Saturday, 6-March-2010
част:19 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 19
Честита годишнина както се казва. Всъщност интересното е че от всички които ме познават само двама се сетиха да ми честитят едната година Дали е много или малко една година е спорен въпрос но ето ме все още тук. За да н стане блуткава темата с празнописие нека минем на съществената част а сандвичи и питиета след това.
Времето отново започна да е типично северно. Вярвате или не минаха почти два месеца без да видим.. слънце. Отново всичко е сиво и мрачно а като казвам мрачно това е абсолютната истина. Съмва се като хората в 9:00 и в 16:15 е вече тъмно все едно е късно вечрта и е време за лягане. Сняг все още няма и не се знае дали ше има. По думи на местни хора преди около 12-14 години по това време е имало вече около метър сняг а сега има само.. влага. Като споменах сняг се сещам за нещо любопитно. Трактор и колчета - сега пак някой там от дъното на залата ще се провикне „и какво общо има това с темата”. Спокойно – има. Става дума за това че най накрая видях машината която поставя малки около 1 метър оранжеви, със светлоотразителна лента колчета.Това са маркери къде е пътя и особено къде има бордюри, островчета и т.н. за да може когато снегорините захапят снега да няма изкъртено, почупено и т.н. Напролет които стават се прибират за следващата зима, а които са размазани, почупени или липсват биват заменени. Именно трактора е забавен защото отзад има закачен огромен кош пълен с тези пластмаси и едно метално шило прави отвор и след това в отвора бива набит кола. Разстоянието между маркерите зависи къде се намира пътя – ако е в града само на по важните места където има какво да бъде одарено а извън на около 100м едно от друго. Някак си споменавайки път, нощ и отразяване се сещам пак за тия разделителни линии. На доста от местата където е била сложена в началото на пролетта маркировката седи все едно че сега е поставена. На много от шосетата е била поставена преди 2-3 години ама пак не можете да я различите от нова. Има нещо странно приятно да караш по широк път, който е маркиран отвсякъде и най вече с тия колчета около него. Значи има навсякъде и за всичко и което чак дразни всички са на видимо място, няма някой обрасъл с шубраци и зад него полицай който усмихвайки се да изкокне в последният момент пред вас с думите – колега защо не видяхте знака. Спомням си за това заради един приятел от Севлиево (Милко за тебе говоря) който като карахме близо до тях каза – внимавай че тука има знак СТОП. Къде бре викам аз.. Е там между клоните на дървото.. и верно ако се загледаш май има нещо червено из вътре. Тук приятели няма такова нещо. Нито изневиделица изскачащ полицай със слънчоглед нито скрити или безмислени знаци.
Зимата никога не ги изненадва и ако помня правилно преди около месец бе застудяло около нулата и малко под нея.Всички отдавна са минали на зимни гуми защото тука каже ли се – от 1-ви ноември всички обуват зимните.Няма ама нямам , аз съм печен и мога да карам с летните и т.н. Всички гуми са с шипове за лед – задължително! , и малко в средата на месеца можете да бъдете спрян за проверка на.. гумите. А грайфера е малък или още по-лошо сте с летните прас 400 евро.
Та всъщност цялото буквословене бе за прелюдия към изказването ми че ако и да бе без сняг но малко под нулата видях на централният път да минава кмион ръсещ сол с химикали.Или само химикали това не мога да съм сигурен но идеята е че навсякъде в тая равнина има лек бриз който подледява пътя и може да имате неприятното усещане по някое време че колата нещо не се движи в правилната посока. А някъде около нашите геогравски ширини се сещам че и малко сняг да падне никой не му дреме и когато той замръзне за основа и на него натрупа всички биват изненадани.. сякаш сме част от Кипър и сняг виждаме веднъж на 50 години.
Разказвайки за лед още леко посинелият ми задник подсказва друго едно преживяване. Може би хората от Варна и София са ходили да се попързялят с кънки на ледените парзалки.. ама аз да си призная честно за последно на кънки съм се кечвал на летни с ролки и то когато съм бил на.. 10. Опита бе повече от успешен и успях да се изтърся само 3 пъти. Какво обаче успя да ми грабне вниманието между тези няколко опита да придам нова форма на задните си части – тук започват да приучват децата от .. 4-5 годишни. Много е забавно да видите малчогана с каска и бутащ една щайга. Да така явно по лесно се учат. Една празна каса от лимонада обърната на една страна и оня щастлив се подпрял на нея и се пързаля. Видях и вече 6-7 годишни деца да се прързалят с такъв кеф и хъс. Нищо чудно че хокея им е един от любимите спортове. За милата ни родина вече нямам спомен кое е национален спорт – чупене на нос в бар или 100гр със салата, но тук лапетиите зимата са на пързалките със стиковете а лятото търчат пак с тия стикове но вече шайбата е заменена с топче. Гледах пързаляшите се и май от нека да кажем малко по-големите май само аз бях от тези дето не знаят какво изобщо търсят на тия чупигъзици.
Доста често битува мнението че те са затворени хора и не особено контактни. Има нещо вярно и това дори и аз съм го забелязал не веднъж но в сауната и на ледената пързалка явно са особено приказливи защото можете да видите грушички да врътнат няколко кръгчета и после да седнат да си похортуват свойски. За тези вече 13 месеца пребиваване разбрах че всъщност ако и да са сковани и малко студени , почти по нищо не се различават толкова. Те също обичат да скатаят малко – това поне ми направи впечатление от няколкото седящи и пушещи подпрени на лопатите пътни строители, дремещият валякчия и ред места където не си дават особено зор. Също обичат след работа да спрат и да пийнат по бира с приятелите. Обичат да изкоментират ако са мъже дупетата на преминаващите колоездачки, а жените не са ама ни най-малко безкомпромисни в усмихването пред колежките си и след това която се махне да я обсъдят зад гърба и. Което ги различава от нас е че нямат… тая импулсивност на срещите. Ако сте вече добри познати с тях има вероятност жените плахо да ви прегърнат в знак на поздрав но това е леко и абсолютно сдържано и е вид.. любезност. Мъжете винаги се сдрависват от разстояние. При първа среща или ако има непознати – само леко ръкостискане и представяне, толкова.
Има обаче нещо друго интересно – ако сте поканени някъде на празненство,рожден ден и т.н. можете да видите как новодошлите дори без да ви познават започват да говорят така сякаш вчера сте се разделили или например работите заедно. Ако сте обаче чужденец като мен не очаквайте подобно отношение. Тое пряко и дословно запазено само за.. тях си. Отначало бях на мнение че ако знаете техният език тогава много врати ще бъдат отворени, те ще ви се мятат по врата и всичко ще е задружно и весело. Мечтайте си Истината е че повечето от тях ако ид аим говорите на роден език все ще са недоверчиви поне докато ви опознаят. Не че след това можете да разчитате много на същите отношения като нашите но поне леда няма да е толкова голям. Както съм споменавял някъде и преди, пътувалите по света са по-отворени така да се каже за чужденци и с радост се включват в разговор. Любопитни са не по малко от нас но за разлика от нас няма директни въпроси един след друг а малко по-заобиколни,но в общи линии с определена насочесност – женен/омъжена ли си, деца, от къде си.. и т.н. Това което няма никога обаче да видите е някой да пита – колко взимаш? Ако по някаква причина сте тук дали по работа или на екскурзия нещата които трябва да се суобразявате са – това че са любезни не значи че умират за вас, никога не питайте за заплата, пари или колко пари струва къщата, колата и т.н. Не се престаравайте да хвалите колко хубава е къщата или апартамента където сте поканени – едно : много е приятно и уютно тук, или – харесва ми как е направено всичко е достатъчно.
Като стана дума за къщи и покани сега ми позволета да ви разкажа за … „Тих бял Дунав..” Всички се сещаме за този поотшумял и популярен рефрен, или „Многая лета”. Нищо интересно янма в това но когато тези думи се запеят от около 80-годишна бабка която си е типичен финландец се чувствате странно. Това бе всъщност една приказлива двойка 80 годишни пенсионери който имат хъса едва ли не да обиколят целият свят на един дъх. Те както и останалите хора в стаята са.. почитатели на страната ни. Домакина ни е финландец който не зне и грам дума български освен – мерси, която не е и българска но има къща с басейн на нашето черноморие. Как се озовах там не е толкова интересно, защото произлиза от една русо-причинна следствена връзка която има дълбоки корени с боровите гори в тази страна. И така всичките тия симпатяги около 14 човека са от град Пори. Съдейки по описанията, ако вземете повечето градове в тази не малка страна те са подобни на нашите шопи. Не че имат кой знае каквъ диалект – тези с диалектите са доста по на север. Просто те са от типа хора който се съмняват във всичко. Ако на масата сложите чаша най-хубаво вино и печена мръвка дето само от миризмата ще ви накара душицата ви да запее те пак ше кажат – да бе да.. , ама вие сигурни ли сте че това е вино, че е хубаво и че това месо е точно изпчечено. С две думи – тотално недоверчиви. Това са и едни от най-трудните клиенти навсякъде по света и ако уважаеми приятели имате или работите в заведение по черноморието и чуете Porissa което значи че са от Пори.. имайте винаги едно на ум ;)
Идеята на тази малка Порисонска ложа бе че те искаха да си организират за пореден път ходене лятото до България. Аз гледайки ги как се обясняват и как имаха даже и дневен ред на обсъждане се замислих как ние познати се организираме за ходене някъде. След около 10 мин тел разговор следва въпроса – кой ще вземе бирата и кой яденето. Тук няма така. Организираната среща бе за за 19:00. Аз вече знаеки как стоят нещата с тия бях заедно с човека чрез който бяхме поканени на мястото 5 мин по рано и в рамките на няма и 10 мин се изсипаха почти всички. Тук в тази страна май имат швейцарски манталитет – каже ли се среща в 10:00 знайте че всички в 10:01 ще бъдат на линия. Само ако е рожден ден между приятели или градинско парти, ама че смотана дума нека да кажем забава тогав аможете да очаквате хора да дойдат и 15-20 мин по-късно. Та тези си поприказваха за плетки дето има една приказка , пиха кафенце и айде на дневния ред. Къде да отседнат, как да пътуват кое е интересното и какво може да се види. Аз продължавах да оглеждам любопитно тази весела пенсионерска двойка. Тези хора са идвали в страната ни в продължение на 30 години. Разказваха с веселие как преди да падне желязната завеса посланника няколко пъти им е отказвал виза. Спомниха си и как са нощували в Хасково и как там са яли печено и са ходили на екскурзия с някакви веселяци от нашето туристическо дружество. Всеки един от тези хора имаше мисл спомен за страната ни но всички с малко разочарование казваха че сега всичко е променено и е по-зле. Стах ги било да пътуват в страната ни както преди. Тъжно нали. Всички те въпреки че са от областа на вечно недоволните финландци, всички те имаще възможност да отидат в Испания, Франция и къде ли не истински се радваха че пак могат да отидат до нашето черноморие. Едината леля бе около 58 годишна има няма метър и шесдесет около 70кг която с истински плам разказа какво обичала да яде в страната ни..и разбира се обърка имената на няколко яденета но това не е важното. Странното е че дори искат да се съберат някой ден да опитат да готвят наши рецепти. Едно от малкото неща които не осъзнават но и аз не им изясних е че тука нямат нашата чубрица, сушените ни подправки.Ако и да имат турски йогърт дето прилича на данонска мешаница или кофичките от 200г с усмихната мома и надпис българско кисело мляко пак няма да докарат нашият таратор. Много неща не може. Но те са шастливи дори от факта че ще опитат.
Днес е слънчев ден. Да не повярва човек. Отвън е на кристали и дори без пещерска. Малко време остава преди коледа. Всичко живо се щура да орасява, и да пазарува.Магазините обявяват вече отстъпките -20,30,60%. В тази последна за тази година глава искам да пожелая на всички весело посрещане на новата година и приятно изкарване на всички празници този месец!
