Friday, 5-March-2010
част:15 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 15
Топло и пак топло.. Сега вече в началото на лятото така да се каже има коренна промяна в тази наглед толкова студена и скучна страна.Измина време и дали неусетно или не всичко се покри с нежният зелен килим.Всичко живо ще е пернато се посира да пее.В пряк и преносен смисъл. Това по някакъв начин ми напомня за България. Естествено съпоставка няма и не може да има но това че всичко е зелено, че се усеща миризмата на цъфнали растения…е повече от приятно. Дава една волност на духа едно… и тука трябва да набия яко спирачките. Добере че като за италианска недомислица,тоя фиат дето карам в момента има малко или много хубави спирачки.
Насред пътя като някой важен господин се изтъпанил един..фазан. Сега ще кажете де го намери пък ти тоя фазан. Тук в полята има колкото искате животинки и каквито се сетите изненади на пътя. То не бяха зайците дето бягат като гламави току пред колата, то не бяха нахаканите фазани дето даже не се осмеляват и да се размърдат повечко, чайките дето вдигат шум и кендзат навред. Идилия. Красивото лека полека навлиза.
Случи се така че преди няколко дни народът братски социалистически на Финландия имаше празник.Та цели 4 дена свободни.Два от тях изкарах в обикаляне из района и запознаване с природахрасталаци и каквото дойде там. Езера и кражбрежия. Тук както описах нейде из по началните словоплетни всеки малко или много замогнал се си купува лодка. Първоначално аз бях малко скептиен за тези корита,да не кажа много.С напредването на хубавото време във всяко едно от тези малки пристанища и заливчета взе да се пълни млалко по малко с живот. Хората живеещи около морето биха ме разбрали малко по-добре за какво говоря. И така запасен с малко вода, шоколад, цял резервоар започваме нашата екскурзия посока Лайтила.
Лайтила е малко градче отдалечено на около 30км от мястото където живея по принцип. Като размер е ..хм..Ей това вече е наистина трудно да се определи. Тук всеки по голям град се различава по това че вие виждате център,силно изразена централна част като магазини, площад и подобно. По тези покзатели това е.. село. Няколко големи магазина от веригата S/K-market което ще рече тяхната си „Зорница”. Една църква, център за възрастни хора и един музей посветена на ветераните от втората световна война и къщи пръснати като отряд преди диверсия. Пътят е хубав и прав и вече на все повече места ограниченията от 80 са сменени на 100км което не пречи да има заспали Гани дето карат с 70-75 и да се чудиш от къде да зи задминеш.
Тук няма никакво правило летен или зимен сезон. Караш си на фарове нон стоп. Имало е преди около 10 години идея да е на сезони като гумите, но нещо инцидентите или други неща провокират да си остане пак в сила старата директива – шофираш ли, караш на фарове.Няма ден няма нощ. Всъщност последното за деня и ноща вече е силно размито понятие. Сега си лягам по светло и ставам по светло. Да кажем че слънцето изгрява около 4:00 и залязва ако може така да се каже около 11:20 вечерта. В този период от годината е светло около 22:00 както при нас около 17:00 следобед. Почти тъмно е около един през ноща, и около три и малкозапочва да се зазорява..и то така да се каже имаме все още нощ.След малко време в средата на лятото няма да има и толкова.Леко се заздрачава и после.. пак ден. Та в този таака слънчев и топъл дори по нашите стандарти(18 градуса) ден обикалям и зяпам. Дървета – малко ябълка и още някакви дето ги опреличавам на череши но не съм уверен. Цъфнали. Люляк има тук там и така се е размирисал че.. се сещам за „Люляка ми замириса”. Бе китки , миризми и друго си имаме и в българско.Тук има нещо друго. Съвсем без да искам понеже забравих да взема нормалното за всяка кола – карта, аз се натрисам като прасе в теменужки в една област където къща се вижда на около 10 мин път.. но с нещо което е наистина красиво. Лъкатушещ път около крайбрежието, на места с мостчета които са толкова широки че едвам двама пияни колоездачи да се разминат.Ниски цъфнали храсти, брези, и зелена трева. Малки заливчета и няколко къмпинга бяха другите неща които се редуваха. Въпреки че вечерно време е относително хладно, ако и морето да е не повече от +8°С до +10°С градуса в тези къмпинги бе пълно с каравани и хора които се радваха на плажа и дори да се цамбуркат в морето.
С натъпването на лятото се променя и още нещо – започват културните събития или тетрални фестивали и концерти. В района ми има няколко значими феста – единия е посветен на джаза и е подобно на този в Банско, и един който е посветен на поп и рок музиката. Тази година ще „забиват” групи като Nightwish, Metallica, Dafy, Tom Johnes.. и кой ли не от западните ”чалга” изпълнители.
Минавайки през тези малки заселени райони се нагледах на стари къщи. Сега осъзнавам защо колкото и да искат нямат кой знае какви исторически доказателства. Повечето от строежите са изпълнявани от дърво, което както сами се сещате е твърде нетраен носител.
Другото което така и не мога да разбера още в културата им е манията за .. самостоятелност. Какво визирам ли?
Описвайки по-горе колко време е ден и клко нощ,повечето от вас си казват – е тия или ще са на мястото да скубят трева и да подрежат овошките или че ще има да обикалят барове и подобни по цял ден.. и ще сбъркате. Стане ли петъчен ден и тръгват към малките си вилички които са по бреговете на езерата или из провинцията за да са.. сами. При огромната територия която имат и население само 5 милиона манията им е.. да са сами. За това има толкова места където можете да срещнете до пътя само една пощенска кутия и някъде в гората водещ път към къщата. Такива са те. Ако има парти е сравнително с тиха музика, малко ядене и пиене, което не изключва напиване и .. след 2-3 часа всеки които от където е.
По една или друга случайност бях на няколко юбилея. Един на 10 годишно дете, на един 60 годишен веселяк и на 80-годишнината на едно бабе. Те аз нали съм си наше комунистическо галенече свикнало с банкетите викам си няма да ям цял ден та да се напукам с мръвки и сладко. Тъй.. мръвка имаше в лицето на някаква „маккара” тук така се казвва салам влязал по съвместителство с нещо малко в едни малки сандвичета и малко кафенце. Добри приказки и след час и половина всички по къщите. Нямам идея кое точно имат за голямо забавление. Имат фестивали и други общи събития където вече има като нашенската скара на открито, наливна бира и разни забавления за децата, включително и малко озадачаващото за мен тук – захарен памук на клечка.
Петъчен ден след 12 рядко можете да видите хора по улиците ако и да е светло и топло достатъчно,но определено е доста по живо през деня за разлика от студената и неприветлива зима.
Балове.. Такова нещо като бал – няма. Не че тук не се насвиркват младежите по случай дипломирането си, дори напротив. Мили ми български читателю приятелю – свинщината, вандализма и каквото се сетиш характерно за напият край си го има и тук. Друго което не очаквах да видя е например как в един магазин изискан човек на около 60 както си говореше с продавача се уригна звучно и после продължиха да си говорят а тези около него дори не забелязаха какво направи сякаш точно в този момент бяха получили тотална аневризма или светлинно-звуков удър. С интерес забелязах че това е твърде разпространено тук и ако и да не е много културно те си се извиняват и толкова. Но сега след тази изключително полезна информация да продължа с абитюрентите.Както казах няма балове, рокли и чудесии. Имат когато се дипломират събирания в училищата, танци – ако се организират но няма нашето безмислено пръскане на пари като за сватба. Точно обратното.Има специален ден на който празнуват и честват училището което е подобно на нашият 24 май. Тогава всички и завършващи и заввършили слагат шапките. Ха сега шах и мат – за кви шапки говори тоя аджеба а? Бели фуражки. Някои са с пискюлче някои не. Точно това е деня когато всеки завършил колеж,гиманзия, техническо училище има такава и я носи цял ден, независимо дали е на 20 или 82.Целта е да се покаже че е образован.Че има колеж и т.н. Това е вид празнично събитие да се почете дипломирането. Хората пийват на тревата по малко шампанско, събират се и си разправят спомени. Това е времето да се видите със съученици и съвипускници. Тук идва и забавната част. Няма униформи а всички млади имат гащеризони. Същите като дозайн които ползват състезателите и монтьорите. Широки крачоли, и с цип по цялата предна част. Сещате се, приличащи на риза и панталон зашити по средата и цип. В зависимост от училището, тип и т.н. биват червени, зелени, сини, бели и не знам защо за учителските паралелки е .. жълт ?! То верно че да си учител в днещно време трябва да си малко.. може би… ама чак и костюм. Това прави всички деца .. еднакви. Тук много бедни са само имигрантите и евентуално хора от дълбоката централна провинция,но да кажем 80% са си средна производствена капиталистическа средна класа – демек буржоа. Въпреки това всеки ученик има за периода на слеедването си такава „униформа” която грижливо е окичвана с значки, нашивки и какво ли не.. и когато видите това цветно множество няма да останете равнодушни. Създава се една атмосфера на къмпинг – лагер и само им липсват китарите и да почват да припяват песните на „Тангра” и „Щурците” както бе с нашето комсомолско сдружение едно време. Цветно, весело, забавно.
Като казах за тези дни видях и обратната страна на медала, изразяваща се в почупени стъкла, разхвърляни бутилки и то не само от подрастващият елит на нацията. Смях се от сърце когато видях един костюмиран господин който на външен вид изглеждаше като човек от фондовата борса или минимум шеф на отдел който едвам се подпираше на половинката си, след което се засили до един храст насред центъра в близост до хесбургер, някаква тяхна версия подобна на макдоналдс, и си се изпика пред слисаните погледи на повечето в заведението. Така е тука. Почти не се учудвам вече ако в малко по крайните квартали видя да спре някой камион или бус,пича слиза нахакано отива пред радиатора застава с лиице към него изпикава се и си се качва и продължава.Така де няма само да обвинявате Габровците че били стиснати.. и тука 1 евро си е едно евро..що да го пилеем за тоалетна.
Като казах шофьори ще ви разкажа за Сашо. Сашо е тираджия.Един от многото българи пътуващи по белия свят по работа. Та естествено фирмата за която работи може да си позволи да купи камион за 100 000 евро ама няма барем един GPS да сложи, та тоя симпатяга седеше и се чешеше по главата пред една голяма карта на входа на града ни и аз гледам български тир и понеже тука не се презкачаме в района много българи викам си що не взема да проведа една културно-лафеща среща с силна патриотична насоченост. Да ама нали колата която карам с финландски номер.. та спирам аз, смъквам прозореца и тъкмо да кажа нещо.. той ме доближава и пита:
- Do you speak English, I wish ask about.. (говорите ли Английски..искам да питам за..)
- Yes, but think in Bulgarian is more easy (да, но мисля на българские по-лесно)
При което продължавам на български.. Човека се ухили , полафихме малко и аз му показах адреса където трябваше да отиде. Дори и да не съм го срещнал и да не съм говорил.. а само като видях камиона с българска насред ничията финландска земя и ми стана драго. Знам че може да прозвучи тъпо но някак си дори нещо малко като вестник, регистрация или новина те кара да се усмихнеш и да се почувстваш добре – защо ли? Може би защото така или иначе си оставаме българи по душа каквото и да се получава където и да сме. А аз съм горд с родината и корените си ..
