Friday, 5-March-2010
част:05 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 5
Ето го и първият сняг.Верно повечко прилича на слана.Вътре обаче в къщи е топличко.Явно тукашният тец няма проблеми с абонатите си защото всичо си е топло,уютно и дори не ти минаава през акъла че като се прибереш няма да има ток,вода или топло щото някой серсемин ще е решил че след като през три блока от вас семейство което е в чужбина не е платило амнайсе хиляди лева за парно и за това на тебе ти е спряно парното.Няма такива филми.Как го плащат вероятно скоро ще разбера и ще кажа и колко струва,но това някъде в бъдещето.
Инвалидите.Педполагам се сещате за тези онеправдани хора в българия и техния затворнически живот.Тук по улицата рядко можете да видите не защото ги няма ами може би защото са рядко и защото те също не се разхождат но ако пожелаят да излязат няма да имат проблем.Реших един ден да погледна как ли би се чувствал човек в инвалидна количка ако иска да отиде от нас до магазина.Така първо блока.Тук пвечето блокове са направени партера да е на нивото на улицата.В смисъл асансьорът слиза вие излизате в коридор където е равно.Този коридор излиза на входната врата която е колкото да се разминат двама души и от там сте направо на площадката пред блока.Няма стъпало няма чудо.На едно ниво.Където дизайнера е решил да има стъпалца до тях има неклонена рампичка.Е има и места където няма как да минат като рампите на складовете но там едва ли ще е точно за тях.В институциите е също.Леко,ненатрапчиво но улеснено.За това е и плотовете там не са толкова високо.Хитро а? Продължавам по пътя.Тук от улицата да се качиш на тротоара е като детска игра защото той първо не е на 40 сантиметра от пътя а на не повече от 6-7 ами и е направено навсякъде скосено за да може да се мине,и след това само по пътеката за пешеходци.Това че тя е колкото повечето ни стари пътища между селата,не толкова разбита а широка е едно на ръка.След това кръстовища.Тука отново видях нещо странно.Имят подобно на спящи полицаи като има знакче следват бабуни около 50 метра преди тях и на 20-тина има три бели ивици на земята.Гърбицата не е точно гърбица а едно като плато, скосено в двата края и широко около 2 метра и е.. пешеходна пътека.Не свалят тротоара за да направят пътеката а дигат пътя да е удобно и така карат и шофьорите да намалят.Хитро.Отделно на това където има 4-ри платна за коли 2 в едната и 2 в другата а и не само има островчета.Те са срязани за да може да мине пешеходеца,но за едни такива с павенца на поне 10см височина,оградени с оранжеви колчета със светлоотразители които са по метър.Пулих се за какво им са,ама нали тука пада сняг и определено не ги низненадва като нас всяка година та именно те са за да маркират кое къде е в снега. И така стигаме до магазина пред който са само стълби.Ето хванах ли ви в крачка долни финландци.Знаех си че не може да сте идеални.Да но след около 10-тина крачки усмивката ми минава в гримаса.Подяволите.Там седи леко извита рампичка с голям знак на нея че е за инвалиди.На паркинг колкото този пред метро да речем има 10-тина места за такива коли и то на няколко места пръснати но винаги близо до входа но и целият паркинг да е пълен те никога не са с кола отгоре ако не е на такъв човек.Хм..дали е точно като при нас.Дали има какво да учим още,,,Преценете сами.
Сградите. Както споменах по-горе и тук са панелки.Обаче са санирани.Имат изолация двойна отвън и една отвътре.Нямат да се отварят прозорци да до тях има еднна лента около 40 см като кутийка и тя се отваря.Голяма е колкото прозореца по-вертикал,и колкото и да е странно цял ден може да я оставите отворена и пак няма да е хладно.Някой уминк я е сметнал че топлината на радиатора отдолу ще е достатъчна да подържа топло и същевременно вътре се проветря.Брилянтно.Сега остава да свикна и с нещо друго странно.Навсякъде вратите се отварят като натиснете надолу.Само входните врати на апартамента са две.Външната е само с ключ и няма даже дръжка.На нея има процеп и там се пускат писмата.Няма пощенски кутии.Това го играе разстоянието между двете врати.След нея е другата която се отваря навътре но тя се отваря като натиснеш….нагоре.Да,именно за цялата къща това е единствената врата чиято брава се отваря нагоре?!?! Нямам представа вече защо но е така.
Възрастните хора.Колкото и да се заглеждах из тоя град възрастни толкова не видях може и да съм спал.Странно.Може би като минат 60 ги застрелват,или ги карат в лагер някъде..Шегувам се естествено.Има но някак си по улиците хората са все млади или изглеждат така.Явно не ги гони мерака да работят в ужбина защото тяхната държава не я е еня за тях.Именно обаче колкото възрастни хора да видях те са с едни като колички.Това прилича на голяма проходилка или на две тротинетки една до друга със спирачки и голяма кошница отпред.Няма да се чуди как да се подпира на бастуна и да мъкне чантите човека.Така са си, слагат товара отпред,крачи бодро подпрял се на това чудо и няма проблем.Никой не ги гледа не се смее и не са подиграва.Това им го признавам.Отношението към хората с недъзи,или възрастните.За разлика от нашите изгърбени,уплашени и тъжни възрастни хора тези са като тинейджъри.Усмихнати,бодри и ..изправени.Не видях един прегърбен.Видях които явно склерозата ги е погнала защото им треперят или ръцете или главата но са облечени с дънки, маратонки или с едни якета,панталон и барета.Дори сега в студеното те щъкат като смахнати насам натам и дори е нормална гледка да видиш някой над 70-те с две щеки(тука нали са си северна страна не ползват бастун ами щеки)и по анцунг пердашат насам натам.Карат си колите и не им дреме,както и по странното – колелета.
Силно впечатление ми направи един възрастен господин с бяла брада лула и морска шапка.Беше може би към 80-те но с весел поглед и наперена походка.Може наистина да е бил морски.Аз се загледах в него защото имаше страхотно излъчване,и без да искам явно не прецених че и той ме е забелязал.Усмихна ми се,аз му се усмихнах и си кимнахме.Сега се замислям че искам като остарея един ден да приличам на него.Да бъда изправен,да крача в такова спокойно градче и да не ми пука за нищо.До колкото знам имат подобно на нашият социален патронаж който е грижи за много от старите и болни хора. Има и подобно на старчески дом но за там нямам идея как е и ако ми се отвори шанс с удоволствие бих отишъл да разгледам за да мога да опиша. Мога само да предположа.
Болницата им е като тези дето само по-филмите сме виждали.Чиста,хубава и приветлива.Ходих до там да чукна на дърво да закарам единия колега че го болеше кръста. Струва му 20 евро прегледа че нямаше здравна карта.
Нашите издадени от българската каса важат но само прегледа да ти е безплатен.Ако трябва друго,плащаш си но не е толкова скъпо.На фона на 1 500 евро,мисля че 20 не са нещо. Другото което е, не посмях да снимам но имаше цветя,и мога да кажа че рецепцията на тази болница бе по-красива и приятна от рецепцията на хотела в който спах.Тъжни констатации.Няма изпокъртено,тези мижави лампи и тази миризма на химикали характерни за нашите болници в които ако решиш да отидеш дори само за изследване да видиш дали си още във форма и ще ти се доиска да умреш ако трябва само и само да не влизаш вътре.Раболяяваш се само от външният вид.
Тоалетните са чисти, спретнати и извинявайте ме за прозрението толкова добри че няма да се учудя ако са по-добри и от нашите оепрационни зали в някой отношения. Това ме кара обаче да не се захласвам.Не искам никога да се възползвам от тези условия.Да не дава Господ.
Хазарта е другото което е твърде странно.Във всеки голям магазин, че тука рядко може да видиш като нашите бакалийки има ротативки или от тези в стил лас вегас.Гледаш старо и младо се изправило и щъка да играе.Най-често излизайки през касите тия дребните си монети ги пилеят за такива неща.Дали само тях не знам.За толкова град видях само на едно място игрална зала,и което е .. тя бе пълна.Друго обаче е странно.Полиция виждам толкова рядко че мога да кажа че я няма. Въпреки това не видях да има под 20-тина годишни на тези автомати както и не видях да се взимат цигари от малолетни.Как го правят или аз не гледам нямам поредстава.
За разлика от унас тук няма алкохол навред, ами на специални места в града , аз видах само две пише АЛКО и там има..каквото си искаш.Може би сега е момента да си купя чер хайвер и финландска водка но толкова съм по пиенето че мисля тази работа да я пропусна,но за сведение на пиещите биричката и винцето дето минават за тънкана не е .Около 330мл бира е над евро.Но това с бирата нищо не е на фона на млякото.Дали разказах по-преди колко много неща има в магазините и което е странното за толкова град има толкова огромни магазини чеда се чудиш просто.Та в единия който не гарантирам дали е най-хубавия и евтин но ми харесва като цяло и там има хич да не е поне 40-тина вида мляко.То не бе почти течно кисело с плодове в него,само течно с вкус на плодове,канела,шоколад и каквото се сетите.Почва се от 0% масленост до 30%.Хм.. и нямам идея как го запазват но определено имаше доста масленост в него.Кисели млека като десертчета..ми нека д кажем че 20 крачки бе само щанд с млека.Рибата вече и у нас е всякаква,но тука имаш шанс да си купиш и готова наготвена.Имат едно което е рибно филе на фурна с подправки или пилешки кюфтенца.. Странна работа.
Гадното е че когато не им говориш езика малко зор се разбира какво се продава или какво съдържа и така аз нахендрен от обстоятелствата, в смисъл от типично българският си манталитет си викам да не се мина ще си купя от светлата опаковка дето е млякото че пише 0% масленост и е два литра за 1.98 евро.Ма без пари направо и … това нямаше пиене.Оказа се че това е подобно на цвик.Ужас и падение.Ма то пусто му и чудене и избиране и накрая..
Сега стига толкова за хапване че като нищо почнах да изгладнявам,а на теб драги ми читателю кой знае какво ти е на душицата.За това да подхвана преките си наблюдения дорде са пресни.
Всички знаем пощальоните.Онези мили хора дето ни държат по някаква причина във връзка с околният свят.Та именно тези професионалисти тука са качени на едно колело с дисаги.Определено съзнавам какъв смях ви напушва в момента,но когато видите този господин или госпожа с това колело с 4 дисаги как е зачервил носа,няма да се смеете ами съм сигурен че ще го загледате с интерес.Тъй като съм решил малко да ви разходя насам натам из магазините,нека да кажа за друго което ме озадачи.Има техника или примерно парфюм.Тука разпечатват(ако няма направено)и пробват.Ма дали е ферари или адидас..отварят и миришат и тестват да пръснат тук там.Ако бе в БГ да са го свили най-малкото..От техниката също има изложена такава която можете да пипнете,тествате и т.н.Като казах магазини и тук има нещо подобно като нашите „всичко по лев” само дето не е по лев,но идеята е такава.Магазините са определено с китайски или азиатски стоки и се казват – Хонкг Конг.
Видите ли това лого,то значи сте на правилното място.Верно че това е магазин с мащабите на метро и то в град в който е малко по-голям от Севлиево или Троян например и на всичкото отгоре има още около 3-4 такива,но това няма значение за тях.Тук няма проблем с покупателната способност.Всички които работят или с пенсионери имат достатъчно че като влязат в магазина да напълнят количката.И тук има и малко по-евтини и малко по-скъпи магазини.Те вероятно не се впечатляват особено на тази разлика ама аз воден от българската максима че все спестен лев е спестен,се засилих да обиколя малко нещата.Оказва се че веригата магазини ЛИДЪЛ които ще отворят вероятно врати скоро и в България подобно на БИЛА,са едни от най-евтините за хранителни стоки.И понеже сега се хванах за хранителните стоки а казах че няма повече,само да спомена факта че примерно сладкарски изделия от сорта на торти и големи такива шоколадови рула са си скъпички.Като казвам скъпички са си скъпички.Ако една малка хубава торта в бг е около 8-12лв тука е 18-25 евро а големите над 40-50.Ама май това на мен ми се вижда скъпо така че стига съм захаросвал историята ами да продължа.
Някъде в началото на това повествование бях споменал пътищата.Сега е момента да спомена второ впечатление от друга важна част.Поддръжка на градската мрежа.Случи ми се така че в една от натоварените улици в тясната градска част имаше ремонт на едното платно или това бяха около 300 метра.Та значи тия симпатяги бяха отбили поовината която ремонтираха със знак да семине през другата улица ама знак да ти извади очите че и с лампа дето мига отгоре,а другото платно бе свободно за минаване.Интересното бе че това го правеха в събота.Явно така им дошло на акъла,но докато машината която разораваше и смъкваше на 5-8 см надолу, подобно на нашите които сме виждали асвалта, другарите поогледаха малко и след това бе влязла асвалтовата машина и полагаше настилката.Или казано с думи прости.Аз слизам околл 10 преди обяд и те стигнали с махането на асвалта до половината.Вечерта минавайки към 18:30 по друга причина от там вече видях че колите си минаваха и имаше и маркировка.Вие смятайте как са се справили и какво са правили.Ама какво ви обяснявам.Нали в България си е едно към едно като тук.И пътищата наред и чистотата и най вече ремонта на дупките.Като казах улици да довърша с последно и поредно учудване за моя социалистически акъл.
Индустриалната зона ако така може да се кажее тази част е около града.Та именно там се натъкнах на странен феномен – навсякъде сняг,дори по малките олички такива утъпкани следички а там само мокро но не и замръзнало или заснежено.Хм..после разбрах каква е хавата.До индустриалните сгради има също парно.Да ама за разлика от нашите умници които изкарват тръбите навсякъде отвън и топлят вятъра а после ти пердашат сметки с вписани топлинни загуби тия са ги сложили в специални бетонни шахти под нивото на пътя и така хем тръбите на завед хем пътя не замръзва.И това е път който минава на доста разстояние извън града.
Сега така и така се напътувахме за тази част от впечатленията ми не ка да разкажа за друго.Споменах как сега всички като задължителен учат английски но не казах друго,не защото не исках ами защото не съм го знаел.Тук има официални Суоми и Шведски.Отделно суоми като че ли си има и диалектни форми за някои области.Отделно е задължителен и Английския.Руски имат като избираем който иска да учи.И така не съм виждал още учебници да видим кой какво учи като математика,история и т.н но не е изклщчено да имам мила среща с една начална учителка която знае 6 езика (?!?!) включително и български и тогава ще знам повече.Мога да кажа че тук имат задължително часове по плуване и което дете не се справи,взима повечко часове,специален треньор-учител се занимава с него докато се научи.Отделно имат едни странни такива занимания като примерно да видят как се чувствали големите,и за да имат някакво чувство на сплотяване сега щели да закарат (информацията я знам тъй като колега е тук със семейството си и те имат малко момиченце на около 9-10г) целия клас да спи четвъртък вечер в училище и петък сутрин нямало да бъде учебен ден а ден за почивка и щели да закусват и обядват в училище,да помагат на лелките там д видят как се готвело и в общи линии да се забавляват.Нямат общи чинове а само единични бюрца които са разхвърляни в нещо като несъразмерна форма из стаята.Няма грозни стени и варосани тавани а всичко е в меки топли цветове и окичени детски рисунки по стените.Странна работа ви казвам..
