Saturday, 6-March-2010
част:23 - Финландия, през погледа на един габровец
Пълната история до последната написана глава
Част 23
Най-накрая пролет. Или поне така да се каже малко топличко. Определено за да запази името си на скандинавска страна, Финландия държеше средна температура от 8°С почти до средата на месец Май. Дърветата се раззеленяваха или поне тези които имаха какво, толкова бавно че сякаш времето бе спряло. Ако и студът да бе осезаем птичките упорито се опитваха да си простудят гърлото свирукайки и чуруликайки още докато снегът не се б разтопил. Заедно с това леко затопляне се появиха и първите ята лебеди. Интересно е да погледаш как една огромна ескадрила крякайки прекосява небето и тук там отделни групи се отделят с друг водач към познатите си места. Така и нямам обяснение как тези големи бели птици винаги намират пътя, как си помнят местообитанието и въобще как си организират полетите. Все пак това подкрякване и ятата птици ясно подсказват кой сезон се задава.
1-ви май. Някъде в предишните глави описах как празнуват студентите на този празник, как хората имат организирани сбирки с цел да похапнат и пийнат по случай този така социалистически настроен празник. Тази година ние като изтъкнати „меценати” и почитатели на изкувствотро решаваме в късният следобед, събрали малко слънце и вятър да посетим представление. Тоест за познатите ми финландци е театър, за мен е пантомима защото почти нищо не отбирам от езика, или така да се каже нивото ми е далеч от разбиране на постановка на диалект, особено на такъв който е в този регион и е хептен нехарактерен за страната
Това че билета бе 2 евро, че постановката бе в студентски бар.. не бе нищо съществено. Разбира се актьорите бяха студенти от местната академия за учители.
Като цяло, пиесата бе представяне на студентския живот, терзанията около изпити и … нищо особено. Аз като виден познавач закърмен с театралното преиграване на Невена Коканова, почерпен с гъдела да гледаш Кръстьо Лафазанов и Мариус Куркински викам си тия няма да ме изненадат. Хм.. Дали по причина че пиеста бе в бар.. тия студентчета съвсем спокойно в името на пиесата си пийваха биричка, целта бе да представят как се запознават, излизат общуват, как се държат в бар.. Как минава любовта и страничните ефекти от купонясването върху ученето за изпит. Именно пресъздавайки тези неща.. тия симпатяги си къркаха истинска бира. Добре че не представяха пиеста по няколко пъти на ден.. че накрая на деня всички ще се търкалят по пода. Какво бе като цяло усещането – постно. Постно та дрънка. Не ми е за 4лв билет, или за това че седях на една маса за да имам по висок изглед. Простичко казано, създателя на тоя шедьовър явно бе тотален почитател на Куентин Тарантино, но някак си с леко Пернишки акцент, да ме прощават сънародниците от този трудов град. След премиерата имаше няколко букета от видни приятели на участващите и аплодисменти. Явно и публиката бе пияна, глуха или сляпа…
След като напуснахме този културен институт, поговорих малко с тези които ме поканиха на това събитие те какво са разбрали от пиесата, и как е звучала на разбираем за тях език. Последва споглеждане, напъване на мисловната дейност и след усмивка отговора бе – нямаме идея тия какво точно искаха да кажат и покажат, но не бе лошо. Ей това е приказка.
Все още студ.. Очаквах че около средата на първата деседневка от месеца поне за цвят ще има слънце а не да се налага да ходя с яке.. но уви. Мрак, вятър и дъжд. Много весело настроение , няма що. Ходейки с ръце в джобовете по центъра на градчето се загледах в едни разхождащи се възрастни хора. Повдигам пак тази безинтересна тема защото паралела в тази област е ужасяващ между нас и тук. И преди съм третирал темата но винаги ме изумява. Тук книжка за кола ако вземеш на 18 тя важи за .. 30 години. И така ако на 55 примерно смените документа, то имате реалне шанс на 80 да сте все още на пътя с колата си. И това не рядко е факт. Гледах бабките с червило и черни очила каращи нови мазди, голфове или волво. Сещам се как тук не е чуждо пенсионери на 60-65 не само да карат ами и да отидат да си купят лизингов нов автомобил. Кога при нас движението ще е нормал;но за да могат и такива участници да карат. Кога вместо биещи се за кофичка евтино кисело мляко или козунак възрастни хора ще видим усмихнати стари хора седящи в парка или разхождащи се на екскурзия с колата си. Тъжни и нерадостни мисли. Спомням си и разговора с един чичка на около 68 който не само бе нахакан, говорещ добре английски ами гордо обясняваше как си е купил каравана и как тази година смятал да посети пак Египет с мацето(така се изрази за неговата жена) … Сега се сещам за „По жицата”… и за бялата лястовица. Та и ние сме малко така.. чакаме нея..
Погледнато от друга страна пък, ние сме почти една идея като местните. Сега ще кажете тоя пък да не слънчаса да ни сравнява и да дава така свободно определения.
Казвам еднакви в следната линия – тук ако правителството каже че нещо трябва да се вдигне, например някакъв данък защото така е гласувано в еропейския парламент, всички в семейството ще ругаят, мрънкат, ше се пооплачат между приятели но като цяло номера ще мине. Най-много 10-тина заблудени и по-крайни да излязат пред парламента, телевизията ще пусне 10 секунди репортаж и толкова. След като е така казано така трябва да е. Интересен факт. Съшо толквоа интересно е че и няма да чуете чак толкова отявлено да говорят за политика. Това обикновено е разговор повечко в кръг от хора които имат крупен бизнес или за малко или много замесени в управлението на областа, имат участие в местния парламент или подобни структури. Хората са си хоара и бирата си е бира. Което много явно ме подсети вечерта на 1-ви май колко пияни тинейджъри имаше по улиците.. и колко невидимо полицейски присъствие. Вярвате или не.. тия едвам си седят на краката, но се мята на колелото и криволичейки зверски се отправят в последната известна на мозъка им посока. Разбира се на следващият ден всичко е пълно с кутийки от бира, шишета и боклуци. На третия ден всичко е .. чисто. Има доброволци, има хора към общината и за нула време всичко е почти изрядно. Не навсякъде разбира се, но като цяло.. е в пъти по добре отколкото… на едно друго място
Няколко дена слънце. Това вече е напредък. На фона на малкото преваляване и температури от порядъка на 20°С всичко буквално за дни се променя. Сякаш природата се опитва да се напреварва с времето. Отново пердаши дъжд като за световно. Сега усещането е като за тропици..
Все пак в един слънччев и свободен съботен ден се дигаме да ходим на .. рали. Тук ралита , авто гонки, мотокрос и т.н. има ама колкото искаш. Например е мнгоо забавно едно от състезанията в което се гонкат и блъскат със стари коли. Цената на превозното средство не трябва да е повече от 1000 евро. След като се види кой е победителя той е длъжен да си продаде колата. Има право само да си вземе волана , седалката и коланите, но след като е победител и има търг за колата му ако има повече от 5 мераклии, но задължително трябва да я продаде. Останалите са чисто любителски клас. Разделени са на А и Б групи като всички коли са само с две двигателни колела. А групата са „печените”, Б групата са тези които имат лиценз под една година. Докато за първото състезание с блъскане на каляските трябва да имате 16 години и няма таван за горната граница, то за F-cup трябва да имате 18 години и да имате лиценз за състезател. Все още не знам какво точно представлява но ако информацията ми е вярна цената е около 5 000 евро. И така в съботния ден спираме да видим колите на прегледа. Преобладаващата част са ескорт RS2000 от края на 80-те,, БМВ-та на корем , няколко астри, тойота от края на 70-те, кадети… Все стари бараки, надути, форсирани но и изпробвани във времето. Ралитео като цяло е забавно. Имат навигатор но картата и информация за маршрута се получават в деня на състезанието. Няма тест обиколка и водене на записки. Малко преди всеки завой има забито колче с червен символ на къде е завоя и кой номер е.. Тоест съсстезателите „усещат” трасето в деня на гонката. Билети. Е.. ако иска си купуваш един лист с програмата и маршрута което е и билет за двама, или на място билет. Цената е 5 евро. Аз нали съм си наше момче веднага питам спътниците ми – добре де.. тия ще се гонят през нивите буквално. Ние спираме на пътя и оставяме колата а там на кръстовищетп една лела продава билетчета. Ние ако така напряко през нивата такова.. уж да позяпаме тракториста как оре и да прешляпаме без да плащаме. По озадачения им поглед разбрах че тука такова кино няма да мине и се умълчах..
Спомням си ралито на Узана. Всичкото човек през централния път, плаща 10лв мисля бе билета и се отправя по трасето да си намери място за гледане, Имаше обаче фенове дето сигурно километър през гората са минали само и да не плащат.. Но това си е българската черта. Както и едно друго много типично явление – да не взема да се мина.. От горе казаното явно си лични че и аз съм съвсем солидно заквасен с подобни мераци и чувства
Състезанието вървеше добре и в един момент ни писна и при една дълга пауза си бихме камшика както се вика. В късният следобед съобщиха че на пистата в участък бе зпублика е катастрофирало едно младо момче-състезател. На 18 години тъкмо взело март лиценза си за пилот.. и въпреки ролбарите и осигуровките.. в колата и намесата на екип и хеликоптер не успяват да го спасят. Състезанието е прекратено а първият от етапите до сега е обявен за победител. Жалко наистина.
Може би тук е мястото да спомена че за година по пътищата на страната при инциденти загиват около 300-400 човека. Въпреки че аз от толкова километри навъртяни тук не виждам да са по-рискови от нас като шофиране, дори повечето време са флегматични как успяват да пострадат толкова не знам. Възможно е и статистиката да не ми е вярна за пострадалите.
Отново пролет, оново слънце… това вече си е приказка… която ще продължим при нещо интересно следващият път..
