Saturday, 6-March-2010
част:18 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 18
„Имало едно време” – нямам идея защо винаги приказките започват така. Сякаш приказките няма как да са в сегашно време. Именно като казвам сегашно и време в едно и също изречение нека да си кажем и за времето. Сега е тридесети септември и вярвате или не темперарутите са не повече от 10 градуса през деня а по новините казаха че в лапландия е паднал първият сняг. Те ти циганско лято, те ти къпане в море. Всъщност цигани итука си има достатъчно ма лято като гледам ще има догодина. Гледайки как всичко вече се е обагрило в нежните полутонове на есента ме навява едно мрачно чувство. За студ, за тъмнина и за… зима. Което от своя страна ме подсеща за един друг тънък момент – казармата. Знам че в сегашно време тя е само за кадровите военослужещи но така да се каже аз също за лошо(то там няма кой знае колко добро) съм минал през нея и сега се подсетих. Януари, клетва, студ и къси дрешки щото тия мързели така и не ми намериха подходящи дрехи за цялата служба и в шинела изглеждах като де Гол облякъл детски шлифер но това е тема на съвсем друг разговор.
Подхващам темата за войнаклъка защото ако си спомняте нейде из началото бях писал за това как тук все още има служба и ако не искаш да се чанчиш има и вариант – отработваш безплатно в някой социален дом, училище или каквото е там 12 месеца.
Странно или не аз се озовах на… клетва.Е не моята за щастие. За това позволете ми да ви опиша как стоят тука нещата.
Поделенията нямат гъмки имена като полк на еди си кой, или на каква си бригада. Просто на входа им има малка спретната караулка с камери отпред и един военен дето блее наред. Добре де ако трябва да съм сериозен има име но то е - Тренировъчна база Хелзинки нещо си. По пътя към нея минахме покрай няколко сухи докове на който имаше всякакви плавателни съдове и което бе странното нямаше 5 метра бетонна ограда, нямаше въоръжени до зъби войници готови да ти пуснат един откос само защото си дръзнал да погледнеш няколко нацапани с цветни карета лодки. Навсякъде трева окосена ниско и повече приличаща на игрище за голф а не на казармено стопанство. Влизайки през вратата която само може да се нарече врата защото няма ограда в буквалния смисъл на думата ами една бариерка насред пътя и толкова. Отстрани може да си прешляпаш ама както ти дойде. Малко страховете ми бяха че няма да ме пуснат защото първо съм с камера, второ съм чужденец и трето.. ама ептен не се вписвам в представите за рус скандинавец, понеже който ме е виждал знае че аз съм силно червенокос …
И така никой не се засили да ни проверява или каквото и да било. На брошурката която пристига до роднините на новобранеца има деня и часа когато започва всичко, описание на програмата как ще протече всичко, описание къде е мястото за хапване , карта на нещата разрешени за разглеждане и т.н. Влизайки ни посреща момче в униформа и показва къде да паркираш. Нямам идея как се бяха организирали ама имаше няколко войника които посрещат колите и разделят – ти тука, ти там.. и няма блъскане , няма майка му.. де да паркирам и що тоя селянин е спрял еди си къде. Войниците бяха около 800. Колко са били колите и народа дошъл да ги види нямам идея.. но всичко си бе подредено. Тълпата решила да мине през барчето си чакаше на опашка, всеки си разговаряше с някому.. абе.. бе доста .. спокойно и весело по моему. След това строиха всички на плаца.. което прилича на огромен стадион ама без асфалт. Сещам се за ШЗО Плевен. Сигурно колкото асфалт има на тоя плац ще барнат поне половината от пътищата до селата с него.. но да не се отплесвам. Строяват си ги като нашите – бригади и команди. Това което няма да видите толкова в България е… жените командири. Имаже няколко сержантки които отговаряха за част от ротите.. странно. Отделно имаше и .. момичета в ротите. Тук единствено разбрах че няма задължително изискване момичетата да ходят наборници като в Израел примерно, и те са там по свое желание. Сега изникна въпроса как ходят на баня.. но за това малко по късно.
Строиха тия новобранци, дойде духовата музика посвириха малко, после някакъв чичка около 1.55 с униформа на морските сили се напъва да бъде оригинален около 10 мин, ръкопляскане.. аз разбира се не се засилих.. защото така и не разбрах за какво говореше, ама съдейки по отегчените физиономии на тези около мен явно не е бил много оригинален в „шоуто” си. Отново духовата музика за да посрещнат знамето. Последва нещо което малко… бе като молитва защото всички си свалиха шапките, след това бе клетвата като всички войници вдигнаха наполовина дясната си ръка като само показалеца и средния пръст допрени плътно един до друг стърчаха нагоре а другите пръсти свити като в юмрук. Малко странно тази поза ми напомняше училище. Нали се сещате ако искате да кажете нещо в час как се вдигаше ръка.. Е те подобно. Декламират след диктора и накрая казаха нещо което аз си го превеждам по интуиция като – заклех се. Нищо чак специално но бе някак сантиментално да видиш как родителите обърсват по една сълзичка от лицето дори и татковците. Тук е мястото да се запитам колко безмислена напаст са военните. Съжелявам ако сред четящите има военни но за толкова време от военни и войни нищо хубаво не е прокопсало. Но да продължим с обиколката. Следва изнасяне на знамето, и парад марш. Около пътя се нареждат роднини, близки, медии и случайно изтърсили се там като мен . Минава духовата музика, началкника на базата зад него знаменосците и след това ротите.
Как е облечен войника – кадровите имат два вида униформи . Официална която в зависимост от рода войски е и в различен цвят. Тук видях само морските които бяха с черни сака , панталони – черни , черни чепици , и бели шапки. Само по златните копчета , златната кокарда и лентичките на ръкавите можете да отгатнете чина. За кадровите военнослужещи които са от ранга сержат, командир-сержант имат малко по светъл камуфлаж, едни странни кубинки с бели като качулчици покривала отгоре им, черни барети , и едни метални планки на синджир като табелки на кучешка колиба , и бели ръкавици. Новобранците си бяха с нормален камуфлаж, кубинки без толкове и определено приличащи на шушлекови а не на кожени, и шапки – пак камуфлажни с козирка и черни ръкавици. За разлика от нас камуфлажите им нямаха пагони. Добра идея. Вместо това вида войски се виждаше от едни закачени с тези закопчалки тип котешко езиче на ръкавите между рамото и лакътя и също там може да има и знавие ако войника има такова. Ако видите със свалено яке то тогава е като риза , отново на същите места са видовете войски но тук има и на крайчеца на яката още едни , като званието е на предният ляв джоб на ризата. Толкова. И пак без пагон.
Оръжията – е то от далеч си се виждаше че това си е чист.. калашников. Верно малко модифициран, но типичната руска бойна машина. Войниците имат като нас зачислено оръжие но.. за разлика от нашите казарми има едно ама много положително нещо – условията. Верно супа-яхнията която ядохме там заедно с черния хляб едва ли ше предполага войниците да станат 100 кила, но не е и зле.
Санитарен възел – чисти тоалетни. Вътре са баните и тоалетните. Разделени са с прегради от пластмаса и алумин като малки кабинки,като душовете са пак като кабинки но с едно мушамяно покривалце на релса отпред. Спалните са разделени в стаи като във всяка стая има по 6 вишки. Същите двойни легла като нашите но.. в пъти по добри и без тези глупави рамки че да се чудят хората по 2 метра като мен как да спят сгънати на 20. Метални шкафчета като работническите в който си седят подредени дрехите и раницата. Не е като нашета мешка а си е.. раница. Типична. Аз все още се чудя какво правеха тия нашите армейски командири с толкова много „бойна готовност” в раниците. Нали помните че всеки влизащ в казармата трябваше да оставя в една раница за „бойна готовност” сапун, бръсначки, чорапи и т.н. та питам се след като няма храна вътре тоест няма какво да се развали а всяка година караха всеки влизащ да купува и обзавежда.. че аджеба за 4-5 години то егати скалада трябва да е… но всичко е вече зад гърба ми и да не го мислим толкова. Та така де.. те си имат раници. Оръжията седят…. отпред пред спалното. В коридора в който има място да се разминат 4 човека едновременно седин един като пожарен шкаф на стената в който седят заключени пушкалата. Патрони и муниции няма, както няма и каски. Няма манерки и подобно. Те е взимат само при учение. Аз май пропуснах да кажа че за прането си има специален отдел дето си се грижи, има си перално помещение да си переш твоите неща, топла вода има по всяко време , вътре в сградата е с парно и като вентилационно климатична система.. абе .. както трябва да е. Какво е в бойното поделение не мога да кажа защото там едва и ще отидем скоро и аз и не мисля че вече там ще ме пуснат но и толквоа стига.
Службата като казах и преди е разделена на два периода – месец за обучение, клетва , още две седмици в същото поделение и после по специалности. Всеки декларира какви войски иска да бъде. След това по време на обучението имаш тестове – за стрелба, за бягане, и т.н. който ти носят точки. Ако си с повечко такива заминаваш в часта която си си избрал, ако не .. където имат нужда от човек. Хубаво/лошо така са си го измислили.
Сещайки се за новите неща така мимоходом искамд а спомена една информация от новините. Става дума за една нова система въведена за първи път в страната и намираща са в съседен град в библиотеката това е система за .. търсене и каталогизиране. Нека преди това само да спомена незначителният факт че всеки град има страница на обюината и през нея можете да влезете в страницата на библиотеката , като пък съответната библиотечна страница има онлайн търсачка в която можете да си проверите дадено зъглавие има ли го или не в нея. Тази новата система е подобрена до степен че взимайки книга или търсейки, копютъра ви показва какви книги още е издал същият, колко от тях има в наличност в същата библиотека, колко книги на същата тематика можете да намерите и колко са налични и какви книги още са взели хората които са наели тази. Полезна идейка все пак.
Всички караме коли или поне повечето от нас. Едно нещо обаче тук ме смая меко казано. Най-малкото заради факта какво аз се опитах да направя по легален път. И така на моята кола аз се бях опитал да сложа чисто и просто две направени на PVC фолио декоративни ленти който изглеждаха като татуировки. И така направих на компютър симулацията и с тях отидох в кат да попитам как стоят нещата да си платя както е по закон. Е ниският мазен полковник още малко бе готов да ми се накара и да ме арестува след като аз простичко попитах след като не е надпис а само малък стилистичен елемент защо трябва да регистрирам търговско лого с патент… и той ме изгони. Е патента струва 1000лв и регистрирането на логото е .. нашълно безмислено но това България е страната на абсурда така че да кажа как е тук. С това проблем няма. Изискването е само да нямате на стъклата лепенки. Ако са лепенки с комерсиална цел например – ВиК Спиридонов АД и т.н. си се плаща мисля 100 евро и си ги слагате. За такива лентички, окраски и подобни ама никой не ви търси сметка, както и дръжте се да не паднете какъв цвят е колата. И така имали сте зелен москвич ама нещо поръждясъл и сте решили да му ударите един кит и да го барнете червен. Никакъв проблем. По документи си остава зелен. След като номера на рамата и на двигателя си отговарят никой няма да ви каже и копче. Дори полицията да ви спре и да види талона който тук не е точно талон а малко по различен документ, няма да ви покъста от глоби или въпроси… вие какво работите.. проблем с това НЯМА. Както и за това дали колата ще ви е с преливащ цвят или ще е половината зелена половината червена. Ако обаче протектора на гумите не е в нормата .. жална ви майка. Принципа е че технически колата трябва да е ок , а ако щете и златно с розово си боядисайте колата.. ваша си работа. Двигателите официално могат да се увеличават по мощност без да плащате горница или да си имате проблем със застрахователите до 20%. Нагоре вече.. става малко по нелегалния начин ама пак няма да ви задирят или да пуснат бюлетин че трябва да бъдете арестуван или съден. Просто на задължителният тест за изгорели газове нямате шанс да минете ако сте си тунинговали яко колата, но там пък правят друг номер или слагат вата в ауспуха , или го откачат на половина или … абе мамят си . Тук понеже няма такова нещо като – абе ето ти 50лв и документите удари ми един печат. Минава си като поп.. но пък никой не ляга под колата да гледа дали няма някой клапан или разскачена тръба, демек малко си затварят очите а останалите пък и послъгват. Двигатели може да се заменят стига да са произведени от същата марка кола и да са поставяни на същият модел. Например ако имате лада 1600 и решите да и смените двигателя с нов от лада 1600 само си добавяте към талона на колата и документа че на дата еди си коя сте закупили от еди си кой мотор с номер еди си кой. Толкова. За това понякога и малко странни мотори се появяват в купетата като например 3.0 лада с двигател то БМВ.. Дали имате техен си технотест мисля че да.. но за разлика от нашият няма да ви се скъсат нервите да минете през там или да си оправите документите. Фирма тук се открива за…10 мин. Ако искате малка от сорта на ET, става за 10 мин.. Ако искате корпоративна за около час. В данъчното да си декларирате доход и т.н. коства не повече от 5 мин. Регистрация на кола – за по малко от 3 часа ви стига да сте минали навсякъде. И то не за друго ами ако има хора може да почакате малко, и също и факта че нито едно от нещата няма да е в една и съща сграда.
Сега се сещам пак за банковата система – имам две сметки едната в евро и едната в лева в експрес банк. Защо не питайте нямам логичен отговор. И така воден пт принципа да съм в крак с времето аз си пуснах АКТИВНО, забележете банкиране , като си мислех – трябва да платя някъде, само вписвам сметката и газ. Да ама не. Първо трябва да подам декларация в която описвам коя е сметката и защо трябва да ми е в групата на бенефициентите, второ както в моя случай трябва да извадя пълномощно на човека който искам да има достъп до сметките ми, то да е заверено пред нотариус и изрично да пише номерата на сметките , изрично да са вписани дословни сметките и дословно какво има да прави стях. След това в банката попълвам нов формуляр пак с подпис на двамата че така и така лицето еди си кое има право да се разпорежд със сметка ноемр и номер.. и като за капак се оказва че от сметката ми в евро не мога да прехвърлям в левовата и обратно. Мога да отида на място в банката да кажа че аз съм титуляр и да покажа карти и документи и да наредя транзакция.. ефектно нали.. Какво мога да направя тук – имам няколко кода за достъп и за нареждане на транзакция – влизам си в системата, посочвам сметка където и да е по света дето ще се прехвърлят пари, потвърждавам и вида валута в която искам да пристигнат и толкова. Прекалено сложно нали Е сега остава да ви смая отново защото веднъж ми се наложи да пратя пари до сметка а нямах компютър под ръка, обадих се по телефона на служебен номер, казах – така и така аз съм лицето със сметка еди си коя , ЕГН(тукашният им аналог) и искамда прехвърля в сметка еди си коя. Ония тряк трак – готово.. Интересно нали? Нищо че имат само 2 меганита интернет за граждани на цена от 36 евро на месец.
Сега нека да спомена малко по сериозно за друго. Доста запитвания получих на лични съобщения , мейлии т.н. как може да се дойде тук. Ами най-лесното е със самолетен билет. Кацнали тук имате 10 дена в които ако ще пребивавате дълго трябва да се регистрирате в полицията, и т.н майстрати. Това е като раздел към полицията. От там получавате ЕГН.Техен си вариант. Подавате трудовия си договор и адреса на който ще живеете. Таксата е 40 евро. След това се регистрирате в КЕЛА. Това е тяхното ной. От там ще получите местната здравно осигурителна карта. За да я имате обаче трябва да имате непрекъснато плащане тоест работодателят ви да е платил поне три вноски на ваше име и с един формуляр + копие от договора ще получите своята за период на договора. Ако е по малко от 3 месечен дори и не се напъвайте да кандидатствате. Следващото е ВЕРО. Знам че звучи смешно но това е тяхното данъчно. Там попълвате информация каквъ доход очаквате за годината. Там ще ви изчислят колко ще ви е процента и с тази карта , въсщност лист хартия с информация за процента работодателят ви ще знае какво да превежда и т.н. Следваща стъпка е създаване ан банкова сметка. Сега веселата част – момиче което е финландка и е работила в българия прави опит в няколко банки да си открие сметка за да си превежда там част от парите и за да не плаща скъпите трансфери на виза картата си.. и в 4 различни банки и е било… отказано защото не била български гражданин. Ха честито. На вас тук ви трябват 5 мин и.. абсолютни никаква инвестиция. Безплатно откриване на сметка, безплатно издаване на виза карта и безплатно активиране на електронно банкиране което описах по-горе. Дори да не внесете на момента и един евро цент си получавате сметката. Като личен съвет мога да кажа че е хубаво да си извадите това важи за всяка страна на евро съюза документи Е104 и Е301 тези кито декларират че имате социални вноски и трудов стаж. Така в случай на безработица можете да кандидатствате в местните структури за обещетения в случай на безработица. В страните от ЕС имат разични имена на социалните служби за това изисквайте документите да са надписани „ да послужи пред… име на службата в суответната страна” и да са или на езика на страната или на английски. Повярвайте само то ползва ще ви е. За тук мога само да добавя че принципа е следният – ако искате да имате работа трябва на интервюто(ако сте на територията вече на Финландия) да кажете и постоянен адрес където живеете,но за да наемете квартира трябва да покажете трудов договор. Яко нали? Или трябва да намерите някой местен който да я наеме или гарантира за вас или човека даващ квартира да не е местен. И в двата случая нямате много шансове. 90% от случаите изискването е за говорене на местният език. Ако сте лекар, адвокат , учител тук заплатите започват от 2400 евро на месец но отново трябва.. езика, а за лекарите изискването е и да минат през нещо като легализиране на дипломата и после сте вие хората.
Надявм се да ви е харесало… очаквайте продължение..
“Някъде между сериите”
И така това малко няколко междуредие ще бъде пуснато главно във форума на ситроен защото така или иначе касае .. ситроенаджиите.
Вярвате или не аз се засилих и се регистрирах единият от явно доста сайтове на мераклиите и почитателите на френската марка във финландия. Оказва се има два като по главни сайта но като представителни се считат : http://www.citroenkerho.fi/ и http://2cv.fi/. Имат си като подраздели със форум където може да обменят мисли и идеи. И така в календара им видях че на 22 в 18.30 има среща на мераклиите в ABC AURA.И така да кажа че ABC са верига бензиностанции към които има супермаркет, пицерия, барче и какво ли оше не. Големи са кажи речи колкото.. средна БИЛА и на повечето междуградски има места за паркиране на тирове където и да преспят. Място бол. И така верен на принципа важно е участието.. а и воден от леко идейното - добре си дошъл на срещата.. Всъщност това добре си дошъл дойде в лицето на един от хората пишещи във форума. Той бе така любезен да ми каже къде е календара и че ще имат там сбирка. Е… за хубаво или лошо аз се изтърсих със фиата на приятелката ми. Паркинг голям така че нямаше да бие на очи.. а и както казах по важна е .. идеята.
И така взех си едно безалкохолно и взех да се оглеждам като циганин в бижутериен магазин. Странна работа. Няма шумна компания, няма надписани якета, или папки или какъвто и да било признак да издаде че там има сбирка или каквото се казва. В единия край на тази столова.. щото тука така или иначе всяко заведение от сорта прилича на ученически стол с тия табли и сухо обзавеждане, има като малка заличка с летящи врати,леко отворена и известна група говореща с разни кашончета около тях. Е викам си на фона на … един GS, един BX , едно пикасо на което имаше странна смешна лепенка явно член на клуб и три ксантии други ситроени на камара… не видях.. уф как пропуснах.. един зетко. Толкова. Хората вътре бяха не повече от… 10-12 човека и на вратата с един тежкарски и кажи речи строг поглед ме посрещна някакъв чичка около 60 годишен с изражение нещо средно между директор на начално училище за вагабонти(нищо лично към колегата ползващ тоя ник) и автобусен шофьор. Е аз нали съм нашенец, стигнал вече там(щото заради самата идея бих цели 120км в едната посока) питам най-весело:Някой да говори английски. Тука вече се изтъпанва един закръглен образ който има около 130кг видима маса.. с очила и катинарче. Малко - отвръща. През акъла ми минава веднага гениалната идея че май съм попаднал не където трябва но с периферен кос поглед съглеждам няколко моделчета и книги посветени на любимата марка. И така завързва се разговор. Оказа се че тоя господин е един кажи речи от съставителите на форума който може да бъде посетен в наши дни. Клубът им реално съществува от 2001 когато са стартирали и инициативата за някакво сдружение в мрежата на MSN. От тогава доста неща са се променили и в днешно време членовете са доста внушителна група. Какво не знаем за тях - имат си членски внос около 35 евро на година. Какво организират с тия пари нямам идея, но продават и шапки, тениски и други сувенири с емблемата на марката и надпис на клуба. Съществуват от около 2-3 години ако съм разбрал правилно като легитимна организация.. и то не че някой ги е задължил ами искали не знам си какво да бъдело законно и да можели да продават и не знам си що от името на клуба. Това не е толкова интересната работа. От всички 10 човека само този юнак който даже не благоволи и да се представи по име , ако и аз да го направих, както и русото подобие на хер Флик с който разговарях малко по-късно.. останалите.. активно се правеха че не съществувам. До колкото схванах с моите малки познания по езика и от това какво колегата преведе.. опсъждали някаква кола пусната за продан някъде си. Бяха донесли сума ти моделчета, списания и книжки както и малко лепенки които копираха синята стара емнблема на марката и бе явно нещо като малко спретнато битаче. Пиха по едно кафе, поприказваха и както се бяха в 18:30 така в 20.30.. всички си тръгнаха..
Аз разбирасе похвалих нашият форум и клубът ни, раздадох малко визитки на които ми имаше телефона и най вече нашата страница но дали някой ще се заинтересова от нещо.. божа работа.
Същият любезен финландец с който си поприказвахме ми разясни че освен ежедневната ксаричка има и 2 броя 2CV от 72 и 69 и явно бе горд от факта. По стар от самият ситроен клуб е този на почитателите на 2CV който датира от края на 80-те. Обясни малко с подробнисти за срещата в Чехия и бе силно озадачен от факта че чешките домакини ако и да имат стари марки като шкода и татра така и не са се засилили да им покажат нещо историческо и музеи сякаш се срамуват от историята си. Като даде пример дори иза нас че освен един Слънчев бряг и малко плажове нищо друго не е познато за тях. ТЪжна работа но е факт. С думите : абсолютно съм сигурен че и вашата държава има много повече интересни неща от едни плажове.. аз нямаше какво да кажа.. То като се почне от това приключени да те спре полицаи, да се загубиш из милите ни осеяни с дупки пътища или да те окрадат на някоя бензиностанция.. то от това къде по екстремен туризъм.. но са прави. За нас.. почти няма информация.. Аз се опитах да нахвърлям какво още би било интересно на хората посетили страната ни.. но да се върнем на колите.
Почти всяка група си има собствена мини общност като почитатели на DS,BX, Xantia и т.н. Единия който явно бе с няколко фирми караше ксантия v6 актива с ръчни скорости и искренно се кефеше на колата, че освен нея имал CX и още един 2CV. Другият мълчалив от към английски но явно разбиращ го.. екземпляр пък си внесъл два SM-a. Единия за каране и един за .. части. Надявам се рано или късно да имам възможността да ги видя и на живо. Какво мога да кажа за тях - от всичките най младия..явно бях аз. Хора на около 40-65 години, между които и една лелка страшен почитател на BX.
Също като при нас си имат “свои” доверени хора и места за поправка на ситроен особено на по-старите модели защото и те си признават че в тяхното AMK само претуват нещата и в повечето случаи .. по добре да не влизаш там. Между участниците в групата имаше един монтьор.. всъщност собственик на сервиз но също така и активен монтьор, и един който пък има магазин за авточасти. Колегата с който говорех така и не разбрах с какво се занимава но .. определно бе доста далеч от.. автомобилният бизнес. Видимо за повечето това е като някаква страст.Хоби и още нещо. Начина по който се кефеха като малки деца на иначе верно добрите модели в мащаб 1:18 .. Можехте да прочетете колко са почитатели на марката. И така ядейки понички и шморцащи кафе.. се заформи явно групичка за някакъв технически разговор но ние с моя събеседник бяхме стигнали до кажи речи малко историческо политическата информация.. та за това не мога да ви обясня с каквъ точно проблемсе занимаваха или по-скоро дикутираха.. но интересното бе че възрстният представител на социалистическата буржоазия , който ме посрещна в началото извади един лаптоп с емблемата на ситроен залепена на него.. и взе че пусна някакви кипчета за ксантия.
Тук може би някой от колегите може да даде идея…защото аз се опитвах да водя разговор а не да блея по киното но когато събеседника ми се зае малко по-усрдно да разговаря и да се уточняват кой какво моделче ще повлече към къщи, се загледах какво точно бе клипчето. Явно бе на немски, и бе супер инетерсно.Сякаш това бе филмче предназначено за сервизно обучение. Дават например схема на радиаторчето на парното - на чер фон бяла схема като чертеж.. и след това на неутрален фон има подредени разглобени частите.. естествено всичко е ново а не свалено от стара кола и пръснато на вестник. ПОсле камерата бе в купето където показваха на почти голо купе без тапицерия и т.н. как се поставя радиаторчето и какво е оеобеното.. ПОдобно бе и показване на съединителя, на това какви са номерациите на компютъра, как се четат грешки, подробности относно датчиците за температура и т.н. по двигателя бяха демонстрирани на един непоставен двигател който бе на станок и когато се показваше схема кадъра спираше и с кръгче се ограждаше датчика и т.н. За мен това бе първият такъв подобно на хеинс видео материал.. но така и не посмях да кажа: бре той много яко и аз без да искам имам една 4гб флашка , та що не ми го свалите там.. Надявам се някога на малко по-късне етап да знам за какво точно става дума и как може да се сдобием с него..
Като хора мога да кажа че за разлика от младият идиот с BMW 320 който едва не ме отнесе челно на пътя за натам където скороста бе ограничена на 50 .. а той летеше като Мико Хирвонен косо през завоите , тези.. бяха като повечето почитатели на марката и в БГ - спокойни и улегнали.Е не всички.. ама повечето
Няколко са също така и групите които са с мерак за .. засилване на сърцето на колата. По голямата част от правещите тунинг се опитват да подобряват ксара VTS и сродните. Базата е добра, и няма нужда от чак много инвестиции. Така поне ми описаха моите домакини нещата.. Вече за хидравличните машинки там не е за всеки .. и за това само хард ентусиастите се залавят да барникат.. но тях може би ще имам шанса да срещна малко по-нататък.
Какво разбрах от тази сравнително кратка среща. Тези европейски представители са далече от нас. Студени и затворени. Рядко дори се здрависват и .. определно само човешкото любопитство и поне малко пътуване в чужбина могат да ги накарат да поговорят с вас. Иначе.. вие за тях не съществувате. Така е не само заради мен.. така са устроени. За повече от 8-9 месеца тук мога да ви кажа че са отговорни, държат на обещанието си.. но.. няма тази спонтанност характерна за нас. Знам как ние бихме ги посрещнали или някой от тях който се навие да присъства на наша среща. Нямаме тази студеност, скованост или.. ако не друго винаги умеем да посрещаме. Ако не друго. Това последното се отанся за всички българи.
Следващото което ще се радвам да опиш е евентуалната ми среща с човек за който турбинирането е като да мяткаш близалка пред малко дете.. с две думи.. за него е мания.. а още “по-лошото” е че е фен на марката. Това се надявам да се случи до две седмици и тогава да мога да разкажа какво би накарало един ентусиаст да вложи време и пари в разработката на турбинирано BX комби и AX-че на което зорлем са опивали като не става добре с голямо турбo… да нахакат още по-голямо..
Но за това следващият път
