за услугата е 0%, така и на нашето може да има подобно нещо. Е всъщност нямаше, но за сметка на това има чендж бюро. Засилвам се аз с трепет да си сменя за да имам джобни и да имам за билет до Габрово когато съзирам същата ситуация с… летище Варна – курс купува за едно евро 1.65! Хъх.. бе то че съм сънен малко сънен съм.. ама я пак.. толкова 1.65. Брех, веднага здравият разум ми подсказва че все в града ще намеря банка и ще си оправя нещата. Сменям около 4-5 от европейската валута и с леки съмнения относни правилата и законите в нашата държава се нсочвам към гише информация за да попитам как аджеба моя задник може да се придвижи до централна автогара или както там се казваше. Очаквайки да видя вежлива и приветлива служителка която така да ми се усмихне че цял ден да ми е весело, заставам на гишето. Там лелка на около 50 си сгъва някакви… бланки и активно се прави че пред нея няма никой. Ок.. , аз съм почти два метра и едва ли се забелязвам от тезгяха зад който тя е седнала. Сещам се как на летишето в Хелзинки само като се доближавах с поглед вперен към служителката тя ми се ухили все едно и нося армаган розова вода, и ме попита какво обичам след което ми разясни какво трябва да хвана, къде ще сменя и т.н. за да се запътя към мястото за където съм тръгнал. Е и тук бе така. Заставам, не ме забелязват. След няколко деликатни окашляния и около минута време загубено в стърчене минавам на любезен план Б – извинете, казвам, може ли да попитам нещо? , ми питайе де… Признавам си честно че вече позавръщайки се балканският ми манталитет бе напът да подскаже – абе мога ли да ви е…. ма……, но все пак поевропейчен малко или много аз решавам да не правя подобна грешка и казвам – за центъра какъв автобус мога да хвана?.. Последва около 10 секундна пауза, явно в главата на служителката следваше симулативен превод български на български след което тежко си погледна часовника и заяви – на 20 минути. Супер..екстра,невероятно… на 20 мин от.. кое? Фразата с която ми обясниха че няма да ми дадат повече отговори бе – нали ви казвам, на 20 мин са.. Излизайки отвън освен хладният въздух ме посреща и една циганка продаваща вестници – аде баби да купуваш едно вестник да има за ляп.. Деликатно намекнах че няма да купя и се отправих към стърчащата наблизо табела – там си пишело – тръгва в толкова, на толкова време има и т.н. Брех да му се невиди.
Минава се каквото се минава и един поръждясал очукан оранжев автобус анемично заема място на спирката. Аз се мятам като Винето вътре че знам ли колко му е престоя и започвам да се оглеждам като малко ромче в сладкарница за… това как мога да се сдобия с така ценният билет за транспорт. На прозореца на шофьора който пушеше и бе надул яко чалгата имаше надпис разбира се само на български – Ако нямате билет, ще бъдете глобени еди си колко лева, а ако няма как да закупите искайте от шофьора(или подобно).Отивам да питам колко е билетчето и че искам един, при което видимо недоволният от ранното ставане служител без дори да ме погледне казва-аве няам билети, ша си земеш от центъра нейде.. Така… ми то че ще си купя, ако ми трябва ще.. ама ако се качи контрола? Всичко минава благополучно и се засилвам по пътя за гарата към най-близката банка. Клон на пощенска, сгушен между няколко бутика и едно чендж бюро привлиза вниманието ми и съдейки по надписа – работно време 8:30 – 17:00(за втория час не съм 100% сигурен) заставам с намерение да изчакам около 10-тина мин. Да отворят. Нареждат се няколко човек още. От банката в 8:25 излиза намръщен чичко с табелчица, пазач така да се каже и поставя на пътя пред неянн някакъв знак казващ че две места са само за офиса, при което едно момиче до мен вежливо попита след като идва за нова карта, на кое гише да се нареди – отговора който получи бе повече от изчерпателен – аз не работя в банката! Хъх.. явно тоя човек трябва да попрочете какво пише на табелчицата му и на фирмата в която работи та да му се изясни малко един вид
Става 8:32 и служителките заемат местат си, ние нахълтваме. Пред мен една мацка иска да вкара пари по сметка, като се оказва че има няколко банкноти от евро, от лева и една 100левка. Служителките правят анализ на еврото в гледане, пипа, гледане на скенер и предполагам ако имаха спектрален анализ и ДНК сигурно и тях биха барнали и.. казаха тежката си дума – дайте други, тези са леко закъсани в единия ъгъл и са … смачкани. Ъ?! И се оказва че пък столевката била първа емисия и нямала някаква маркировка и понеже не били сигурни дали не е фалшива.. да дадяла друга.. Така клиентката си изализа видимо „доволна” от офиса и следва ред на един мъж който също има неблагоразумието да има евро в него.Пак проверка, справка и т.н. Тъкмно си викам че и трите гишета работят на пълна пара и няма даже и 5 мин да ми отнеме смяната влиза някаква нбоядисана кака пред чието злато по тялото Нефертити е като циганка от столипиново, и се прасва пред всички на гишето с ключовите думи – ооо муцка как си? При което се започват няколко лафа за това какъв тежък ден чака и двете(клиент и служител), как толкова задачи имат и т.н. и междудругто да барнели едни справки и една вноска. Ок.. значи муцката е важна клечка за това ние плебеите продължаваме да си чакаме за другите две гишета когато ненадейно идвайки моя ред мацето става, и пита колежките си – аз заминавам за кафе и за закуски вие какво ще искате? Еха, ами така и така питаш за мен едно дълго с повечко захар и една баничка ако може, ама от тези витите… Брей че работа. Все пак колежката и която явно решава да остане да поработи малко, ми махва с ръка да отивам при нея. Отново 20 проверки на две банкноти от по 20 евро и … вече шастлив с български пари в джоба се засилвам към заветната автогара. Прибирам се в нас..
От тук насетне мога да описвам и за това как шофьора на междуградския автобус ни окади през целия път, и правеше такива рискови маневри и изпреварвания че ако имах евангелие сигурно щях да съм го прегърнал в молитва, как на магистралата Варна – Шумен правят ремонт и вместо да те пуснат по обиколен път за около 8-9км те са те оставили да се оправяш както можеш и само благодарение на GPS-a се върнах пак на скоростният път, за това как във Варна най-големият трафик от и за Бургас бе прекаран през една изкопана уличка указана с малки табелки само на нашенски, и те пак така сложение че те пращат в една посока а след това няма ни табела, ни кой да питаш(пак благодарение на електронната играчка продължавам да пътувам сравнително комфортно).
Много неща могат да изпиша и този път за това кое ме подразни и кое ми хареса прибирайки се в милата ни родина, но всички си я познаваме и обичаме такава каквато е. Също така може да се извиняваме с това че сме бедна страна и че сме били 500 години под робство но за селянията, простащината, анадолският ни манталитет, хвърлянето на боклуци където ни падне, диващината, тарикатлъците и никога не държащи си сериозно на думата – за това нямаме извинение. Сегаще кажете – ми да де, ама ти щото отиде навън и за това сега така приказваш – не!, това са неща които си дразнят дори и да не мърдаш никъде.
Бих дал отново за пример какво точно виждат чужденците по нашето черноморие или по-точно разговора ми с един представител на чужда тур операторска фирма грижеща се за комфорта на техните гости – хотелите ви нямат и най-малък помен от развитие от това което бе предната година,или по-предната. Не може в хотел който има 4 звезди да имаш неща които хлопат, скърцат, проблем с водата, проблем със стайте и служителите да дигат рамене и да казват какво моежм да направим.Не може да имаш потвърдени резервации а да ти се казва – ами то нещо може да се е объркало. Не може да имаш уговорка с транспортни фирми които закъсняват и след това мънкат че 15-20 мин закъснение на автобуса не е нищо и веднага ще пратели друг… Това е само малка част от нещата които се виждат, но най познато ми стана когато ми каза – ами то аз работя от няколко години в България и вече знам че трябва да настоявам до карай да си получа това което искам и да стане както искам. Това уважаеми читатели няма нищо общо с… парите. Това има общо с нас самите за съжаление..
Не ка да оставим обаче тези премеждия и да хвръкнем обратно на Финалндска земя. Сега е месец Юни и ако и в топла и слънчева България да бе около +37С тук ме посреща слънчево време с вятър и температура около +10С. Супер. Ако не друго поне комари няма да има толкова. За времето откакто съм се прибрал да е имало само около един ден +25С. Сутрените дори до 8 пада. Другото което обаче е коренно различно за разлика от БГ и което виждам за втори път е.. факта че се мръква около един през ноща, като последните два дена се здрачава малко около 2 през ноща и после пак тръгва да изгрява слънцето. Седмица по късно деня лека полека ще започне да намалява , като тук се шегуват че мине ли 27.06 започваме да се придвижваме към есента.
26.06 – това е така нареченият Йоханос ден, или техният трети март. Денят на националният флаг. Какво обаче различава тях от нас. Сега е също така световното по футбол, но това по никакъв начин не се усеща. Няма зяпнати прозорци, надута чалга, и псуващи пияни гласове. Толкова е тихо че муха да пръдне ще я чуете. Истината е че още четвъртъка, един ден преди празника всички къде преди , къде малко след обяд са приключили работа. Основният им мерак е да минат през магазина да се запасят с провизии и да отпрашат към лятната виличка или бунгало някъде покрай езеро. Градовете поупостяват, магазините затварят. Това е далеч от представата ни за празник и свободно време. Тък там някой бар или бирария да има отворена и това е. Нищо друго. Може да има няколко събития, но те са сравнително отдалечени от по-централните части на града – отново, целта е да не се смущават останалите които имат идеята да почиват. Също така тръгват доста от собствениците с каравани.
Краят на този, и почти целия други месец е пълен с почиващи. Обикновено хората тук се нагласят за лятна отпуска юли и август. За това има предварителни подобно на графици, като понякога дори може да видите и цяла фирма да перне кепенците за един месец.
Сватба – просто поради обстоятелствата и малко на късмет се оказах и на едно точно такова събитие. По думите на присъстващите това не е абсолютно типичната финландска сватба, но поне на мен ми даде отново един поглед към нещо тяхно. Избраният ден бе събота. В повечето случаи сватбите са в събота а погребенията в неделя, като за последното няма точно определно че трябва да е така, но за сватбата определено е само събота. Всички са облечени офицялно но което малко ме озадачи бе …. че хем бяха офицялни но хем… сравнително обикновено офицялни. Съдейки по тоалетите за нешите абитюренски балове и за сватбите ни, теи си бяха повече като на коктейл а не като на сватба(което признавам си ми допадна). Какво точно са правили преди да дойдат в църквата не знам, и нямам много представа как се процедира защото ние както и останалите 90 гости чакахме направо вътре. Времето бе леко навъсено и дъждовно но това не попречи на всички да имат приповдигнато до колкото може настроение. Както сме виждали по филмите бащата доведе буулката която бе с типично бяла рокля до половината от пътя от където я пое младоженеца и заедно отидоха пред свещенника, като през целия път бе свирен менделсон на орган. Това си бе истински орган а не музика на запис. Последва около 10 мин слово от страна на свещенослужителя, след което те коленичиха, той слагаше последнователно ръка над главата на единия след това на другия. Ставайки двамата си размениха пръстените, бяха обявени за съпрузи, малко музика и поздравления чрез аплодисменти от страна на гостите и.. това бе. За разлика от нашата страна, ритуала е семпъл и което е по-важното документа от църквата отива директно в общината и от там знаят че Пена Ц и Харалампи Ю. са вече бракувани.
От там насетне младоженците отват някъде да им направят официални снимики от професионален фотограф(като цялата служба и церемония баха заснети чисто от гостите на любителска основа).
Всички останали се отправиха директно към ресторанта където имаше музика на живо, в техния случай банда свиреща рок. Последваха малко отново любителски общи снимки с булката и младоженеца и което малко приличаше на партиен пленум, двамата застават в единия край на залата и в редичка всички минават и ги поздрават един след друг. После двамата щастливи бракувани правят първия танц заедно, след което всички сядат и има малко речи от страна на кумовете, родителите и шаферите. Следващата стъпка е.. хапването. Сега ще кажете – уха тука като се разлетят ония ми ти салати, сервитьори… И пак ще сбъркате. Персонала за 100 човека бе – 4 души. Подредиха на една шведска маса предястието което включваше 3 вида салати, пушена риба и някакво месо от дивеч. Гостите минават един след друг взимат си чинийка, сипват си, взимат си приборите и сядат да ядат. След малко ако искаш минаваш отново. Пиенето е на същия принцип. След 20 мин бива сервирабо основното ястие, като ти си взимаш чинийката от предястието и си се нареждаш за .. основното. Там вече бе някакво задушено месо с картофи, отново два вида риба, и малко сосове, салати и … отново пийване на самообслужване. След около 45-50 мин бе готов десерта, като първо малдоженците си отрязаха торта а след тях се наредиха всички останали – торта, сладкиш, кафенце и коняк. Това бе десерта. След това музика , танци и .. каквото останало. Това което забелязах е че чак към края на вечрта което бе около 2 през ноща имаше малко повечко пияни. Доста от хората които бяха с деца още около 12 си заминаха поздравявайки отново булката и младоженеца. Като цяло всичко бе повече като на рожден ден отколкото на сватба. Това което не видях бе постоянното подвикване – айде за булката тост, да лепят пари по челото на музикантите и да обикалят сервитьори ползвайки запоя на клиентите да отпердашат такива сметки че изтерзнелите на другия ден пиячи да се чудят защо са почти пред бакрут. Другото което бе интересното че всички гости които не бяха от близо като нас си наемат стаи в близкия хотел на собствени разноски както и всички останали разходи на следващата заран за закуска и обяд. Няма такова кино след сватбения ден на следващата сутрин да трябва организаторите на сватбата да мисля за закуска на гостите си, или за следваща покана с ядене. Няма да видите да взимат булката с музика, сандвичи и пиене та целиянквартал да разбере че на Миньо детето става булка.. Сега ще кажете че това е смотано, скучно, или направо студено. Нищо подобно. Сълзи на радост и искреннио пожелания не липсваха. Също разговори за това какво е било, как са се запознали и т.н. По време на „пира” самите младоженци обикаляха по масите сядайки за по няколко лафа с този и онзи от гостите. Съдейки по колите на идващите, и от това което разбрах за повечето това бяха нормално живеещи хора или по-нашето мение малко над средната класа, но никакви скъпо подаръци не бяха направени, а главните неща които биваха давани бяха – картички чекове. Например ако ние сме няколко приятели които се събираме и казваме кой колко иска да даде, след това се пише един чек за еди каква си сума, слага се в плик който бива прикрепен към картичка която се оставя на масата с подаръците. Това за мен е най-удачният вариант защото така хората ще си купят или подберат това което искат и коеот би им било полезно. Което ме подсеща за нещо много хубаво което може спокойно да заимстваме в България – Картичка подарък. Например искате да подарите нещо на някой и влизате в техномаркет да кажем и казвате – искам картичка на стойност 100лв. Те написват че лицето Х има картичка за 100лв. Вие давате на лицето Х тази картичка и с нея той има право да влезе в магазина до два месеца срок да кажем и да си купи нещо на стойност до 100лв с нея или да доплати още 100 ако примерно си е харесал нещо за 200. Подобна е и практиката в Америка, като там можете дори да върнете картичката и да си вземет парите. Ако и това да бе една не толкова типична финландска сватба поне добих представа за това как горе долу се процедира тук…. За това какво друго съм видял и разбрал.. ще споделя.. следващият път
