Saturday, 6-March-2010
част:22 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 22
Сняг и слънчево време.. ех.. На пук на студеното все още време дори птичките се опитват вече да пропяват и хич не им дреме че от толкова напъване може да хванат пневмония от студения въздух. Лека полека си се усеща че пролетта не е толквоа далеч. Дори и деня започна отново да нараства, с което мерака за топло време и повечко настроение се засилва още повече. Въпреки това все още всичко е замръзнало и дори морето което тук е солено е замръзнало. Много е странно усещането в ясен слънчев ден да седиш почти в средата на залива до мярката указваща морски път и да гледаш към къщичките на брега. Тъй като все още е зима ледът който сковава водата е повече от метър и хората имащи лятни вилички на тези островчета по крайбрежието ходят до тях … с кола по леда. Е всъщност все още ползваеми са няколко пътя и повечето избягват да ходят с колите за да не пропаднат в изтъняващият лед.Има няма и половин месец и тогава всички ще чакат пролетния сезон когато водата ще е в течно агрегатно състояние и те ще могат отново да обиколят с лодките. Докато вървях по леда и гледах красивите маи къщички по крайбрежието някак си типично по български реших да задам глупавия въпрос към спътниците ми – добре де, като по толкова месеци някои от собствениците не ходят до тези къщички, не се ли страхуват че ще бъдат разбити.
О!, това почти не се случва зимата ми казаха, а за лятото трявба да имаш лодка и специално да се засилиш.. с такива намерения така че … Не че не се е случвало но е рядкост. Хм! Те ми разправят ама аз някак си малко ми е странно да повярвам. Но тук са странни хора. Докато ние имаме странния навик особено в малките селца и градчета особено лятно време да се съберем вечерта да одумаме съседите,политиката или последната сапунк по телевизията тия при първа възможност и .. гледат да се заврът някъде надалече, в гората, в такива колибки.. и да не видят никой. Може би това част от нашата представа за тях като студен народ.Пестеливи са и на приказки. Спомням си как учителката ми по фински поне няколко пъти наблегна – ако искате някаквъ разговор никога не задавайте въпрос на който може да бъде отговорено с „да”, „не”, „малко” или „добре”. Просто защото те ще гледат само така да отговарят. Също така манията за свещите. Някъде по-напред в разказите си бях споменал че вечер, при всеки повод и т.н. има горящи свещи – малки, големи, тумбести, плоски… всякакви. Отначало това ми се струваше романтично, някак си приятно разтоварващо.. но вярвате или не в един момент просто писва. Колкото и да е хубава сауната.. и тя. Много характерно е да чуете израза – Елате ни на гости, ще хапнем на свещи, ще поприказваме и сауна. Абе хубаво , хубаво.. ама аз мога да си разговарям и без да седя и да се потя на 80 градуса като прасе във фурна.
Може би от тази мания за сауна с по една биричка в ръка, и после няколко сайдъра след нея е довело до толкова масовото продаване на алкохол-метри в магазините. Това е всъщност електронен дрегер, да се самоконтролирате колко сте на градус и дали да седнете зад волана. Пият братята и то доста.. но има един много интересен факт. Поинтересувах се аджеба как седят нещата от гледна точка на катастрофи и на водачи употребили алкохол.Оказва се че и тук има.. доста фрапиращи случаи но катастрофите първо са доста по-малко като брой спрямо нашите и второ броят на тежките инциденти причинени от употреба на алкохол са в пъти по-малки от нашите. Мерките са сериозни, глобите също и за това.. малко са изкушените да опитат да седнат зад волана почерпени. Което ме навежда отово на мисълта за.. гробищата.
Казвам това защото на мои познати почина близък приятел. Разбирасе аз го бях виждал само няколко пъти но бе готин човек, тенекеджия и бивш рали състезател. Та ако и да живеят в малко селце нито цялото село се е изсипало на погребение, нито оплакващите бабички дето са на всяко гърне меродия и т.н. истории познати ни от наши събития. И в тази гледна точка тук са някак си.. сковани и студени. Няма разлепени некролози на всеки стълб или почти цялата къща да е завита в черен плат щото някой е починал. Тъжно е но е част от живота. Просто хората които са познавали човека и го уважават пращат на семейството като съболезнователни специални картички и накрая с оставен телефон ако могат с нещо да помогнат. След това церемония в църквата и.. полагане в земята.. Толкова. Но това отново ме навежда на мисълта за това как изглеждат нашите и как техните гробища. Дори затрупани под снега правите редици, ниската земя и само големите около метър широки и 40-50см високи плочи напомнят за това кои е там. Винаги са близо до църквата и цялото е оградено с каменен зид. Което ме подсеща за това какъв панаир е в повечето от нашите, и което е по трагичното каква кал, купчини пръст и купчини боклуци е пълно. Всъшност като че ли това реално отразява какви сме самите ние като общество.
Но стига с това черногледство, нека да се върнем пак на снега, леда и.. ПИЛЬКИ. А сега оплетохте ли си езика да го кажете. Това драги ми читателю-рибар е точно риболов в пробита на леда дупка със свредел и едни много малки въдички. Казаха ми няколкото типа риба които ловят но аз така и не ги запомних че бяха пак с „китайски” имена. Което ме озадачи обаче бе че обикаляйки по леда из залива намерихме доста такива отвори в леда и около тях.. изхвърлена риба? Питам защо толкова риба е вадена и просто оставена на снега да замръзне, отговора бе – ми защото е кофти риба, няма вкус и има доста костици.. За това те смятат че е смотана и като я хванат.. пляс на снега. Ей това.. ама никък не го разбрах, което пък не попречи на един от групата да си извади найлоново сакче и да каже – мен не ми пречи за супа става а и котарака ще и се зарадва.. А така де… както се казва всеки луд с номера си. Малко по-късно и аз опитах по залез слънце да поседя на една дупка с надеждата че поне един рибок ще извадя ама за почти два часа.. освен студ.. друго нищо не хванах.
Ако трябва да се върнем пак на темата за леда, то може би заслужава да се спомене и една любопитна новина която бе от преди няколко дена. Иде реч за това как два от фериботите, това са кораби около 150метра движещи се между Швеция и Финландия замръзнали в морето и чакаха да отиде финландски ледоразбивач защото шведските които са по-близо не успели да се справят. Оказа се е имало малко вятър който сковал толквоа бързо морето че тези кораби „запецнали” така да се каже близо до бреговете на Швеция. Ледът бил с дебелина 1,2 метра над водата и само 8-11 метра под нея…
Като така и така разказвам за студ, доста от вас предполагам се чудят как тия като все още дори и дървени къщи правят си изолират че да подържат топло. Сега ще ви кажа. Също така странно или не тук панелното строителство не е умряло ама изобщо. Почти в централната част на града се строи блок.Панелен. Първо бе изравнен терена след което с машина бяха набити в земята бетонни колони които са има няма поне 10метра да не и повече. След това на земята бе „постлан” някакъв гумен килим и върху него насипан чакъл и трошляк.Беше отлята подобно на плоча и от там насетне сглобени мазите и приземния етаж, след което започнаха да докарват панели които биват сглобявани като лего. Панелите са около 25см като външните са с около 5см залепен изолационен материал подобен на студопор. След това когато блока е построен ще бъдат поставени минерална вата и върху нея гипсови плоскости или син, подобно на ползвания и в БГ фибран но с дебелина поне 20мм и от там отново с подобно на гипсо картонени плоскости. Доста чества практипа е когато се прави дървена къща е да се слона стената само отвън летви, между тях минерална вата, върху нея дебел ама наистина дебел картон около 15мм , след него намазнена черна хартия и отгоре и декоративни дъски. Това дава възможност на сградата да „диша” и я предпазва от мухъл и влага. А така и така съм започнал да разправям за строителство нека да ви разкажа малко за още нещо което видях лично как бе направено. Къщата е от средата на 50те години и семейството в нея решава да сложи подово отопление и да си направи сауна(каква изненада), тоалетна и баня в мазето. За целта целият стар под бе изкъртен и изкопано ниво около 40см надолу. След това се поставя бяло платнище което прилича на огромна бяла и дебела марля. Целта на това е да се предотврати прекият контакт на последващото запълване с чакъл(баластра) с пръста под и около него.Така този насип няма с влагата и времето да се „впие” в почвата под него. След това бе сменена канализацията като старите цементови тръби бяха изкъртени и бе прокарана нова PVC инсталация, като също така бяха проикарани и ртъбите за топла и студена вода. Е тук вече е интересния момент който поне за мен бе любопитен. Тръбите всъщност представляват дебел около 15мм външен и 12мм вътрешен диаметър пластмасов.. маркуч. Той от своя страна бе поставен с подобни на кабелните маркучи (тези тип оребрен) който сме виждали като цвета бе син за студената и червен за топлата вода. На местата от където централно ще се вземе вода те влизаха в месингово тяло и бяха пристягани на щуцер с гайки, като този блок бе заболтен на стената. Електричарите прокараха абсолютно глатки тръбички около 15мм в диаметър и стена около 1,5мм, което пък ми подсказа че и тук както в БГ понякога организацията е .. под всякаква критика. Минават ВиК и слагат едните сериозни тръби за канализацията, после минават тия от друго ВиК да сложат тръбите за водата после пак електричарите и .. става една камара тръба връз тръба… като сценария е - ми те обещали днес ама нялало как , вероятно щели да дойдат утре или в петък.. Но това на страна, да се върнем към изграждането. И така те решили вече какво и как, тогава следва насипване до определено ниво с баластрата и върху нея два слоя по 50мм от изолацинен материал подобен на фибрана който има така направени кантове че да се защите един за друг да не се мести.Ъглите се фугират с пяна, и преди тя да се постави се слага една излоационна лента която е дебела около 5мм и е широка около 20см Тя слуда предпази наливаният в последствие бетон да не се докосва пряко до стените. Следва металната рамка която ще бъде вътре в бетона, и която бива задържана така да се каже в средата на бетонната плоча благодарение на малки черни кръгли „пети”. Отгоре биват поставени тръбите на подовото отопление което е изцяло с вода не с ток и реотани и накрая следва заливането с бетон, който бил.. по няккава модерна технология но това вече не можаха да ми го обяснят точно..или по-точно каква е тая технология. Стари блокове също видях как се санират. Сваля се цялата външна фасада, слага се дебел лист от вата който е пресован и панела седи твърд с дебелина поне 8-10см който се закрепва за фасадата с дълги болтове и върху него се изгражда мрежа върху която се измазва и после се боядисва. ООказва се че това не е скъпа технология а давала доста добър процент на термо излоация.
Стачка. Може би много от вас се питат в такива времена кой има смелост да стачкува, но тук бе предното нещо което ме изуми. Всички шофьори като се почне от работещите като таксиджии, автобусни, комунални, по пристанищата и т.н. са членове на .. транспортният синдикат който решил че сега е момента за увеличаване на заплатите и съдейки от ситуацията поискаха от правителството да се съгласи че при съкращение на служител фирмата трябва да заплати еднократно обезщетение в размер на 12 месечни заплати и вдигане на заплатите с 8%. Това донякъде идва в отговор на идеята на правителството да пуснат в парламента за гласуване вдигане на пенсионната възраст за мъжете от 63 на 65 години и в последствие вдигане на 67. Тов се дължи на факта че подрастващото поколение е недостатъчно от към брой специалисти след дори 5-8 години.. напрактика ще има криза за.. професионални работници. Тъй като преговорите се оказали не много сполучливи, за това в рамките на една седмица всеки един от браншовете – първо автобусните шофьори, после всички останали по един ден прекуснаха работа. Това особено за пристанищата доведе до сериозни загуби за това отново са на масата за преговори. Разбира се последва и неминуем съкращение на определнеи места и част от хората загубиха местата си но според синдикалните лидери това било допустима жертва за каузата..
Тук за разлика от БГ синдикатите имат голямо влияние и за разлика пак от БГ ако си член на синдиката (в бранша в който си) повече от една година и си плащал ленски внос, имаш право след това ако бъдеш уволнонен или останеш без работа да получаваш първо от социалните обещетение безработица и след това 90% от последната ти заплата за период не по-голям от 12 месеца от синдикатите. Дали това е добре.. преценете си сами до следващото писмо …
