Friday, 5-March-2010
част:14 - Финландия, през погледа на един габровец -
Пълната история до последната написана глава
Част 14
Доста от вас читателската аудитория на тези несвързани писания имат книжка,включително и аз и то не само тази жълтата..ами и една такава дето дава право да движите един тенекиен кафез с четири гуми насам натам.
Тук колкото и да не ви се вярва също има шофьорски курсове.Шегувам се,естествено че ще има такива курсове но каква е разликата между нашите и тези тук.Тук са около 30-40 часа.Колите нямат за разлика от нашите това голямо „У” закачено нейде си а само едно триъгълниче отзад на багажника с размер около 10см и надписа ‘autokoulu – еди си кое’ и толкова. Ако не се зачетеш няма как и да разбереш че това е учебен автомобил. Точно тук идва и огромната разлика между нас и тези хора тук. Разказвал съм много за начина им на движение и факта че са сравнително спокойни шофьори и за това няма да чуете някой да псува(е поне не и да свали прозореца и да се развика като хамалин). Цените са за камион около 2 000 евро, а за коло около 1 100-1 200 в зависимост от града. Има обаче една тънка и сравнително приятна особеност която може би няма да се появи скоро на нашите териториални ширини.
Това е номера да ви учи тате,бате или гаджето как да карате кола. За целта се ходи на един тест,ако го издържите тогава ви се дава едно удостоверение че можете да учите еди си кой за еди си какъв период(мисля че е около 2 години давноста) и след това купувате вторият чифт педали и вашата семейна кола се превръща с тяхна помощ и едно триъгълниче в учебно помагало. Това може да се каже е едно от добрите неща които предлага техният закон,който аз за съжаление все още не съм чел че да не ме изненадат нейде насред пътя полицаите. Сега описвайки тези неща се сещам и за една друга малка и не до там малка идея за нещо коет трябва да знаете на всяка цена идвайки с кола тук – нямате право да минавате на кръстовище на..жълто. Е ако ви хване трафика когато сте в средата на кръстовището няма да спрете разбира се но светне ли жълтото а вие сте на метри от бялата лента където се предполага че чаката зелена светлина и си продължите – имате фиш. На кръстовища в големите градове има камери,а иначе .. полицията се грижи за това от време на време да резне зелката на някой тарикат.
Като казах за движение,коли и т.н. сега се сещам и за нещо което забелязах и това са малките двуцилиндрови мопети.Или иначе казано това е кола която не вдига повече от 50км в час, има огромен триъгълник на задното стъкло целящ да привлече вниманието и за това чудо на техниката вие имате нужда да имате 16 години за да го карате. Смешно или не тук тези микро автомобилчета се редват на изключителна популярност.
Знаме. Всички знаем какво е знаме и че се слага в повечето случаи на официални празници.За България признавам си нямам и идея но имам спомен че на доста места флага си седи през цялото време,а тук няма как да стане.По простата причина че ако някой забрави флага да седи през ноща това се счита за гавра с институцията и държавата и коства на неразумният нарушител солидна глоба което бързо ще изпари всякаква идея за забравяне ей така.
Боклуците. Това мисля че е болна тема не само за софиянци а като цяло за цялата ни страна. Всеки хвърля където каквото и както му падне.Тук в по големите градове имате кофи за разделно събиране.Картон, обикновена хартия/брошури, стъкло , метал, хранителни продукти като обелки,плодове и т.н както и всичко останало.
В селцата и малките градчета са си с една кофа за смет но задължително трябва да са в торба.Ако просто си изсипете боклука в кофата до улицата и тя така ще си и остане. Изгъзици или не няма да я вземат и толкова. Как ще си я изхвърляте след това си е ваш проблем. Тук там можете около контейнерите да видите по някой и друг боклук но това не значи тази свинщина която е при нас. Вече обиколих доста и да видях сума ти и малки пътища които криволичат в гората направо или места и пущиняци покрай селцата и малките поселища но никъде, повтарям за сега никъде не видях някой да си е изхвърлил строителните отпадъци ей така на камара накрая на гората. Може би това да съм го писал и преди но определено е сравнително впечатляващо за наивен турист като мен.
Вече след стопният сняг лъсна и друга картинка, фасове по земята, лоши пътища, в смисъл такива които са само с чакъл и с дупки по тях,но в общи линии като инфраструктура бива и е в пъти по-добре от нашата. Другото което вече прави впеатление е че към днешна дата се съмва около 5:30-6:00 и се мръква около 20:30-50, тоест денят порасна и за разлика от студената и мрачна страна която бе през зимата сега с пролетното слънчице и вече около 14 градуса над нулата,в комбинация с това слънчице вече взе да заприличва на нещо.
Заедно със слънчицето хубавото време се появиха и другите приятни за хората удоволствия – кафе на открито и каране на мотор. Тук се нагледах на всякакви мотори както и в българия. Хубави, не до там в приличен вид, ретро, нови, малки , големи.. всякакви. Мотористите бяха като почнеш от тези 14-16 годишни хлапета до .. честно да си призная нямам идея колко но знам че има и доста възрастни мотористи ентусиасти тук. Клубове? Е предполагам че като навсякъде по света и тези имат но нито съм видял някой от тези каращи харлей или подобни чопъри или пистови да носи на гърба си някаква емблема но задължителното което видях по пътищата водачите на големите мотори винаги се поздравяваха – задължително. Е тези малуганите с 50-80 кубиковите мопедчета и ендурота не се поздравяват един друг но за останалите батковци в горната категория е явно повече от традиция.
И понеже сега е техният празник Иистър, което се свързва с великденският заек и яйцата има цели 4 дена почивни. Едни събота и неделя,петък и понеделник. Именно за това както и това хубаво пролетно време карат хората да се хванат да попътуват. Е това бе и добре дошло и за мен.Нали са казали умните – гъз път да види,та и аз се понесох да видя свят. Дестинация – Тампере. Това е един от големите градове на Финландия и дори има летище. Хубавото е че от това летище има лятно време директни полети до Бургас, както и евтини чартъри, около 95 евро до Лондон, което ме навежда на мисълта че може ако се отвори към края на лятото или през лятото малко възможност,може и аз да видя какво е там отвъд Ламанша ама да не се отплесвам толкова че първо лятото е далеч все още а и аз нали пътувам с колата – ще се хаалосам нейде ако се размечтая толкова.
Път. Тук вече мога да кажа че съм наистина щастлив. Тия фенове не се стараят да избикалят баирите или да направят пътя да минава успоредно , с мост или както и да е там ами има на места до 7-8% наклон. Усещането е подобно на това че се пускаш по ски писта с кола. Супер изживяване, само дето в най ниската част има кръстовище с ограничение на скороста. Като цяло на по-добрите пътища знака ограничение 80км е заменен заради настъпването на летният сезон със знак 100км. Евала. Просто е безумие път който е прав и се вижда на километри напред да има само 80км ограничение. Покарах и на магистралата им ама там нали е 120 ограничението а и е само на места..та разликата не е осезаема толкова. Път , път и пак път. Около теб прелитат хубави къщички в стил лятна виличка, борови и брезови гори. Лека полека започвам да разбирам защо тези ентусиасти яхнаха моторите при първият удобен момент. Наистина изживяването би било малко по-различно ако си на две колела но аз и така съм си доволен. Така минавайки и прелитайки покрай градчета и селца се озоваваме в един град носещ странното име – Parola. Сега ще кажете че е име като име и е само съвпадение нищо забележително. Е забележителното е във факта че това е…военен град. Подобен на нашият – Симеоновград, или както ние си го знаем Марица , да речем. Около една военна база се е разрастнал и се превърнал в град. Близо до него се оказа че има и нещо като автомобилен музей. Тука музеи бол но да си призная вътре няма нищо интересно. Оказа се че и в този няма нищо зъбележително. Отвън се вижда една огромна сграда и ти си казваш – е тука няма начин да няма нещо интересно. Единственото което бе интересно вътре бе… един понтиак от 70-те който е от тези огромни 7 литрови спортни купета.Другото.. вяло. В началото ни в клин ни в ръкав ви посреща изложба на това как се е развивало училището във финландия.В смисъл имитации на откъс от класна стая от 18,19 и 20 век , малко изложбена площ с книжки(повечето от 50-60 години на нашият век, и след това авто изложба.Един тролей от 30-те и един форд Т правят изложбата малко по интересна.Останалите дстасун от 79,форд ескорт от 86,жигули, един предшественик на полския фиат и няколко битъла не могат да те накарат да се накефиш че си в авто музей. Предният за който разказах бе в пъти по забавен и нетересен,но там цената бе 7 евро а тук само 5.
Продължаваме напред. Вече скучните гори са заменени тук там с езера. Огромни езера. Следващата цел е НОКИЯ. Е тук драги ми читателю не само марката мобилни телефони носи това име. Има цял град,местност и какво ли не с това име. Там близо до това малко градче се намира ЕДЕН.Това е спа център с хотел и процедури и нещо като аква парк. Интересното е че нещо като добър басейн за плуване има отвън, и до него се стига през един воден тунел от вътрешната част на аква парка но като цяло басейн за плуване няма. Останалата част е една голяма пързалка,ресторант част, и голям басейн който е за плацикане и там на всеки кръгъл час има вълни.Не е кой знае какво но и цената не е малка – 14 евро за възрастни за цял ден.Хотелската част започва от 80 евро за единична стая но интересно всичко бе фраш заради почивните дни. Всеки който е мераклия да разгледа виртуалното инфо тук : http://www.tripadvisor.com/Hotel_Review-g776234-d280802-Reviews-Spa_Hotel_Rantasipi_Eden-Nokia_Western_Finland.html
След като моя милост и копания се наплацикахме продължихме по магистралата за следващата цел.
Сега е момента да спомена какво се яде на този национален техен празник. На практика всичко и така и не разбрах от толкова месо и картофи дали имат нещо специално или просто трябва да има вечеря със семейството но едното нещо с което тук се гордеят е МАММИ.Това е нещо подобно на нашият шипков мармалад но до колкот разбрах се приготвяло от бирена мая.Не съм 100% сигурен но и те са съгласни че прилича на лайно. В интересн на истината това е едно кафяво чудо,което е сладко трапчиво и е точно като лай.. като мармалад да кажем. За нас като българи едва ли би бил кой знае какъв деликатес или кой знае какво чудо но те си го харесват твърде много и го уважават. За това един съвет от мен към всеки решил да посети страната – шеги и подценяване на сауната,мами-то и салмияки(техните солени-пиперливи бонбони) би ги раздразнило и няма да имате плюсче към вашето досие така да се каже..
И така около 6 вечерта сме в набелязаният град. От първите впечатления които имам – това е един красив, средно голям европейски град. Старата градска част е много красива и създава усещането за европейска култура. Не го казвам защото толкова чак съм антибългаризиран.Напротив. Смятам че ние също имаме с какво да се гордеем и то дори повече от тях но това наистина е хубаво градче. Заповядайте на адрес : http://picasaweb.google.com/kovachev.svetoslav/Tampere и там ще намерите мъничко снимчици от това местенце.
Какво се набива на очи – индустриалната част почти в сърцето на града, старите сгради строени може би в началото на миналият век и няколкото красиви църкви. Целият град е изпълнен с множество култури като всеки един град. Музика на живо, пънкари и пияни младежи. Обвити с чаршафи и чалми тъмнокожи хора, весели и ухилени японци, африкански студенти с каскет на една страна. Улиците са пълни с магазини и заведения но едното от нещата които създават една неповторима атмосфера са вечерните светлини. Тогава малките улички който са в центъра са изпълнени с живот, и ако и да е малко хладно все още хората са готови да жертват малко от топлия уют и да се разходят на чист въздух. Всичките тези красиви и изпълнени с живот моменти бяха рязко прекъснати от едно странно виене на цигулка.Тоест на моят стомах което вече бе ясен признак че е време да се спре да се хапне нещо,но първо да се настаним в хотел а след това да мислим за ядене. И тъй като и тук цените да кажем бяха с едни такива странни числа в тях, особено за тези в централната част, интернет проучването показа едно местенце не много далеч от града на ниска цена така да се каже. Любопитното поне за мен бе че това е първият хотел без.. видим персонал. Резервацията и плащането става по интернет. Плаща се и ти се праща на пощата една парола. Едни 5 числа код и .. толкова, като ти се напомня че това ти е ключа и трябва да се пази на сигурно място. Хм.. хубаво.Вече на място видяхме каква е ситуацията. Това е малко или много една къща.Три етажа и по окколо 10 стаи на етаж. На входната врата вкарваш кода, след това на още една след ня врата отново, на вратата на стаята отново същият код и си .. вътре. Няма рецепция,персонал,охрана или каквото е там. Чисто и просто… все едно си си в къщи. Тук всички хотели са от с резервация от 15 на текущият ден до 12 на следващият. Толкова. Искаш не искаш толкова ти се полага. Планиране на следващият ден и айде на ресторант. Ресторанти бол ама в повечето все китайска, мексиканска и каква ли не храна. Абе джанам дай да хапнем нещо местно и традиционно. Изборът ни се спира на малко заведение в близост до центъра. Цени народни от 8 – 30 евро в зависимост от деликатеса.Е аз си поръчвам някаква мексиканска чудесия дето имала малко пиперливост из нея за около 12 евро.. Голямо прекарване. Подлъган от рекламата че това е картовки с два вида мръвка аз чакам настървен на една чаша фанта да видим какво ще дойде а то пристига едно като палачинка вътре пълно с ориз , мръвка отгоре колкото да има за декорация нещо и картофки колкото едно дете в детската градина може да изяде за 20 мин и толкова. Абе че съм се прекарал е явно , ама следващата страстна прегръдка от страна на Мърфи бе с лютичкото сосче. Това бе толкова адски люто че чак сълзи ми потекоха. Хем ми бе смешно че дори не опитах леко преди да се засилвам да топя в тази органична химия ами на всичкото отгоре ще ям едно нищо. Криво ляво вечерята мина някак си и тогава обиколихме из улиците. На един от ъглите близо до гарата имаше стар циганин с една циганка да свири на акордеон и да пеят нещо си. МИсля си – гледай ромънците до къде са стигнали вече.. и сгреших. На следващият ден същият бе в центъра и пееше джалем джалем.Ха.. Колегата дето бе с нас го запита – абе ти българин ли си на български, а той се изхили и каза – не съм , циганин съм. Брей какво нещо е светът. На майната си намираме.. нашенски ром да пее и свири.Определно човечеца бе над 50те и определено бе твърдо решил ако и тази държава да е една от страните с високи цени и стандарт да се установи тук. Чувал съм че тукашните цигани имат някакви ваимоотношения с такива одващи отвън роми и май им уреждат места да свирят и пеят като ги разкарвата насам натам а те и дават процент от изкараното. Не съм наясно защото няма кого да попиташ но и тук явно черната мафия си има развитие.
От многото музеи които предлага града, избора се сви до няколко.Музей на индустриализацията, шпионски музей и един посветен с текуща изложба на Астерикс и Обеликс.
Последният се оказа чисто и просто подредена изложба на картинки и графики с тези герои.Като цяло това си бе чисто място за забавление на децата,но не и за възрастни. Шпионският музей също като за 6 евро бе една мазичка с размери на детска столова, където имаше няколко интересни екземпляра на мини камери, малко информация за велики персонажи които са свързани с историята на шпионажа малко техника от втората световна война като криптиращи машини и т.н. и като цяло отново бе нещо малко постно но поне е разнобразие.
В музеят на индустриализацията може да се види едно .. нищо. Експозицията посветена на дървообработващата промишленост се състои в няколко снимки, малко издялани от дърво фигури и с това съм съгласен малко архивни филмчета посветени на това как се е събирал дървеният материал преди и сега. Текстилната експозиция бе малко по-интересна с повечко неща за гледане,машини,автомати и история на производството на текстил в страната.
За мен като техничар най-голям интерес предтсвляваше музея на парните машини и аз с нетърпение чаках тази част. Отново това бе хем инетересно хем..не толкова. Всъщност това предтсавляваше една огромна парна машина която е задвижвала повечето машини в тази фабрика. Интересното е че това е първата монтирана машина, тя е швейцарска и е от 19век. Маховикът движещ въжетата е около 10-12 метра и като цяло тази огромна купчина желяз всява респект. Оказа се че за тези машини аз знам малко повечко дори от представителката намузея която обясняваше това онова..но все пак това си оставана най-забавната част от цяката екскурзия. Това което разбирам е че тази страна колкото по няма паметници и история толкова те се опитват от всяка местност каъмче и какво ли не да изградят места за туризъм и да печелят. Ние за съжаление имаме историята, имаме артефактите имаме и материалите а.. не можем да съомеем да ги използваме. Няма да питам защо, тъй като за хубаво или лошо аз съм ..българин и малко или много съм наясно със значението на нашата толкова хубав израз – ще видим.
