Friday, 5-March-2010
част:13 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 13
Камиони. Всякакви и на всякъде. Няма предполагам човек от нас да не е виждал скандинавска машина с техните големи предпазни тръби отпред. Това е уж защита срещу лосове. Все пак не е удачно да удряте това голямо животно защото първо тежи доста , колкото крава до колкото разбирам и второ защото глобата е около 10 000 евро ако се докаже че сте имали възможността да предотвратите това. За камион който е около 20 тона при 80км/ч едва ли е възможно да спре за 20 метра. По интересното за мен като човек обичащ всичко с двигател и колела е факта че тук е нещо нормално да видите бордови нормален камион и на него да е закачено ремарке за прицеп което на подвижната част където нормално се съчленява с влекача има поставен колесар и е като нормално ремарке. Нямам идея как така се движат като дължината им е повече от 25м но явно тука е разрешено. Дори видях два пъти камион с две ремаркета нормални. Е напред е лесно ама как маневрира на заден тоя вече си остава за мен пълна загадка.
И така от големите играчки се сещам за раят за децата. Магазина за играчки. Но тук ще разкажа къде загубих не само 20 мин от времето си но и част от детските си мечти. Това бе в един от големиите молове или шопинг центрове където едва не получих сърдечна криза от .. кеф. Единият магазин – павилион бе за фотографско оборудване но другият бе за принадлежности, части и модели с радио управление. Като се започне от коли които са около 8 см с дистанциооно разбира се до самолети с размер около 2 метра. Невероятно изживяване. Е то и цените не бяха много народни, например един хеликоптер с размер на витлото около метър и десет бе около 1 100 евро ама цената на кефа … си заслужаваше. Както можете и да предполож ите из магазина най-малките ‘деца’ които се разкарваха бяха около 18-19 годишни, както и мъже на по 40-50. Това хоби има подръжници и тук но като че ли не е чак толкова разпространено. Моиже би радио любителите и радио-ориентирането има повечко подръжници но няма значение. Знам че един ден ако набера смелост и кураж да дам 300 евро бих си купил или самолет и хеликоптер да си начесвам от време на време крастата. Това може би в кръга на шегата но си мисля разбира се колко много неща които имахме и бяха хубави като кръжоците в училище сега лиспват по една или друга причина за съжбаление. А това бе едно от нещата които караха децата да бъдат в училище. Уви парите и шанса май не са много на страната на училищната ни система.
Като казах магазини с удоволствие мога да ви съобщя че дори и да са европейци и на тези хорица битаците не са им чужди. Е нямат цял град като нас ама в по-малките а и не само градчета има такива мероприятия всеки съботен преди обед. Като артикули и идеи няма кой знае каквъ избор ама можете да видите характерното камионче с хотдог и наденички, парцалки, сергийки със сувенирчета. Не е толкова лошо а и както и в българия и тук това се ползва като повод да се видиш с приятели и познати ей така на разходка. За разлика от нашите обаче, след тези колкото и да е странно не остават тонове боклуци по пътя.
Като казах път,сега разбирам колко трудно е тука да ги изненада зимата. Има няма едната вечер падна малко сняг.Не повече от 2см. И по улиците и малките и големите плъзнаха трактори, тракторчета , камиончета и камионища. Всичко разрива и чисти. Така и не видях до сега ако и да имаше малко и много сняг, навяло и изоставено. Дори бе почти стопен снега единия ден предната седмица че бе има няма около 4 градуса над нулата и тогава пак камионите бяха по пътя. Разриваха .. кишата. Как пусто не ги изненадва зимата, как имат пари и организация за всичко. Ей на това не мога да намеря свестен отговор. Всъщност имам ама не ми харесва.
Гледах около 5 мин чакайки един чичка как си играеше да обикаля градинката в един парк с такова едно тракторче и се сетих как всеки гледа да спортува по един или друг начин. За това искат да е разринато и чисто. Най-характерните неща са набиващите се на очи колкоездачи и пешеходци с щеки. За колоездачите няма зима и лято и за това съм разказал ама единия ден бе около осем отвън, верно слънчево ама си бе заледено и снежно и видях една баба на поне 75 с черните цайси ухилена и на .. колело. Ей на това му се вика ентусиазъм. МОже да се е надрусала с препарати да и е топло и да забрави за артрита ама поне имаше смелост да яхне колело в това време. Другото са тези пешеходци с щеки. Тук е разпространено все едно карате ски да се подпирате на щеките ама да вървите. Без ски. Това ми бе обяснено че раздвижвало и горната част на тялото и било много полезно. Е аз още смятам че изглежда малко странно и тъпо но това си е мой проблем обвързан с нашите представи за живота и спорта или каквото е там.
Нямам спомен дали разказвах за библиотеките ама нека сега пак да се повторя. Влизайки в тази тиха осветена сграда няма как да си помислите че се намирате в селската баня. Хубаво и подредено място са и което е впечатляващо приятно имат традиционна литература на.. Български. Това че имат безплатен интеренет,и копирни услуги едно на ръка. Че ако ви трябва книга само чукват на компютъра и айде ифото е пред вас, е второ и е толкова вече характерно дори за нашите но поне третата част нямам спомен да съм виждал при нас. Това е системата с баркодове и възможността да си взимате книги без да питате никой. Как става? Влизате и си харесвате раздел. После гепите избраната книга и отивате до едно малко терминалче където има компютър и баркод четец. Поставяте в компютъра вашата читателска карта която е голяма и на вид като кредитна карта. Той ви идентифицира и ви казва колко дължите ако сте пресрочили някоя книга, какво сте взимали и какво имате да връщате евентуално. След това маркирате книгата и това чудо ви печата едно бонче като касова бележка да ви напомня кога трябва да ги върнете и си излизате. Толкова. После е лесно. Връщате книгите в едно като лента за рециклиране на амбалаж. Поставяте с баркода нагоре и системата реагира. Като приключите натискате едно копче и имаате пак фишче с името, часа и картата какво сте върнали. Толкова. Ако искате да имате повече информация или въпроси а смятате че системата е сложна за вас, то отивате на гишетата, там човека ви обяснява най-нагледно за какво става въпрос, намира заглавието което ви трябва ако желаете и се изнасяте
Хубаво, ефикасно и лесно. Не че аз съм бил скоро в нашенска ама поне до миналата година лятото нямам спомен да е било така. В това отношение са доста развити да се каже. Малко като че ли представям нещата все едно сега падам от клона но за човек посещавал нашите мили родни такива, това мисля че е един плюс. Улеснение един вид за всички. После на служителя се дава инфо – ред, зала, полица , където си седи книгата и толкова.
Сещайки се за улеснението се сещам за това как се дарява кръв тука. Лесно.Дори повече от лесно но има малък проблем, подробност или каквото е там. Тук има само едно барче със закуска и толкова. Едно сокче с нещо и довиждане. Няма шоколади,няма пари няма и дни. Дозата е 350мл. Аз още не съм се подлагал да проявявам милпсърдие давайки,но определено те имат такава кампания щото колкото ид а са сърцати и обичливи финландците не горят от желание да ходят там. Ей за това малко съм горд че ние сме малко по-редовни в това отношение. Поне така си мисля де,но може и да греша.
Пазаруване от каталог. Всички сме го правили. Само че тука видях нещо интересно. Например пращате заявка за дрехи. Харесаното пристига за сметка на магазина , като вътре има бележка и сак с адрес ако нещо не ти харесва да го върнеш до 14 дена. Няма проблем. Като отново връщането е за твоя сметка. Помня как си бях купил от джар компютърс софия монитор.Понеже съм в габрово доставката бе за моя сметка. Договора изряден. Е да ма се прецака нещо пущината. Е в договора пише че за моя сметка е транспорта а те отстраняват до две седмици проблема в сервиз. Ако не могат сменят с нов. И така този монитор странно на всеки 9-10 дена като ми го върнеха все не бе добре с един и същ проблем. В гаранционната карта писано че едва ли не сменено всичко в него ама пак прецакан. И така като го пратих за седми път като дори единия ми върнаха не моя ами някакъв друг че едно разхождане бе за моя сметка на чужд монитор в крайна сметка си го взеха и ми дадоха някакъв на една година ама по-скъп но рециклиран за сметка на това. Е добичето изкара доста около 4 години мисля,но се сещам за това как е при нас и как е тук.
Ще поживея още и ще науча, а и ще споделя най-вече…
