Friday, 5-March-2010
част:11 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 11
Студ. То не че кой знае какво може да се очаква толкова на север ама поне да бе без вятър. Лека полека започна да се изравнява деня с ноща и това не е толкова лошо.Вече не се чувства човек като къртица. Дори на фона на тези явно нормални минус петнайсе или седемнадесет градуса дори се намират някакви откачени птичета дето са се разпели та чак се дерат. Идилия мила моя майнольо но какво да се прави.Иде пролет там нейде си и по всичко личи че и ние лека полека ще бъдем обхванти от еуфорията на новото пробуждане за нов живот.
Аз съм на път. Верно не много но все пак път. Навън е напекло.Часът е .. добре де някъде около обяд е,и в колоните на стереото звучи приятен рок. Винаги съм смятал че зимата е хубава и красива,особено ако седиш на топло и се кефиш на леда и снега отвън. И сега е точно така.
Ние седим на топличко в колата, пътят е доволно чист и без трафик. Сега остава да кажа и каква е колата…хм..ами и това ще стане но нека първо да разкжа малко за стоматологията и за цените на тази сладка и неизбежна понякога процедура. За мое голямо щастие не съм аз потърпевшият,а една финландка , позната така да се каже. И ако аз имам някакви усмотрения че нас като чужденци могат да ни забършат с някакви безбожни сметки,то викам си тях няма да има кой да ги прекара но явно не съм много прав. И така някъде по-горе обяснявах или поне се опитвах да обесня как се практикува и колко е добре да имаш такава социална карта.”Кела картата колкото и да е без хич,ти дава някакви проценти,и ако имаш тук там бонуси като пациент,или ако плащащ със специална бонус карта няма да ти коства половин апартамент. И така.Тази моя позната ходи за както ние си му казваме една нищо и никаква пломба. В карайна сметка с ДДС и без отстъоките цената бе 340 евро.И така преди да ми се изхилите и да кажете ти нормален ли си ще кажа рабира се че не сле като съм тук, но цената си е цена и дори за тях си е изпитание за джоба.И така тъй като тя е здравно лице,има отстъпки,карти и т.н в крайна сметка платила около 90 евро. Което е доста добро постижение.И така да поясная втората глупост която прочетохте.Първата е цена ако се засилите в частен кабинет а втората е в държавната болница с всички карти и отстъпки. Какво можете обаче да очаквате.Аз малко по-горе се бях изповядал какво е да посетиш тяхна болница но както и тогава така и сега ще кажа че то не бе за мен. Ето обаче че в един прекрасен момент имах нужда да се консултирам за нещо с лекар,което не е толквоа важно за статистиката какъв е лекаря,но да кажа интересната част.Влизам аз ухилен до уши и сложил най-любезната си усмивка ала стил Лъжлив Съби,и се первам на гишето където за моя изненада седи един възпълничек с очила информационен носител и на думите ми – плещите ли ханглийски,отговаря.Ми малко.
Е малко много,казвай сега къде има еди си какъв доктор.Отговора който дойде след около минута мълчание и явно търсене по сивите клетки които вероятно също леко имаха проблем с апетита, бе – ами попитайте в отсрещната част.Ха така,ми сложете един надпис – за балъци,тъпанари,чужденци и Българи попитайте на съседното гише.И така се нагнездвам аз на опашката.Тука малко по-добре.Усмихната женица на около 45 която се оказва не говори английски,което вече малко ме озадачава че или са се наговорили или просто Мърфи пак се опитва да ме напъпли. Вика тя някаква друга и аз пак обяснявам така и така искам да пита за така и така. Хм.. бе до тука добре,ама нямали такъв лекар сега че ако съм искал еди си къде еди си при кой.. Брях.Бива ли така ве моме.Аз тазквози,за това ли си чекнах каалобраните и цинтите да вися като каиш половин час. Е викам си поне до тука дойдох.. нека пак да разгледам.Да се порадвам и аз малко на евро болница.Да видя как е бе да му се невиди.И отново какво да кажа.Подредено,чисто и..тихо. Сякаш съм в морга а не в болница. Има нещо което явно малко ми се е изплъзнало предният път.Това е номера със закачалките.Повечето от вас са били в нашенско заведение и знаят как става номера. Тука още на рецепцията като попиташ те пращат по компютъра на доктора инфо че така и така еди си кой идва,ти сядаш отвън да почакаш и.. ето ти изненадата.Всеки си оставя палтото на закачалка в средата на коридора пред кабинетите.А сега де.Как така..Ей това бе и в частната клиника която аз посетих защото само там се оказа че няма проблем да намериш англо-говорящ лекар,и най-вече да е на работа или да е свободен. И отново закачалката в средата на коридора.Абе ей,таргаши такива. Аз да вляза вътре че да можеете да ми пребъркате джобовете – тази няма да стане. Бай ти Ганьо зор ще го минете така тънко.Седя аз и си мисля,мисля и седя. С всяка изминала минута и пристигащи и заминаващи хора осъзнавам колко нелепо е да седя вече 10 мин и да не си сваля якето от гърба.И не ми свиди за тези 56лв дето броих в един китйакси магазин за него.Свиди ми за това че ще бера студа отвън ако някой го вземе.Ккато и да е.Престрашавам се,телефон и портмоне в мен,якето на закачалката.Имам час за 10.45 , и в 10.46 доктора отваря и смело казва,ред е на г-н Ковачев.Еха.. дори името ми каза правилно. Супер. Леко въодушевен от милото посрещане за малко забравям за якето и за страховете си. Като цяло си поговорихме има няма 19 минути,написа ми човека рецепта и по живо по здраво към касата. Е якенцето си ме чакаше там. Да не повярваш. Това мило новичко парцалче си висеше жано там където бях го оставил. Пътьом за касата реших с трешерещи ръце да поогледна колко ми коства удоволствието. За прегледа рецептата и т.н само 49 евро и то без ддс.А сега.И с ддс 22% леле майко почти 60 евро, и лекарството още 53.. На печелившите честито. Сега разбирам защо казват че тука стандарта е висок.
Сега като за финал с тази лекарска тема да кажа само няколко неща още. Всички в българия ако намерим някой стар аспирин или каквото е там и.. какво правим? Айде у кофата с другият боклук. Е тука малко не е така. Ако го направиш и те хванат че си ти.. Айде глоба, и то не малка. Знам че веротноста да те хваната е малка,но явно самите финландци са малко коне с капаци защото и през акъла не им минава да мятат дето искат ами чинно и под строй дето се вика ги връщат в аптеката. От там в зоната за унищожение и т.н.
Аз като разправях един ден как по телевизията са давали за един български язовир където имало ползвани спринцовки и разни лекарства те ме погледнаха с ужас и казаха – възможно ли е това? Охо..мили ми финландчета – всичко е възможно. Колкото от вас са идвали на почивка в България знаят.Това ме навежда на мисълта за една реклама за Слънчев бряг за лятото,която е за 420 евро за 10 дена „ол инклузив” дето се вика. Което малко ме озадачи но карай да върви.
Все още сме на път. Или по точно аз съм шофьора. За тези няколко месеца ми се отдаде случая да покарам малко една служебна тойота пикап,модел около 92. Едно пежо 309 около 91-ва модел, един фиат стило модел 2006 и един ситроен С4. Всички сте наясно аз на кого съм привърженик но ще се опитам да опиша малко всичките от тях,но ще започна със ситроена.
Дизел с почти 140 конски сили двигател, автоматична трансмисия, пълен ел пакет без люк на покрива и кожен салон. Това е краткото обяснение на ситуацията. Какво е дългото ли? Ами как искате дълго обяснение за кола която не е дълга. Е това в кръга на нещата. Когато получих предложението да шофирам, бях малко скептичен.
Дизел,автоматик.. как пък не. Винаги има нещо интересно в този момент когато скептицизма ти се заменя с очарование. Оказа се че първо колата не е от малкомощните дизелчета и ще ми се отдаде възможност да покарам автоматик с лостчета на волана за преключване на скоростите. Повечето от вас каращи или карали този модел на ситроен вероятно или го харесват или го ненавиждат.Мисля че няма междинно положение. Въпреки това аз все още имам малко смесени чувства към това чудо на инженерната мисъл. Толкова голяма и празна арматура. Защо бе драги ми инженери.Има място да си спретнете барплот а няма едни хубави скрити жапки,но да не се заяждаме като и за тясната задница и малкият багажник. Знам че сега всички имащи модела и харесващи го ще се опитат да ме опровергаят. Е съжелявам приятели ама за толкова масивна и голяма предница и толкова място пред щофьора, задницата е смешно малка. Комфорта е определено на добро ниво и сравнена с останалите три претендента има моето челно място. Стартирането на двигателя е плавно и нежно.Почти няма как да разберете че се намирате в дизел. Въпреки че се заяждам с „дизайна” не мога да не скрия колко бях приятно изненадан когато видях тези дръжки във вратите с хидравлика. Това се сетих когато се качих пак в стилото и се хванах за дръжката над вратата. При стилото е просто една пружина връщаща дръжката горе,при тойотата липсва изобщо а пежото е ..подобно на стилото – пружинка и толкова. Тук това връщане е толкова плавно и мазно както обичат да се изразяват кварталните експерти понякога,че чак да ти е драго да си играеш. Е аз няма как да си играя че уж гледам пътя. Двигателят има мощност и дори може би на моменти малко в излишък. Шегувам се разбира се, това не е V12 че да има ттози прблем. Въпреки това че е автоматик, задавайки на компютъра режим на смяна на предавките – икономичен,просто се наслаждавате на полета. И тъй като тука ограничението на скороста е 80 км, аз слагам темпомата на 83 и се кефя. Стереото е приятно, а и това управление от волана е разкошно. Сега малко с умиление си спомням за моята вишнева ксантийка която също имаше такова управление от волана,и бе от годините на пежото и тойотата но.. съвсем друг клас и суответно возия. Разход на гориво около 4.2 на сто.Нафта. Обороти около 1 200.Тази кола не върви ами се носи над пътя.
С един резервоар и такова каране повече от 800 км без зареждане са детска игра. Да но аз не съм на 60 че да се кефя на факта че няма да ръчкам лоста постоянно. Я да минем в ръчен режим. Колкото и да ми се иска да е като ферари усещането с тези педалчета, е подобно но двигателя е далеч ако и да има доста добра динамика.Ето че навлизаме в област с много резки и къси завои.А сега да видим. Няколко побутвания на знака минус карат двигателя да влезе почти в 3 000 оборота. Това се отразява на разхода но и на усещането. Въпреки че това е дизел и няма нужда от настъпване до тенекията е приятно да усетиш това динамично усилие във вртните си жили. Колата е повече от стабилна и еластична. Минавам отново на автоматик. Има нещо много странно като усещане за сетивата когато карате кола с такова сменяне на предавките. Въпреки това аз бих продължил да се кефя повече на нормалното „ръчкане” с лоста. Интересното за мен бе че като повечето френски дизели усещате тягата около двете хиляди оборота, и малко над тях което не пречи да имате добро управление и доволно голям въртящ момент на разположение. Само се замислих дали няма да е добре да бъде автоматик с шест предавки,но това е от компетенцията на завода производител. За тези 80 (за съжаление километра) мога да кажа че нямам идея за цялостното поведение на пътя на колата,но определено усещането е приятно и за сравнително среден клас кола,тя е пълна с доста изненади. Вива ситроен.
Стило – това стилно италианско зверче с 1.4 литров 90 коня двигател има цели 6 скорости. Д а кажеем че те са кратки и няма май файда от повечето е пресилено. Както трябва и да се очаква за кола от този клас народни избранници, и тя не се различава особено с нещо – твърда возия,характерно за повечето с къса база и само 3 врати, много твърди седалки, и флегматично утопление. Иначе като за почти 1 100 кг желязо, се ускорява добре,ако 11 секунди е постижение но от толкова двигателче-толкова.Вероятно баткото от АБАРТ би бил малко по добре но да не се засилвам толкова. Като цяло искам само да кажа че от всички изброени коли,най ме учуди карбураторната тоойота пикап. Тази стара , тук там ръждясала машина не ни предаде нито веднъж, и се оказа че имаше сравнително добро парно,ако и понякога да се налагаше да стържем леда отвътре и отвън. Сега разбирам какво се казва твърда возия и какво се казва непрентциозна машина. Истински работен кон. Верен и икономичен,до колкокто 10 на сто градско може да е тънко за джоба ви.
Е както споменах, започнах този разказ за едно пътуване. Това пътуване бе до съседният на 100км и вече толкова коментииран град Турку. Бяхме се засилили за там, тъй като познатите на които е колата искаха да разгледат ИКЕА. Това е магазин за оборудване , и обзавежждане което е около 4 пъти по-голям от Старозагорското МЕТРО. До тука – хубаво.Влизаш,гледаш.Има си информационни места, стикерчета с номера и цени, промоции.. всичко като нормалне мгазин. Обаче. Ако и да е една от най-популярните вериги магазини не мога д акажа че разнообразието и качеството са на особено голямо ниво.Сега гледайки вариантите на обзавежддане виждам как за толкова години така и хората не намериха нищо революционно ново. Отново теченията на 30-те,60-те и т.н властват. Сега за разлика от преди се налага модата на по-застреляните цветове,матраци,ламинати и най-новото, всичко в стил инокс. Толкова сиво и безжизнено. Гледайки щандовете с разни канапета и дивани за по 1 200 евро си мисля колко сме далеч. Имаме прекрасни майстори и качествен материал.Разбирай дървен. Нямам идея защо не можем да се наложим на евро пазара със стил и качество,но съм сигурен че ако се стегнем малко и можем да им дадем хубав урок. И ето че дойде и следващото разочарование. Харесате си примерно както те, мивка с шкафче, няколко етажерки и шкафче с огледало за над мивката.На изложените по щандовете експонати има номера. Коя зона и кой стилаж са.Ти отиваш , сам товариш на количката и изнасяш.Няма като при нас да цуфне усмихнат служител и да каже – да помогна с нещо. Оказа се че тези стоки са били там,ама някой решил че трябва да се преместят малко и това да не се отрази на документацията. Ама че идиотщина. И така ние загубихме около 40 мин,защото се оказа че първо е зор да намериш служител който да ти помогне и да ти обясни, после да намери информация кой за последно е правил нещо и какво и накрая да се сдобиеш с това което ти трябва.
Аз така и още не мога да свикна с това да няма в повечето кафенета и ресторантчета(малки) сервитьор и човек който да ти донесе, да ти даде информация в магазините и т.н. В този огромен магазин се нагледах на жени който мъкнеха какви ли не големи кашони за вкъщи. Това не го разбирам все още.Жените да мъкнат и пазаруват големи и тежки неща а мъжете или да ги няма или да вървят с ръце в джобове. Но какво ме засяга това, да се оправят както намерят за добре, а аз и без това ще оставя малко материал да има и за друг път..
